Определение № 2708 от 21.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2708 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110106097 по описа за 2025 година намира, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

В. И. К. е предявил срещу „Сити Кеш“ ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 707708/18.07.2022 г. поради противоречие с разпоредбите на закона респ. като накърняващ добрите нрави, а в условие на евентуалност - поради нищожността на отделни клаузи от него: клаузата в чл. 11, предвиждаща неустойка в размер на 808,85 лева, дължима, ако в тридневен срок от сключването на договора кредитополучателят не предостави договореното обезпечение (безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ банка или поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят на определени от ответника изисквания) или ако представеното такова не отговаря на изискванията на ответника, и/или клаузата установяваща размера на ГПР по договора и клаузата на чл. 5, въвеждаща срок и изисквания за предоставянето на обезпечение.

Горният иск е съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 250 лева, представляваща част от вземане в общ размер от 758 лева, недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор за потребителски кредит № 707708/18.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.02.2025 г. до окончателното изплащане.

1

Ищецът твърди, че на 18.07.2022 г. е сключил договор за потребителски кредит № 707708 със „Сити Кеш“ ООД за сумата от 1000 лв. Поддържа, че договорът е изцяло недействителен поради редица нарушения на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, включително: наличие на нищожна клауза за неустойка (чл. 11 от договора), възлизаща в размер от 808,85 лева, дължима при непредоставяне на договореното обезпечение (безусловна банкова гаранция или поръчителство от лица с определени доходи) в тридневен срок от сключването на договора, или ако представеното обезпечение не отговаря на изискванията на кредитора.

Сочи, че в договора е уговорено неустойката се плаща разсрочено на равни части, които се добавят към всяка от 16-те погасителни вноски по договора.

Смята, че неустойката прикрива допълнителна лихва и заобикаля закона.

Излага, че Годишния процент на разходите (ГПР) е неправилно посочен, и надвишава законовия лимит, Излага твърдения за липса на предварителна оценка на кредитоспособността.

Ищецът сочи, че е платил общо 1758 лв., от които 758 лв. над главницата, които смята, че са платени без правно основание.

Ответникът „Сити Кеш“ ООД оспорва исковете като неоснователни и твърди, че ищецът извършва злоупотреба с право, като е завел шест идентични дела срещу същата компания с цел генериране на разноски. Поддържа, че договорът отговаря на всички законови изисквания, ГПР е изчислен правилно (49.63% при лимит от 50%), а неустойката е валидно уговорена санкция за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Изтъква се, че страните са имали трайни отношения (17 договора), което доказва индивидуалното договаряне и информираността на потребителя. По изложените съображения иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, което противоречи на императивни правни разпоредби или накърнява добрите нрави.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 18.07.2022 г. ищецът е сключил с ответника „СИТИ КЕШ“ ООД Договор за потребителски кредит № 707708/18.07.2022 г. за сумата от 1000 лева, която е следвало да бъде върната 2 за 7 месеца, с 16 двуседмични вноски, от които 3 вноски по 15,58 лв. и 13 вноски по 85,57 лв. заедно с договорна лихва от 159,15 лева, при годишен процент на разходите (ГПР): 49,63%, годишен лихвен процент (ГЛП): 40,05% (фиксиран), като в договора (чл. 5, ал. 1) е включена клауза, според която кредитът трябва да бъде обезпечен в тридневен срок с едно от следните средства: 1) безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ банка за срок от 6 месеца след падежа на последната вноска, покриваща два пъти общата сума за плащане или 2) поръчителство от едно или две физически лица с осигурителен доход в размер на поне 7 пъти минималната работна заплата (при един поръчител) или 4 пъти (при двама), при липса на лошо кредитно досие в ЦКР на БНБ, както и лицата да не са поръчители или кредитополучатели по други договори със същия кредитор и задължение за предоставяне на служебна бележка за доход от работодателя.

В чл .11 от договора по-горе е била включена клауза за неустойка, реализираща се автоматично при непредоставяне на горното обезпечение и възлизаща в размер на фиксирана сума от 808,85 лева, платима разсрочено, на равни части, които се добавят към всяка от 16-те погасителни вноски по договора, както и че вземането за неустойка не е било включено сред стойностите, формиращи ГПР. Неустойката е била начислена от ответника, включена в погасителните вноски и претендирана от ищеца.

Вземането за неустойка не е било включено сред компонентите, структуриращи ГПР, а в случай на включването му, размерът на ГПР ще се завиши и надхвърли пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Ищецът е получил сумата от 1000 лева и в периода от 01.08.2022 г. до 13.01.2023 г. е заплатил към ответника, по договора за потребителски кредит, сума в общ размер от 1758 лева.

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Искането на ищеца за допускане изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде отхвърлено, доколкото обстоятелствата, които ищецът иска да бъдат изяснявани с експертиза са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване. В случай на възражение от страна на ответника относно безспорността на горните обстоятелства и ако за изясняване на спорното обстоятелство са необходими специални знания, а от страна на ищеца е поискано допускане изслушването на заключение на вещо лице, съдът ще измени доклада си по делото и ще допусне изслушване на 3 заключение на вещо лице. Исканията на ищеца за събиране на доказателства по реда на чл. 192 ГПК също следва да бъдат отхвърлени, доколкото обстоятелствата относно извършените плащания по договора от ищеца на сума в общ размер от 1758 лева са обявени за безспорни между страните.

Искането за събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК също следва да бъде отхвърлено, доколкото от една страна част от документите не са индивидуализирани от ищеца, а посочени като „всички други документи относно кредитното правоотношение“, а от друга страна - не се сочат конкретни обстоятелства, които ще бъдат изяснявани с част от документите – Тарифа на ответника, Общи условия на ответника. Останалата част от документите са налични по делото – договор и погасителен план към него, а стандартния европейски формуляр и заедно с искане за сключване на договор за кредит са приложени към отговора на исковата молба.

Искането за съединяване на всички дела, които ищецът е завел срещу ответника, основано на възражението за злоупотреба с право, чрез предявяване на искове за оспорване на една и съща клауза в сключени 17 договора между същите страни, не следва да бъде уважено, доколкото ищецът сам избира как да упражни правата си – дали в отделни производства, всяко имащо за предмет отделен договор или чрез обективно съединяване на искове, имащи за предмет правоотношението по съответния договор, в едно производство. Същевременно, съединяването на дела и постановяване е предоставено като възможност за съда, но в настоящия случай би забавило разглеждането и решаването на делото, което не е в интерес на страните, в сравнение с възможността успоредно да бъдат разгледани и решени всички заведени дела.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2026 г. от 10:00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за съединяване на висящите между страните дела в СРС в едно производство и издаване на общо решение по тях.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за допускане изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза и за събиране на доказателства по реда на чл. 190 и чл. 192 ГПК.

4

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най-късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Връчването на страните, да се извърши и на посочените електронни адреси.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5