Решение № 4665 от 25.11.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4665 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330110327 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. С. К., ЕГН **********, чрез адвокат Р. Р. против „И. А. М.“ АД, ЕИК 131576434, гр.

София, ***, Силвър Център, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл

България“ ЕООД, ЕИК 202513690, гр. София, ***, „Силвър

Център“, ет. 2, офис 40-46 , с която са предявени обективно съединени искове против И.

А. МЕНИДЖМЪНТ АД с правно основание чл. 124 ГПК за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № ** от ** г., поради противоречие с императивните разпоредби на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК и с правно основание чл. 55 ЗЗД за връщане на сумата от 100 лева, представляваща платени без основание суми /възнаградителна лихва/ по нищожен договор за паричен заем № ** от ** г. в периода от ** г. до 06.02.2021 г. и против ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД с правно основание чл. 124 ГПК за прогласяване на нищожността на договор за договор за предоставяне на поръчителство № ** от ** г., поради липса на основание, заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави и с правно основание чл. 55 ЗЗД за връщане на сумата от 800 лева, представляваща платени без основание суми възнаграждение за поръчителство по нищожен договор за предоставяне на поръчителство № ** от ** г. в периода от ** г. до 06.02.2021 г.

Ищецът посочва, че на ** г. е сключил с ответника договор за паричен заем, както и договор за предоставяне на поръчителство по договора за заем, които са нищожни поради противоречие с добрите нрави, неравноправност и противоречие с императивните разпоредби на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, а договорът за предоставяне на поръчителство и поради обстоятелството, че обезпечава задължение по нищожен договор.

1

Посочва се, че по силата на сключения договор за заем ответникът И. А.

МЕНИДЖМЪНТ АД е предоставил на ищеца главница в размер от 3000 лв., като е договорен ГЛП в размер на 35 %, ГПР -40,22 %, срок – 26 седмици и обща сума за плащане 3290,30 лв.

Твърди се, че по силата на чл. 4, ал.1 ищецът е била задължена в срок до три дни да предостави на заемателя някое от посочените обезпечения, подробно описани в исковата молба, от които последното е одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

В изпълнение на цитираната разпоредба ищецът е сключила договор за предоставяне на поръчителство с ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД. На основание чл. 3, ал. 1 от договора, ищецът дължала сумата от 1363, 70 лв., представляваща възнаграждение на дружеството поръчител за това, че същото ще отговаря солидарно за задълженията на ищеца.

Твърди се, че ищецът е погасила задълженията си по договор за заем и договор за предоставяне на поръчителство, но счита, че на връщане е подлежала само главницата в размер на 3000 лв., а останалите платени суми следва да се върнат като платени без основание.

На първо място се посочва, че договорения фиксиран ГЛП по договора за заем в размер на 35 % не отговоря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговореното възнаграждение за поръчител представлява добавък към лихвата и скрита печалба.

Освен това твърди, че с разпоредбата, изискваща предоставяне на обезпечение – банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на неизпълними условия, кредиторът цели да се обогати неоснователно.

Посочва, че невключването на възнаграждението за поръчител в ГПР води до невярно отразяване на същия.

На основание изложените доводи се твърди, че договорът за заем е недействителен поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Цитира се практика на СЕС.

Относно договора за предоставяне на поръчителство, то се твърди, че същият е нищожен поради липса на основание, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, като излага доводи в тази насока. Посочва, че договорът за предоставяне на поръчителство като акцесорен такъв е недействителен поради недействителност на договора за заем и съответно липса на основание. Освен това счита, че същият предвижда скрита печалба, което представлява противоречие с добрите нрави. С него се твърди, че се цели и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

С оглед на изложените съображения се моли предявените искове да се уважат, както и да се присъдят разноски.

Ответникът И. А. М. АД е направил искане по чл. 213 ГПК за съединяване на настоящото дело с гр.д. № 10432/2024 г., гр.д. № 10434/2024 г., гр.д.

2

10435/2024 г. и гр.д. № 10439/2024 г. Твърди се, че делата са между същите страни за същите страни, като касаят правоотношения по договори за заем. Посочва се, че съединяването ще осигури процесуална икономия.

Моли се искането по чл. 213 ГПК да се уважи.

Оспорват се предявените установителни искове, като недопустими, като сочат, че липсва правен интерес от установителен иск в случаите, когато може да се предяви осъдителен иск. Цитират съдебна практика. Твърди се злоупотреба с право.

Оспорват се предявените искове, като неоснователни.

Оспорва се твърдението, че е налице нарушение на ЗПК, като се сочи, че ГПР е съобразен с императивните изисквания, както относно размера, така и по отношение на включените в него компоненти. Относно възнаграждението за поръчител се сочи, че същото не е част от заемното правоотношение и не представлява разход, който е пряко свързан с договора за потребителски кредит и който следва да се включи в ГПР. В тази връзка се сочи, че в договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, само и единствено в случай, че заемателят не изпълни задълженията по сключения договор за паричен заем в указания 3 дневен срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Твърди се, че ищецът е разполагал с достатъчно време да изпълни условията по договора и да прецени дали да сключи договор за заем с ответното дружество или с друга финансова институция. В подкрепа на твърденията, че възнаграждението за поръчителство не се включва в ГПР, се сочи, че е и разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, която предвижда, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата не може да се прецени дали кредитополучателят ще предостави обезпечение. Освен това се посочва, че дори при надвишаване на ГПР на максимално допустимия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, това не води до нищожност на договора, а до нищожност на клаузата.

Оспорват се и твърденията за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство, сключен с другия ответник Файненшъл България ЕООД поради липса на основание. Основанието за сключване на договора се посочва, че е изпълнението на задълженията на кредитополучателя за обезпечаване на договора за кредит, а дружеството поръчител е сключило договор за поръчителство срещу насрещната престация , представляваща договорено възнаграждение. Оспорват се твърденията, че договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави, както и че липсва основание поради недействителност на договора за кредит.

Оспорва престациите по договора за поръчителство да са нееквивалентни. Посочва се, че от страна на Файненшъл България ЕООД се извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като поръчителят не получава възнаграждение от кредитора. Не се оспорва, че отговорността на поръчителя има акцесорен характер, но се оспорва, че нищожността на договора за кредит обуславя нищожност и на договора за предоставяне на поръчителство.

Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

3

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

С протоколно определение от 19.11.2024 г. съдът е допуснал изменение на размерите на предявените осъдителни искове, както следва: искът с правно основание чл. 55 ЗЗД за връщане на сумата , представляваща платени без основание суми /възнаградителна лихва/ по нищожен договор за паричен заем № ** от ** г. в периода от ** г. до 06.02.2021 г. се счита предявен в размер от 250,09 лв., а искът за връщане на сумата, представляваща платени без основание суми възнаграждение за поръчителство по нищожен договор за предоставяне на поръчителство № ** от ** г. в периода от ** г. до 06.02.2021 г. се счита предявен в размер от 1363,70 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от приетия по делото като доказателство договор за паричен заем № ** от ** г. е видно, че на ** г. ищецът в качеството на заемополучател е сключил с ответника И. А. М. в качеството на заемодател договор за заем, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 3000 лв. В договора е уговорен срок на заема 26 седмици, чрез заплащане на 13 двуседмични вноски от по 253,10 лв. всяка. Отразен е фиксиран годишен лихвен процент от 35 % и ГПР в размер от 40,22 %. Посочени са датите, на които настъпват падежите на всяка от вноските, като е отразен общият размер на всички плащания – 3290,30 лв.

Страните са се договорили, че с подписване на договора заемателят удостоверява, че е получило от заемодателя изцяло и в брой заемната сума като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената заемна сума.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по други договор за паричен заем, сключен с И. А. М. АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401„Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство, или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.

Уговорено е и следното обезпечение, а именно: одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

4

Въз основа на така уговореното на ** г. между ищеца в качеството на потребител и ответника Файненшъл България ЕООД в качеството на поръчител е сключен договор за предоставяне на поръчителство. По силата на така сключения договор поръчителят се е задължил да обезпечи задълженията по сключения с И. А. М. АД договор за кредит, като сключи със заемодателя И. А. М. АД договор за поръчителство.

Уговорено е възнаграждение за поемане на задължението за сключване на договор за поръчителство за поемане на солидарна отговорност със заемополучателя по сключения договор за паричен заем в размер на 1363,70 лв., което е 45 % от предоставената в заем сума.

Не се оспорва, че в ГПР не е включено възнаграждението за поръчител по сключения договор за поръчителство, а видно от размера на същото, то това възнаграждение представлява 45 % от предоставената в заем сума.

Приети са като писмени доказателства представените от ответниците справки за извършени плащания по договора за паричен заем и по договора за предоставяне на поръчителство, от които се установява, че по договора за паричен заем е заплатена главница в размер от 3000 лв. и възнаградителна лихва в размер от 250, 09 лв., а по договора за предоставяне на поръчителство е заплатена сумата в размер от 1363,70 лв.

Между ищеца и И. А. МЕНИДЖМЪНТ АД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК.