Определение № 777 от 12.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 777 гр. София, 12.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Н.а

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Частно касационно търговско дело № 20248003902263 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Аркус“ АД, гр. Лясковец срещу определение № 246 от 19.04.2024 г. по ч. т. д. № 264/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав в частта, с която е потвърдено определение № 759 от 22.02.2024 г. по т. д. № 1527/2022 г. на Софийски градски съд, VI-3 състав в частта, с която е върната исковата молба на „Аркус“ АД срещу „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ /“КТБ“ АД /н.// и А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на банката, и е прекратено производството по делото по евентуалния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 103 и чл. 194 ЗЗД за установяване липсата на настъпил погасителен ефект на изявление за прихващане с изх. № 646 от 11.04.2022 г., с което синдикът на „КТБ“ АД /н./ прихваща вземането на „Аркус“ АД в размер на 298 850, 22 лв., включено под № 415 в четвърта частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД, обявена в ТРРЮЛНЦ на 17.02.2021 г., със задължения на „Аркус“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г. с реф. № 36/033 в размер на 869 690 щатски долара, поради липсата на материалноправните предпоставки за неговото извършване.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а 1 допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. При позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1.

Нищожно или неоснователно е прихващане, по отношение на което не са налице изискуемите по чл. 103 ЗЗД предпоставки /насрещност, еднородност, изискуемост на активното вземане/?; 2. Предпоставките по чл. 103 и сл. ЗЗД / насрещност, еднородност, изискуемост на активното вземане/ към действителността на едностранното изявление за прихващане ли са относими или към неговата основателност /съществуване на потестативното право на прихващане и настъпване на целената правна промяна – погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши – чл. 104, ал. 2 ЗЗД/?; 3. Какво е правното действие на едностранно изявление за прихващане по смисъла на чл.

104 ЗЗД, което формално е отправено и е достигнало до другата страна, не страда от пороци, които биха довели до неговата нищожност по смисъла на чл.

26 ЗЗД, но по отношение на което не са налице всички предпоставки съгласно чл. 103 ЗЗД?“. Частният жалбоподател поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 2/2020 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 103 от 1.08.2017 г. по гр. д. № 61323/2016 г. на ВКС, IV г. о.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са въведени девет въпроса относно допустимостта на евентуалното съединяване на отрицателни установителни искове с предмет едно и също волеизявление за прихващане – главен за нищожност на прихващането и евентуален за неоснователност на прихващането поради липсата на погасителен ефект; относно правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с предмет установяване липсата на погасителен ефект на извънсъдебно прихващане; относно правния интерес от предявяване на иск за установяване несъществуването на определено право на ответника, когато упражняването на това право засяга съществуването и реализацията на субективно право на ищеца; относно необходимостта от наличието на пълна идентичност между правото, засегнато от правния спор, и претендираното от ищеца право, за да се признае правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск; относно предмета на отрицателния установителен иск; дали отрицателният установителен иск е винаги субсидиарна форма на защита и следва ли да се приема за недопустим, 2 тъй като търсената с него защита не би била в пълен обем по отношение на засегнатото от спора право; относно правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Частният касационен жалбоподател твърди, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС, формирана с решение № 504 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 603/2010 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 256 от 11.06.2012 г. по гр. д. № 1154/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 352 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 1301/2010 г. на ВКС, ГК, І г. о.

По реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени тринадесет въпроса относно допустимостта на самостоятелен иск за установяване неоснователност на прихващане – липса на погасителен ефект на изявление за прихващане; относно правния спор при неизпълнение на задължението на синдика по чл. 99, ал. 2 ЗБН и мотивиране на това неизпълнение с настъпил ефект на направено изявление за прихващане от синдика и предмета на този спор; относно правото на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и разпределена сума по влязла в сила и подлежаща на изпълнение от синдика сметка за разпределение по чл. 99, ал. 2 ЗБН да предяви иск за установяване несъществуването на правото на банката за прихващане на дължимата му по сметката сума; относно правния интерес на този кредитор да предяви иск за установяване липсата на правни последици на отправено от синдика на банката след одобряването на сметката изявление за прихващане, на което синдикът се позовава за отказа си да изпълни сметката; относно значението на одобряването на сметката за разпределение в производството по банкова несъстоятелност за правото на кредитора да защити правата си по неизпълнената сметка за разпределение; относно възможността на синдика да откаже да изпълни одобрена и влязла в сила сметка за разпределение; за тълкуване на чл. 99, ал. 2 ЗБН и има ли тази разпоредба императивен характер; относно реда за защита на правото на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и разпределена сума по влязла в сила сметка за разпределение при отказ на синдика да изплати сумата поради направено възражение за прихващане с насрещно вземане на банката срещу кредитора. Развити са съображения и за очевидна неправилност поради установима от мотивите на въззивния акт явна необоснованост на обжалваното определение.

3

Ответниците по жалбата „КТБ“ АД /н./ и А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на банката, изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, съответно – за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази доводите на страните и извърши преценка за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, прие следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

В исковата си молба „Аркус“ АД твърди, че е кредитор на „КТБ“ АД с вземания по договор за банков влог в размер на 5 851 455, 56 лв., ведно със законната лихва, дължима за периода след 22.04.2015 г. до окончателното погасяване на задължението. Твърди, че вземанията му са включени в списък на приетите от синдика вземания от 17.08.2015 г., под № 741 в описаните размери, като няма възражения по списъка, който е обявен в TPРЮЛНЦ на 14.05.2016 г. Излага доводи, че е включен в четвърта частична сметка за разпределение на налични суми на кредиторите на „КТБ“АД /н./, обявена в ТРРЮЛНЦ на 17.02.2021 г,. с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН под № 415, като със сметката му е разпределена сума в размер на 298 850, 22 лв. Сметката за разпределение била одобрена с Решение № 96/18.08.2020 г. на Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/, обявено в ТРРЮЛНЦ, но синдикът отказал изпълнението й. Вместо това до ищеца било отправено изявление за прихващане от синдика на банката с изх. № 646/11.04.2022 г., с което синдикът на „КТБ“ АД /н/ прихваща претендираните от него вземания на банката по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г. реф. № 36/033, с размер на ангажимента 1 568 400 щ. д., представляващи комисиона за издаване и комисиона за ангажимент за периода от 01.01.2016 г. до 7.04.2022 г. в общ размер на 869 690 щатски долара с левова равностойност в размер на 1 557 232, 13 лв. срещу задължението към „Аркус“ АД по четвърта частична сметка за разпределение в размер на 298 850, 22 лв. Ищецът „Аркус“ АД е предявил срещу „КТБ“ АД и лицата, заедно упражняващи правомощията на синдик на банката, следните обективно и субективно съединени искове: главни искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД 4 вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 103 и 104 ЗЗД – за прогласяване на прихващането за нищожно поради противоречие със закона и заобикаляне на закона; евентуални искове за прогласяване на изявлението за прихващане за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗБН; евентуален иск за прогласяване на изявлението за прихващане за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22, ал. 2, т. 1 ЗБН и евентуален иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 103 и чл. 104 ЗЗД за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че изявлението за прихващане е неоснователно и не е породило правни последици, поради липса на активно вземане и липса на насрещност и еднородност.

С определение № 3888 от 5.12.2022 г. по образуваното по исковете т. д.

№ 1527/2022 г. по описа на Софийски градски съд ТО, VI-3 състав съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото в частта по предявените при условията на евентуалност искове по чл. 22, ал. 1, т. 3 и чл.

22, ал. 2 ЗБН, като това определение е влязло в сила като необжалвано.

Първоинстанционният съд е постановил и определение № 1654 от 16.05.2023 г., с което след отмяна на постановеното в открито съдебно заседание на 24.04.2023 г. определение за даване ход на устните състезания е прекратил производство по т. д. № 1527/2022 г. на СГС по предявените от „Аркус“ АД срещу „КТБ“ АД /н./ и лицата, упражняващи правомощията на синдик на банката, искове по чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД и евентуален иск по чл. 124 ГПК вр. чл. 103 и чл. 104 ЗЗД. Изложил е мотиви, че съдебното производство е недопустимо, тъй като след откриването на производството по несъстоятелност на банката е недопустимо срещу нея да се образуват нови дела /по арг. от 637, ал. 6 ТЗ/ и тъй като за ищеца липсва правен интерес от предявените искове, доколкото при евентуалното им уважаване той не би получил по-голяма защита от тази, даваща му одобрената частична сметка за разпределение.

Последното прекратително определение на първоинстанционния съд е отменено и делото е върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия с определение № 577 от 27.09.2023 г. по ч. гр. д. № 610/2023 г. на Софийски апелативен съд. Въззивният съд е счел, че преценката на СГС за недопустимост на исковете е преждевременна, доколкото исковата молба е нередовна - липсва яснота дали ищецът оспорва 5 съществуването на задължението си към ответника „КТБ“ АД /н./ или оспорва действието на извършеното в производството по несъстоятелност на банката от страна на лицата, упражняващи правомощията на синдик, прихващане.

При осъществяване на процесуални действия във връзка с отстраняване на нередовностите на исковата молба съобразно указанията на въззивната инстанция Софийски градски съд е констатирал допусната очевидна фактическа грешка в обсъденото определение № 3888 от 5.12.2022 г. и я е отстранил с определение № 741 от 21.02.2024 г. С постановяването на последния акт в диспозитива на поправеното определение е намерила израз формираната воля на съда за прекратяване на производството по делото и по предявения иск по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН.