Решение № 13225 от 28.11.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13225

Варна, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

Членове:

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ канд № 20257050702059 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М. М. К., [ЕГН], чрез адв. В. В., срещу Решение № 932/25.07.2025 г. постановено по АНД № 20253110201094 г. по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20/20.01.2025 г. на Зам.-кмета на Община Варна, в частта с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл. 31, ал. 1 за нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 6 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Варна (НОРТОВ).

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и немотивирано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. В условие на евентуалност в случай, че бъде счетено деянието за съставомерно се иска прилагане на чл. 28 ЗАНН, тъй като липсват данни, че нарушението е осъществено от касатора. Претендира се отмяна на Решението на ВРС в оспорената част и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена на изложените в нея основания. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Зам.-кметът на Община Варна се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. В хода по същество излага доводи поради които счита Решението на ВРС за правилно и законосъобразно, и подробно мотивирано. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и моли за оставянето му в сила.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване на решението, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 20/20.01.2025 г. на Зам.-кмета на Община Варна, в частта с което на М. К. е наложени административни наказания „глоба“ на основание чл. 31: 1) в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 6 от НОРТОВ и 2) 100 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 13 от НОРТОВ.

ВРС е приел за установено от фактическа и правна страна, че в междублоковото пространство зад бл. 67 в [жк] в гр. Варна, била построена беседка, ползвана през деня за нуждите на ДЦПЛУ „Слънчевата къща“. Група лица, живущи наблизо, между които и жалбоподателката Кандова, си създали навик, след приключването на работа за деня на дневния център, да се събират в беседката, където да разговарят и да употребяват алкохол. Събиранията продължавали до късно през нощта, а шумът от разговорите притеснявал живущите в блока и пречел на почивката им. На 16.12.2024 г. след 23,00 ч. хората, които обичайно се събирали в беседката, отново се намирали там и вдигали шум, като разговаряли на висок глас. Поради това св. Д. Н. П. подала сигнал за нарушаване на нощната тишина и около 23,30ч. на посоченото място пристигнал св. П. Г. П.-служител на 02 РУ при ОДМВР-Варна. При приближаването му хората от компанията в беседката притихнали и свидетелят не констатирал същите да вдигат шум в този момент. Св. П. обаче настояла, че лицата са нарушавали тишината и че употребяват алкохол. Обадила се и на св. А. Т. Т., която подкрепила твърденията й. Св. П. осветил беседката с фенер и установил, че там присъстват пет лица, между които и жалбоподателката. Забелязал наличието и на бутилки, които възприел като такива, съдържащи алкохолни напитки. Поради това и като съобразил изявленията на свидетелките П. и Т., полицейският служител установил самоличността на присъстващите и им съставил актове за установяване на административни нарушения. Така на жалбоподателката бил съставен АУАН за това, че създава шум чрез говорене на висок тон и крясъци, смущаващи спокойствието на гражданите в жилищната сграда през интервала 22,00 ч.-08,00 ч., както и за това, че употребява алкохолни напитки на обществено място-междублоково пространство. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 20.01.2025 г. било издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателката били наложени две административни наказания глоба в размер на по 100 (сто) лева, за нарушения съответно на чл.12, ал.1, т.6 и чл.4, ал.1, т.13 от НОРТОВ.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите П. Г. П., А. Т. Т., Д. Н. П. и В. Ю. И., както и приобщените по реда на чл. 283 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК) писмени доказателства.

По отношение на първото нарушение ВРС е изложил, че приема, че на процесните дата и час жалбоподателката се е намирала в описаната в НП беседка, като е участвала във водените на висок глас разговори, тъй като това се установява и от събраните гласни доказателства.

По отношение на второто нарушение, ВРС е приел, че по различен начин стоят обаче нещата от фактическите твърдения в НП, а именно - че същата е употребявала алкохол на обществено място. Действително, от показанията на П. и Т. се установява, че лицата от компанията обичайно употребяват алкохол при сбирките си, а св. П. е установил наличието на съответни бутилки. Липсват обаче данни в конкретната вечер К. да е употребявала алкохол. Макар и участието във водените разговори да е обичайно и логично в подобна ситуация, употребата на алкохол съвсем не е неизбежна и задължителна част от събирането, като е напълно възможно жалбоподателката да е участвала в разговорите, без да употребява такъв. При това положение съдът е счел за недоказана употребата на алкохол от страна на Кандова в момента на проверката.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал.1 НПК въззивният съд установил, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП е издадено от компетентен орган, упълномощен със Заповед № 2194/21.06.2024 г. на кмета на Община Варна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. ВРС не констатирал наличието на сочената в жалбата неяснота на наказателното постановление относно мястото на претендираните нарушения.

По отношение на приложението на материалния закон от ВРС е прието, че разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Варна забранява създаването на шум, нарушаващ общественият ред или смущаващ спокойствието на гражданите в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение, публични места, паркове и градини в интервала от 14:00 ч. – 16:00 ч. и от 22:00 ч. – 08:00 ч. Изложени са мотиви, че жалбоподателката, чрез участие в разговор на висок глас, е създала шум, който, видно от показанията на св. П. и Т., което е довел до нарушаване на спокойствието на живущите в намиращата се в непосредствена близост жилищна сграда. По този начин същата действително е нарушила разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 6 от НОРТОВ, за което правилно и законосъобразно е санкционирана с обжалваното наказателно постановление. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Направен е правния извод, че по отношение на наложеното наказание за нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 6 НОРТОВ, че наказващият орган правилно е констатирал наличието на първото от вменените на жалбоподателката административни нарушения.

По отношение на наложеното наказание за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 13 НОРТОВ, районният съд не е установил жалбоподателката да е извършила второто от вменените й нарушения, което обуславя отмяната на обжалваното НП в тази му част като недоказано и необосновано.

Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.

Решението на ВРС е валидно и допустимо. При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно са преценени доказателствата и съобразно доказателствената тежест на страните въззивния съд намерил за доказана фактическата обстановка описана в АУАН и в НП и за правилна квалификацията на извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 6 НОРТОВ. Поради това касационният състав намира за неоснователно оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и не е налице основание за отмяна на Решението на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Неправилно приложение на материалния закон съгласно чл. 348, ал. 2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Като контролно-отменителна инстанция касационният съд проверява приложението на закона въз основа на фактите установени от ВРС в решението, по аргумент от забраната в чл. 220 АПК за нови фактически установявания. ВРС установил, че на 16.12.2024 г. след 23:00 часа жалбоподателката с участие в разговор на висок глас, е създала шум, потвърждавайки се от показанията на св. П. и Т., което е довел до нарушаване на спокойствието на живущите в намиращата се в непосредствена близост жилищна сграда. РС установил, че в случая не са били налице особени извинителни обстоятелства, които да обосноват извода, че нарушението е маловажен случай.

ВРС направил мотивирани и основани на доказателствата решаващи изводи, че НП е издадено при производство, проведено при спазване на процесуалните правила в ЗАНН; че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с необходимите реквизити в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН; че те са били надлежно връчени на лицето, чиято отговорност се ангажира, което и от събраните в съдебната фаза доказателства се установило, че е извършило нарушението описано в тях. Тези изводи изцяло кореспондират със съдържанието на АУАН и на НП, от които и доказателствата за връчването им на нарушителката се установява, че й е била предоставена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем, да направи твърденията си за фактите и обстоятелствата и да ангажира за тях доказателства.

Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите в Решението на ВРС, с които е потвърдил НП. Правилно са преценени доказателствата по отделно, но и в съвкупност и съобразно доказателствената тежест на страните въззивния съд намерил, че е доказано от обективна и субективна страна, че на посочената в НП дата К. участвайки в разговор на висок глас, е нарушил забраната в чл. 12, ал. 1, т. 6 от НОРТОВ, нарушаването на която се наказва по реда предвиден в тази наредба. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 6 от НОРТОВ се забранява създаването на шум, нарушаващ общественият ред или смущаващ спокойствието на гражданите в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение, публични места, паркове и градини в интервала от 14:00 часа до 16:00 часа и от 22:00 часа до 08:00 часа, чрез други дейности, смущаващ спокойствието на гражданите. За нарушение на тази забрана в чл. 31, ал. 1 от НОРТОВ на физическите лица се налага глоба от 100 лв. до 500 лв.