Решение № 108 от 27.08.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Враца, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20261400900080 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ вр. чл.247 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по жалба на Г. М. П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Отказ № 20260602170119/08.06.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията /АВ/ за първоначално вписване на „ЛАФЕ“ ЕООД.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на постановения отказ.

Посочва се, че към заявлението е представено нотариално заверено съгласие за приемане на управлението и образец от подпис на управителя с нотариално удостоверяване рег.№ 4481/02.06.2026 г. от нотариус А.В., рег.№ 770 на НК. Навеждат се доводи, че липсата на открити данни за удостоверяването в информационната система по чл.28б ЗННД не означава, че такова не е извършено и не опровергава съдържанието на представения официален удостоверителен документ, а невъзможността на длъжностното лице по регистрацията да осъществи телефонен контакт с нотариуса също не е доказателство за липса на извършено нотариално действие и заявителят не следва да търпи неблагоприятните последици от евентуални технически несъответствия или административни пропуски извън неговата сфера на контрол.

На следващо място се сочи, че към заявлението е представено удостоверение от „Банка ДСК“ АД за внесен капитал по набирателна сметка на дружеството, от което се установяват: титулярът на сметката; размерът на капитала; лицето, извършило вноската; датата на внасяне на сумата, като по този начин е удостоверено изпълнението на законовото изискване за внасяне на капитала. Изтъква се, че съмненията на длъжностното лице относно начина на визуализация или проверка на електронния подпис не представляват 1 доказателство, че капиталът не е внесен.

В жалбата се навеждат и доводи, че със заявлението е представен учредителен акт на дружеството и посочените от длъжностното лице обстоятелства относно начина на сканиране на документа не представлява законово основание за отказ.

В заключение се сочи, че са представени всички изискуеми от закона документи за вписване на дружеството и отказът се основава на предположения и съмнения относно документи, които са редовни от външна страна и удостоверяват заявените обстоятелства.

Прави се искане за отмяна на обжалвания отказ и даване за указания за извършване на исканото вписване.

По делото не е приложен отговор от АВ, съобразно предвидената възможност в чл.25, ал.2, изр.3 ЗТРРЮЛНЦ.

След като обсъди наведените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира следното:

Частната жалба е подадена в установения за това срок, срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, и от лице, което е заявител в регистърното производство и като такъв има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, при следните съображения:

Агенцията по вписванията е сезирана по електронен път със З а я в л е н и е вх.№ 20260602170119 по предвидения образец, съгласно приложение № А4 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредбата), подадено от Г. М. П., в качеството й на едноличен собственик на капитала и назначен управител, като е поискано първоначално вписване на „ЛАФЕ“ ЕООД.

Към заявлението са приложени: протокол от учредително събрание № 1/02.06.2026 г.; учредителен акт от 02.06.2026 г.; удостоверение за внесен уставен капитал; нотариално заверено съгласие за приемане на управление и образец от саморъчния подпис на управителя; декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; декларация по чл.141, ал.8 ТЗ; декларация по чл.142 ТЗ.

По подаденото заявление е постановен

Отказ

№

20260602170119/08.06.2026 г., в който длъжностното лице приема, че:

- не следва да се кредитира представеното удостоверение за внесен в банка капитал, тъй като същото е подписано с електронен подпис, който не е активен и не може да се провери авторството и валидността на същия, поради което не се установява внасянето на капитала в заявения за вписване размер;

- при извършената проверка в информационната система по чл.28б ЗННД се установява, че липсват данни за извършено нотариално удостоверяване рег.№ 4481 от 02.06.2026 г. от нотариус А.В., рег.№ 770 в НК и не може да се установи връзка по телефона с този нотариус;

- не е представен препис от учредителния акт, в който личните данни, които не се изискват по закон, да са заличени, за да може същият да бъде обявен в ТР, а представеният такъв е сканиран в отделни файлове, което затруднява проследяване на смисловото съдържание на акта.

2

При извършването на преценка за правилността на този отказ при изложените мотиви от длъжностното лице, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Определеният от закона минимален размер на капитала при ООД е едно евро – чл.117, ал.1 ТЗ и за да се впише търговското дружество трябва да е внесен изцяло. С разпоредбата на чл.119, ал.1, т.4 ТЗ също се въвежда изискване, че за вписване на дружество с ограничена отговорност в ТРРЮЛНЦ е необходимо да е внесен установения в закона минимум от капитала. В чл.20 , т.2, б.“а“ от Наредбата пък е предвидено, че при парична вноска следва да се приложи документът за внесен в банка капитал (електронен документ за внесен в банка капитал, издаден от автоматична система на доставчик на платежна услуга, се счита за издаден от посочения в него доставчик на платежна услуга).

В конкретния случай към заявлението е приложено Удостоверение за внесен уставен капитал, издадено от „Банка ДСК“ ЕАД. Както бе посочено, в отказа е посочено, че това удостоверение е подписано с електронен подпис, който обаче не е активен. Съдът намира, че след като за длъжностното лице по регистрацията се е породило съмнение в истинността на данните, съдържащи се в приложеното към заявлението удостоверение, то съобразно чл.22, ал.5 ТЗ е следвало да даде указания за представяне на ново редовно подписано удостоверение или друг документ, удостоверяващ внасяне на капитала в банката, тъй като по своята същност тази нередовност е отстранима. Такива указания обаче не са били оповестени по електронната партида в указания от закона срок.

На следващо място, длъжностното лице е извършило проверката по чл.21, т.8 ЗТРРЮЛНЦ, а именно – дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, в случая това е приложеното съгласие за приемане на управление и образец от саморъчния подпис на управителя, са въведени в базата данни на Информационната система по чл.28б ЗННД, като е констатирало, че в тази система липсват данни за извършено нотариално удостоверяване рег.№ 4481 от 02.06.2026 г. от нотариус А.В., рег.№ 770 в НК и е отразило, че не може да се установи връзка по телефона с този нотариус. По делото обаче не са налице данни, длъжностното лице да е изпълнило задълженията си по чл.8 от Инструкция № И-1 от 14.04.2016 г. за осъществяване на достъп информационната система по чл.28б ЗННД на основание чл.2а, ал.1 от Наредба № 32/1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, издадена от министъра на правосъдието. Тази разпоредба предвижда, при извършване на проверката на основание чл. 21, т. 8 ЗТРРЮЛНЦ и констатиране на липса на въведена информация относно нотариално удостоверяване и др., длъжностното лице по регистрацията следва да извърши проверка в кантората на нотариуса чрез технически средства за дистанционна комуникация – по телефона или електронната поща на нотариуса, като при отрицателен резултат от проверката длъжностното лице следва да даде указания на заявителя съгласно чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. В случая такива указания не са били дадени.

Най-сетне следва да бъде отбелязано, че действително съгласно чл.2, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ обстоятелствата и актовете се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на по смисъла на чл.4, т.1 от 3

Регламент (ЕС) 2016/679, на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. По силата на чл.13, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ заявителят представя заверени преписи от подлежащите на обявяване актове, в които тези данни са заличени. Специално при първоначално вписване на дружество с ограничена отговорност чл.20, ал.1, б.“б“ от Наредбата изисква към заявлението да бъде приложен и препис от дружествения договор, съответно учредителния акт, със заличени лични данни. Към датата на заявлението ал.9 на чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ е отменена, поради което не е приложима съществувалата по-рано законова фикция за съгласие за публично оповестяване на незаличените данни.

Към заявлението е приложен учредителен акт, в който личните данни не са били заличени. Този пропуск по естеството си също е отстраним, поради което длъжностното лице е следвало да даде указания, каквито отново липсват.

Така допуснатите от длъжностното лице нарушения на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ сами по себе си обаче не са достатъчни, за да бъде отменен отказът. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 6 от ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, когато длъжностното лице не е дало указания, съдът по жалбата е длъжен сам да ги даде и след изпълнението им да извърши самостоятелна проверка по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ.

Производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ има характер на пълен въззив, като по силата на изричното препращане в ал.4 на същата разпоредба към Глава ХХІ ГПК съдът разполага с правомощието по чл.278, ал.2 ГПК сам да разреши въпроса, по който длъжностното лице се е произнесло. Съответно, в настоящото производство е приложимо и принципното разрешение, дадено с ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, че ограниченията по чл.269, изр.2 ГПК не се прилагат в производството по частна жалба и съдът съобразява служебно всички правнорелевантни факти и доказателства така, както е конкретизирано в мотивите към т. 6 на ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Разпоредбата на чл.25, ал.5, изр.2 ЗТРРЮЛНЦ изрично предвижда изпращането на Агенцията по вписванията и на документите, представени пред съда.

С Разпореждане № 523/21.07.2026 г. съдът е оставил производството без движение и е указал на жалбоподателя да представи платежен документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса по сметка на Агенция по вписванията в размер на 28,12 евро (55 лв.), съгласно чл.16а, ал.2, т.3 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията; редовно подписано удостоверение за внесен в банката капитал или заверено извлечение от банкова сметка на „ЛАФЕ“ ЕООД, от което да се установява внасянето на капитала; препис от учредителния акт, в който личните данни, които не се изискват от закон, са заличени.

Постъпила е молба вх.№ 5750/27.07.2026 г. от Г. М. П., към която са приложени исканите от съда документи и по-конкретно – учредителен акт от 02.06.2026 г. със заличени данни и банково извлечение, от което се установяване внасяне на капитал в установения от закона минимум от 1,00 4 евро.

При извършена служебна справка в кантората на нотариус А.В. е констатирано, че е извършено нотариално удостоверяване с рег.№ 4481 на подписите на лицето Г. М. П. на 02.06.2026 г. в 14:31 часа.

Настоящият съдебен състав намира, че с представените документи и събраните данни от нотариуса са отстранени посочените от длъжностното лице основания за отказ.