Решение № 2751 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2751 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110206346 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Т. В., ЕГН: **********, чрез адв. С. П., срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 12322533, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 204.52 евро/400.01 лева.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на фиша, поради което се претендира неговата отмяна. Твърди се, че в случая нарушението, което е описано е ЕФ е било установено посредством мобилно автоматизирано техническо средство, при което е задължително присъствието на контролен орган, респ. според жалбоподателя, заснетите с такъв тип средства за установяване нарушения, не могат да бъдат санкционирани с ЕФ.

Сочи се, че в случая ЕФ е издаден само на база снимков материал, като не фигурира справка за собственост на МПС. Твърди се, че на посоченото в ЕФ място на нарушението е общоизвестно, че не е монтирано АТСС за измерване скоростта на автомобилите. Като спорно се сочи и това, дали конкретното техническо средство представлява годен уред за измерване скоростта на автомобилите, който да е вписан в регистър на одобрените АТСС.

В открито съдебно заседание на 25.06.2026 г. въззивникът не се явява и не се представлява. Депозирал е молба с вх. № 189519 от 12.06.2026 г., чрез процесуалния представител, с която заявява, че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, като поддържа жалбата. Счита, че описаното в ЕФ 1 нарушение не е доказано. Твърди се също, че описанието на нарушението не е достатъчно ясно относно посоката на движение на заснетия автомобил, а от там и да се провери каква е била максимално допустимата скорост на движение на автомобилите, респ. това ограничава правото на защита според жалбоподателя. Сочи се, че снимката, на базата на която е издаден ЕФ е с лошо качество и не позволява да се формира еднозначен извод относно скоростта на автомобила. Твърди се, че в слуая липса посочване на код на мястото, където е било разположено АТСС, както и конфигурационните параметри към момента на заснемане. Изтъква се като пропуск на административнонаказващия орган и това, че наложената глоба е в размер на 400.01 лева, което не се равнява на фиксираната в закона глоба. Изтъква се също, че в случая жалбоподателят е бил поставен в невъзможност да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, тъй като ЕФ не му е връчен по надлежния ред. Претендира се в полза на страната да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 205.00 евро съобразно представен списък.

Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява.

Представя писмени бележки, с които оспорва основателността на жалбата.

Направено е искане за потвърждаване на атакувания ЕФ като правилен и законосъобразен, както и в полза на въззиваемата страна да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.02.2026 г. в 19:27 ч. в гр. София, по бул. „Черни връх“, срещу номер 33, е била засечена скорост на движение от 85 км/ч за населено място /след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч при скорост до 100 км/ч/ на лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № **********, който е с ползвател М. Т. В.. Ограничението на скоростта в района била 50 км. /ч. за населено място.

Скоростта на движение била засечена със стационарно техническо средство

SITRAFFIC

ERS

400 с идентификационен номер

10444D9A01080070, ID № 003059047B66, което към 22.02.2026 г. е било разположено на бул. „Черни връх“, срещу номер 33, като е било насочено да заснема с посока към бул. „Джеймс Баучер“ и е осъществявало заснемане в двете посоки на движение на автомобилите. При положение, че АТСС е насочено да заснема с посока към бул. „Джеймс Баучер“ и се намира срещу номер 33 на бул. „Черни връх“, ясно е в каква посока се е движил автомобила, ползван от жалбоподателя, при положение че се е движил по бул. „Черни връх“, срещу номер 33 и е заснет задният регистрационен номер на 2 автомобила – с южна посока, към бул. „Джеймс Баучер“.

Въз основа на тези данни от СДВР е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 204.52 евро/400.01 лева на жалбоподателя като собственик на автомобила за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Стационарно техническо средство SITRAFFIC

ERS

400 с идентификационен номер 003059047B66 е било преминало последваща проверка за техническа годност на 25.09.2025 г. със срок на валидност една година.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: снимков материал относно измерената скорост; протокол за преминал технически преглед на техническо средство; удостоверение за одобрен тип средство за измерване; справка за собствеността на автомобила, списък с намерени фишове, копие на схема на знаково стопанство, справка за нарушител/водач; справка от СО ведно със схема за организация на движението на бул. „Черни връх“ в участъка при административен номер 33.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система без човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

В конкретния случай скоростта на движение е засечена със стационарно автоматизирано техническо средство, поради което законосъобразно е издаден електронен фиш, а не акт за установяване на административно нарушение и НП. Доводът на жалбоподателя в обратен смисъл не се споделя.

Електронният фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР, като при издаване на електронния фиш не са допуснати процесуални нарушения, доколкото същият съдържа дата, време, място на извършване на нарушение и всички обстоятелства относно самото нарушение, нарушителя, нарушената норма и санкционната такава, както и наложената глоба.

Задължителните изисквания към съдържанието на наказателното постановление не следва да се поставят и към електронния фиш. Ако същите бяха еднакви, то законодателят не би предвидил друг специален ред за издаване на електронните фишове, отделен от установения за наказателните постановления. Именно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изключва приложението на общите разпоредби за издаване на наказателно постановление, както и предвидените в процесуалния закон реквизити за същото.

3

Следва да се посочи, че скоростта на МПС посочена в ел. фиш е след приспадане 3 км/ч толеранс посочен в протокол за проверка № 392-СГИСИС/25.09.2025 г.

В случая приложение не намира разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.

Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като несе издава отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита датата на извършеното нарушение.

Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет със стационарно автоматизирано техническо средство, в което са посочени координатите, определящи и мястото на нарушението.

Действително, в ЕФ не е конкретизирано в коя посока се е движил процесният лек автомобил, но в случая се касае до АТСС заснемащо в двете посоки и става въпрос за пътен участък, при който максимално допустимата скорост на движение на автомобилите е била идентична в двете посоки. Действително, снимката на базата на която е издаден ЕФ не е с най-добро качество, но е достатъчно ясна, за да се установени регистрационният номер на автомобила, както и за да се установят конкретните време, място (вкл. с посочени GPS координати), вкл. установява се от снимката и каква е била посоката на движение на автомобила, а именно посока на движение срещу номер 33, посока юг.

В случая жалбоподателят е ползвател на автомобила, който е собственост на „*****“ ЕАД, респ. като вписан в свидетелството за регистрация на автомобила ползвател, именно той е този, чиято отговорност следва да се ангажира. В административната преписка е налице справка за собственост на автомобила, която информация и за регистрирания ползвател. Ето защо доводът на жалбоподателя в обратен смисъл не кореспондира с материалите по делото. Справката е налична и е била взета предвид от санкциониращия орган.

По делото се съдържа цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 – за населено място, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. В случая нарушението е установено от стационарно АТСС, надлежно калибровано и преминало изпитания за техническа годност, при което не е налице човешка намеса.

Нарушението е безспорно установено, доколкото при разрешена скорост 4 на движение – 50 км. /ч. за населено място, съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, водачът се е движел със 85 км. /ч., превишавайки допустимата скорост с 35 км. /ч.

Нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, доколкото водачът е съзнавал ограничението на скоростта за населено място – 50 км/ч, знаел е, че е длъжен да спазва това ограничение, но въпреки това е нарушил закона, превишавайки разрешената скорост.

Неоснователни са оплакванията за нередовност на връчване и за ограничена възможност за подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, доколкото жалбоподателят надлежно е упражнил правата си и реално е разполагал с възможност да заяви претенцията си пред АНО, а и именно той е този, който е вписан като ползвател на автомобил в издадения регистрационен талон.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, обозначени за населено място и категории. Движейки се с 85 км/ч, водачът е нарушил това правило за поведение от обективна и субективна страна, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по реда на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, който превиши разрешената максимална скорост в населено място и превишаването е от 31 до 40 km/h, се санкционира с глоба от 400 лв, която е с еврова равностойност от 204.52 евро, а това напълно съответства с наложената от наказващия орган глоба, посочена недвусмислено в ЕФ с актуалната валутна единица.