Решение № 68 от 30.11.2021, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. гр. Радомир, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Т.СТ. П. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20211730200221 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №21-1158-002087/17.06.2021г. началник група, сектор „Пътна полиция – Перник“ към ОДМВР-Перник, е наложил на ОЛ. ОЛ. Г. , с ЕГН:********** от гр.Кюстендил жк.»Румена войвода» бл.46, ет.2, ап.4 на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата, административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл.58, т.3 от същия закон.

Недоволна от така наложеното й наказание Г. по изложените във въззивната жалбата доводи, доразвити от адвокат-пълномощинка й в хода на съдебното следствие моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката оспорва описаната в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, фактическа обстановка, като се сочи,че същата е недоказана предвид приложените в АНП писмени доказателства и, че не е извършила административното нарушение, аз което е санкционирана с обжалваното НП. Претендират се на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не е изпратила представител и с писмено становище депозирано по делото моли съда да потвърди обжалваното НП като законосъобразно издадено.

1

Районна прокуратура-Перник, Териториално отделение-Радомир, редовно своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. и

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото се установява, от съставения АУАН серия А A №446185/13.05.2021г., че на 14.03.2021г. в 14.53 часа в община Радомир по АМ Струма, в посока на движение към гр.София, жалбоподателката Г. е управлявала лек автомобил –„Тойота Ярис“, с рег.№., като преди отбивката за с.Старо село се движи безпричинно в лентата за принудително спиране. Като АУАН е съставен по сигнал вх.№115800-4169/15.03.2021 по описа на ОДМВР-Пернки, подаден по ел.поща от свидетел-очевидец.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Г. не е депозирала писмено възражение.

АНО въз основа на събраните в АНП доказателства, съставения АУАН е издал атакуваното НП №21-1158-002087/17.06.2021. като е наложил на жалбоподателката на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата, административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл.58, т.3 от същия закон.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът следва да се провери дали при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване въз основа на него на наказателното постановление административнонаказващият орган е спазил императивните изисквания предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания по ЗАНН.

Настоящият състав на решаващия съд намира, че актът за установяване на административно нарушение и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им дадени по закон и в законоустановените за това срокове. В АУАН и в НП са описани подробно обстоятелствата, при които е било извършено административното нарушение. От формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно реквизитите на актовете. Подробно е описано административното нарушение и 2 обстоятелствата, при които е извършено съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Освен това при квалификацията на административното нарушение административно наказващият орган е определил правилно, че е извършено нарушение на чл. 58, т.3 от ЗДвП, правилно е определена и санкционната норма на чл. 178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

По същество на правния спор относно съображенията на жалбоподателката за недоказаност на извършеното административно нарушение, предвид ангажираните от страните в хода на съдебното дирене гласни доказателства и приложените в административно-наказателната преписка писмени такива съдът намира, че горната фактическа обстановка, описана в АУАН и НП не бе доказана по безспорен начин.

В хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателката О.Г. на 14.03.2021г. в 14.53 часа в община Радомир на Автомагистрала Струма с посока на движение като водач на лек автомобил- –„Тойота Ярис“, с рег.№КН9679ВС, виновно да е нарушила разпоредбата на чл. 58, т. 3 от Закона за движението по пътищата.

Действително процесният АУАН, серия АA №446185 от 13.05.2021г . е годно писмено доказателствено средство, което се ползва от съда -като редовно съставен АУАН ползващ се с доказателствената си сила, съобразно чл.189, ал.2 ЗДвП, н о истинността на отразените в него констатациие не бе доказана от АНО .

Разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели , а именно Р.Е. –актосъставител и Р.М.- свидетел заявяват, че не се очевидци и не са присъствали по време на извършване на нарушението или при установяването му, а процесният АУАН е съставен въз основа на подаден сигнал от св.Ю.-очевидец на нарушението и приложени фотоснимки изготвени от същия.Същите фотоснимки са с изключително лошо качество, не е установено кога и точно в колко часа са изготвени и с какво техническо средство, и на същите трудно се разпознава марката модела и рег.номер на автомобила.Освен това от приложения снимков материал не става ясно къде и в коя лента за движение се е движил процесния автомобил при заснемането му.Самият свидетел Ю. от своя страна в хода на съдебното дирене твърди, че жалбоподателката се е движела с лекия си автомобил в лентата за принудително спиране/“аварийната лента“/ без видимо по негово мнение автомобила да има някаква техническа повреда.Свидетелят уточнява,че снимките са направени от неговия автомобил с камера тип“регистратор“ като сочи, че не е видял водача на процесния автомобил.

Показанията на свидетелят Ю. стоят изолирано и не са подкрепени с никакви други доказателства по делото, същият изразява лично мнение, че по всяка вероятност лекия автомобил на жалбоподателката не е имал технически проблем и същата се движела в лентата за принудително спиране, с цел да избегне настъпилото задръстване и създалата се „тапа „ от автомобили в лената за движение.Тези твърдения обаче на св.Ю. не са подкрепени с никакви други доказателства, единствено към подадения от него сигнал до контролните органи са горепосочените снимки на лекия автомобил като същите, както бе посочено са лошо качество и не доказват по безспорен начин жалбоподателката да е извършила твърдяното от Ю. адм.нарушение .

От материалите в АНП и предвид показанията на свидетелите не бе доказан нито един от елементите на фактическия състав на нарушението по чл. 58, т. 3 от Закона за 3 движението по пътищата.

За да бъде осъществен състава на чл. 58, т. 3 от Закона за движението по пътищата е необходимо да е доказано, че водача се движи или спира в лентата за принудително спиране, без наличието на която и да е от двете предпоставки, а именно: повреда на пътното превозно средство, както или при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. В настоящият случай не бе доказано жалбоподателката да се е движела в лената за принудително спиране , което да налага изследването на въпроса налице ли са и другите две препоставки за това движение.

За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм. наказание, което в случая е глоба и лишаване от право да управлява МПС административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм. нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това нарушение е извършено виновно от лицето. Предвид събраната в хода на съдебното дирене доказателствена съвкупност и при преценката на същата се установява, че административнонаказващият орган не е доказал по безспорен и категоричен начин, че Г. е извършила описаното в акта за установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно постановление адм. нарушение, поради което и обжалваното последното следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие на адв.Върбички въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката сумата от 100 лева направени разноски по делото. Последната е направила изрично искане за присъждане на разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателката в размер на заплатени в брой 100 лева адвокатско възнаграждение на адв.Върбички , предвид отразеното в приложения по делото Договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното и в същия смисъл , и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, районният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-1158-002087/17.06.2021г. , с което началник група„Пътна полиция – Перник“ към ОДМВР-Перник е наложил на ОЛ. ОЛ. Г., с ЕГН:********** от гр.Кюстендил , жк.»Р. в.» бл.., ет.., ап.. на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата, административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл.58, т.3 от същия закон.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЕРНИК да заплати на ОЛ. ОЛ. Г., с ЕГН:********** от 4 гр.Кюстендил, жк.»Р. в.» бл.., ет.., ап.. сумата в размер на 100,00 лева/сто лева/ направени разноски по делото .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5