Решение № 401 от 05.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Варна, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20243110114013 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от М. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к. В. В., бл.***, вх.***, ет.***, ап. ***, съдебен адрес:гр. В., ул. „Н. Б.” № ***, ет.***, офис ***, чрез адвокат Й. А. срещу ЗК ”Л. и.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”С. ш.” № ***, иск с правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/, представляваща частичен иск от 4000 лева, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 10.06.2024г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил „Ф. Т.”, с рег. № ***, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба - 04.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: на 20.05.2024г. между него и ответника възникнало застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица „Каско” „Клауза 1 № 93002410024990 с валидност от 21.05.2024г. до 20.05.2025г.. Предмет на договора бил „Ф. Т.”, с рег. № ***, собственост на ищеца. Автомобилът бил застрахован за 16000 лева, като застрахователната премия, която следвало да заплати съгласно застрахователната полица възлизала на 768.27 лева. Първите две вноски от премията били изплатени в полза на ответника. Автомобилът бил паркиран в гр. Варна на паркинг. На 10.06.2024г. около 21.30 часа установил увреждания по автомобила.

Уведомил на 11.06.2024г. застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, който след оглед на автомобила изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение по щета № 0003-1301-24-000370. В описа, като увредени детайли били описани: предна броня, преден десен фар, задна броня и заден спойлер. Застрахователят постановил отказ за изплащане на обезщетение, за което ищецът бил уведомен с уведомление № 384/25.07.2024г.. Твърди, че за отстраняване на щетите била необходима сумата в размер на 4000 лв.. Твърди, че до завеждане на иска не е получил необходимото застрахователно обезщетение, поради което за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, която претенция заявява понастоящем като частичен иск. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е изразено становище за неоснователност на иска. Твърди, че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 280.13 лева. Сочи се, че фар десен бил увреден при предходно събитие, настъпило 1 в неизвестен за застрахователя момент. При оглед на фара е установено, че корпусът на същия е лепен с лепило, следствие предходно счупване и неговата цялост е нарушена, поради което застрахователят е изключил фара от сумата за обезщетяване. Позовава се на Общите условия по застраховка „Каско", неразделна част от договора за имуществена застраховка и по-конкретно на точка 43 - Застрахователните обезщетения при събития, настъпили в паркирано състояние на МПС, за което не е представен документ удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване, в това число и злоумишлени действия на трети лица, не могат да надвишават, както следва: до 3 щети, но не повече от 10 % от съответната застрахователна стойност при леки автомобили и товарни МПС с общо тегло до 3,5 тона. Твърди, че за настоящото събитие не е представен документ, удостоверяващ неговото настъпване, както и очевидно същото е настъпило в паркирано състояние, поради което, дори и да се приеме, че действителният размер на вредите надхвърля изплатената сума от 280.13 лева, то размерът на обезщетението е ограничен до сумата от 1600 лева - 10% от застрахователната стойност на автомобила, която е 16 000 лева.

В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото е прието, че към 10.06.2024г. по отношение на лек автомобил „Ф. Т.", с рег. № *** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско” Клауза 1 при ответника, обективиран в полица № 93002410024990 с валидност от 21.05.2024г. до 20.05.2025г., че при ответника е заведена щета № 0003-1301 -24000370/11.06.2024г. във връзка с настъпило на 10.06.2024г. застрахователно събитие.

О т застрахователна полица е видно, че действителната стойност /застрахователната сума/ на застрахованото МПС е 16 000 лева, при застрахователна премия 748.27 лева.

Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила.

Представени са ОУ на застрахователя.

Съобразно заключението по допуснатата САТЕ, щетите по л.а. марка „Ф. Т.“, peг. № *** от опис-заключение по щетата, заведена от представител на застрахователя, снимков материал, както и от заявения механизъма на ПТП са: Предна броня, фар десен, задна броня, спойлер задна броня. Стойността на ремонта по средни пазарни цени в поне 30 сервиза на територията на гр.Варна възлиза на 2318.77лв. с ДДС. Възможно е щетите по л.а. „Ф. Т.“, peг № *** да са установени по степен и вид на 10.06.2024г. около 21:30 часа. На снимките предоставени от застрахователя се вижда наличие на силиконово лепило по вътрешната част на Фар десен (изпратен от застрахованото лице по куриер до ликвидационен център на застрахователя), от където следва, че е възможно по фара да е имало предходно увреждане.

Стойността на ремонта по средни пазарни цени с изключение на сервизи, които са официални представители на други автомобилни марки, освен на Ф., с посочване и цени на алтернативни части, ако се предлагат такива в търговската мрежа възлиза на 2076.10 лв. с ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова амортизирани и овехтели части.

В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС

- Решение

№155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати 2 застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

Не е спорно, че застрахователят не е изплатил обезщетение.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, от което се установи, че необходимата стойност за отремонтирането на щетите възлиза на 2076.10 лв. с ДДС по средни пазарни цени към датата на събитието.

Предвид установения размер на претърпените щети, съдът намира, че предявеният частичен иск следва да бъде уважен, ведно със законна лихва от датата на исковата молба 04.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ищеца следва да бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен искът. Реализираните разноски са: 50 лв. - държавна такса; 300 лв. – депозит вещо лице и 245 евро с ДДС възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, вкл. при съобразяване броя на проведените о.с.з..

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК ”Л. и.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”С. ш.” № *** да заплати на М. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к. В. В., бл.***, вх.***, ет.***, ап. ***, сумата в размер на 25.56 евро, представляваща частичен иск от 2045.17 евро, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 10.06.2024г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил „Ф. Т.”, с рег. № ***, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба - 04.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на основание 405, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА ЗК ”Л. и.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”С. ш.” № *** да заплати на М. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к. В. В., бл.***, вх.***, ет.***, ап. *** сумата 423.95 евро, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3