Определение № 2177 от 03.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2177 гр. Пловдив, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501741 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, подадена чрез юрисконсулт Т., против Определение № 1664/10.04.2025 г. постановено по ч.гр.д.№ 2543/2024 г., РС Асеновград, с което е изменено определение № 5322 от 30.12.2024 г. в частта му за разноските, като е осъден частният жалбоподател да заплати на адвокат А. З. Д., с личен номер ********* от Адвокатска колегия София, с адрес гр. С., ул.“Х.О.“ № 74, ет.1, ап.1, сумата от 240 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на А. А. К., ЕГН ********** от гр. А., ул. “Г.Д.“ № 50, по ч.гр.д.№ 2543/2024 г. по описа на РС Асеновград, а не сумата 480 лева - както е посочено в постановеното определение.

Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Поддържа съображения, че в случая се касае за заповедно производство, което се развива едностранно и не обосновава извод за фактическа и правна сложност. Посочва, че действията на пълномощника на ответната страна се изчерпват с попълване на бланка, изпращана от съда, подаването на възражение не е уредено в НМРАВ и разпоредбата на чл.7, ал.7 от НМРАВ не намира приложение. Позовава се на съдебна практика и на разясненията на СЕС. Моли за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до размер от 50 лв.

Ответната страна А. А. К., чрез пълномощника адвокат Д., взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа съображения, че се касае за съдебно производство, в което длъжникът осъществява защитата си с 1 подаване на възражение по чл.414 ГПК и следва да бъде овъзмезден предвид изхода на правния спор. Подробно коментира практиката на СЕС досежно приложението на НМРАВ и излага доводи против намаляването на размера на адвокатските възнаграждения. Моли да се остави без уважение частната жалба.

Съдът, като разгледа постъпилата частна жалба, намира, че същата е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба, допустима е, а по същество е основателна.

Пред районният съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от частния жалбоподател против длъжника А. А. К.. Издадена е заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника. В срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение от него, към което е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие по реда на чл.38 от ЗА. Заповедният съд е дал указания по чл.415 от ГПК на заявителя, но в срок не са представени доказателства за предявяване на иска.

С Определение № 5322/30.12.2024г. заповедта е обезсилена, а заявителят е осъден да заплати на процесуалния представител на длъжника сумата от 480лв. адвокатското възнаграждение с ДДС, определено по реда на чл.38 от ЗА. От заявителят е постъпило искане по реда на чл.248 от ГПК за изменение на посоченото определение в частта за разноските.

С обжалваното определение заповедният съд е изменил определение № 5322 от 30.12.2024 г. в частта му за разноските, като е осъдил частния жалбоподател да заплати на адвокат Д., сумата от 240 лева - адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на ответната страна, а не сумата 480 лева.

Настоящата инстанция намира, че възнаграждението на пълномощника на длъжника в заповедното производство, дължимо по реда на чл.38 от ЗА е неправилно определено.

Възнаграждението за процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредбата, възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по аналогия възнаграждението следва да се изходи от вида на самото процесуално действие. Възражението на длъжника в заповедното производство се подава по утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването й, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. Следователно, по отношение на извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението по чл.414 от ГПК по аналогия следва да намери приложение предвиденото възнаграждение в чл. 6, т.5 от Н №1/2004 2

МРАВ за изготвяне на книжа, в тази част и на други молби. Тези действия на адвоката са най-близки до действията му по подаването на бланката на възражението по чл. 414 от ГПК.

В случая следва да има предвид, че при определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА, съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото, обуславяща вида и количеството на извършената от адвоката работа. Преценката относно фактическата и правна сложност е обективна и конкретна за всяко дело.

Постоянна е съдебната практика на ВКС, в която се приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика, като преценката на съда е самостоятелна и конкретна. Правомощието на съда в тази връзка е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Ако в резултат на извършената преценка съдът установи несъответствие между размера на възнаграждението и положения труд при защитата и упражняването на процесуални права, съдът намалява размера на договорения адвокатски хонорар, а размерите на адвокатските възнаграждения определени в НМРАВ № 1/2004 г. могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда съгласно решение на СЕС по дело С-438/22/. (в този смисъл Определение № 220 от 20.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2781/2024 г., III г. о., ГК).

Въззивният съд намира, че в настоящия случай делото не съставлява фактическа и правна сложност, а осъществените от пълномощника на длъжника действия са се изчерпали с подаване на възражение по образец, в което макар да са вписани допълнителни съображения, то същите не съставляват част от задължителното съдържание на възражението, а са относими към защитата на длъжника в иницииран исков процес. Предвид изложеното, настоящият състав на въззивния съд счита, че в конкретната хипотеза адвоката на длъжника има право на разноски за възнаграждение в размер на 50 лева, съответно предвид регистрацията на адвоката по ЗДДС от 60 лева с ДДС, които съответстват на извършената от същия работа.

Ето защо, определените от първоинстанционния съд разноски за предоставената правна помощ по реда на чл.38 от ЗА от 240 лева са прекомерни с оглед извършената работа и следва да бъдат редуцирани до посочения размер от 60 лева с ДДС.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира частната жалба за основателна, поради което следва да бъде уважена по горните съображения.

По изложеното съдът:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1664/10.04.2025 г. постановено по ч.гр.д.№ 2543/2024 г., РС Асеновград, с което е изменено определение № 5322 от 30.12.2024 г. в частта му за разноските, като е осъдено „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, да заплати на адвокат А. З. Д., с личен номер ********* от Адвокатска колегия София, с адрес гр. С., ул.“Х.О.“ № 74, ет.1, ап.1, сумата от 240 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на А. А. К., ЕГН ********** от гр. А., ул. “Г.Д.“ № 50, по ч.гр.д.№ 2543/2024 г. по описа на РС Асеновград, а не сумата 480 лева - както е посочено в постановеното определение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Определение № 5322 от 30.12.2024 г. постановено по ч.гр.д.№ 2543/2024 г., ПРС, в частта му за разноските както следва: ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. З. Д., с личен номер ********* от Адвокатска колегия София, с адрес гр. София, ул.“Х.О.“ № 74, ет.1, ап.1, адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА в размер на 60 лв., вместо присъдените 480 лв., за осъществената правна помощ и съдействие на А. А. К. по ч.гр.д.№ 2543/2024 г., ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4