Определение № 1847 от 07.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1847 гр. Пловдив, 26.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501918 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Обжалвано е определение № 6920/16.06.23г.,постановено по гр.д.№ 6526/22г.по описа на ПдРС,8-ми гр.с.,с което е оставена без уважение инкорпорираната в подадената от ищеца П. Н. К.,ЕГН-********** въззивна жалба вх.№ 91130/14.11.22г.Молба за изменение на решение № 3526/31.10.22г.,постановено по гр.д.№ 6526/22г.по описа на ПдРС в частта за разноските.

Недоволeн от определението е останал П. Н. К.,който чрез пълномощника си адв.Р.Д. счита същото за неправилно,незаконосъобразно и необосновано по изложени в частната жалба съображения.Твърди,че ответницата Д. И. К. е дала повод за завеждане на иска,като е заявила претенции към имота,предмет на иска,с насрещната си искова молба по бракоразводното дело между страните и в покана за преговори от 25.10.21г.,изпратена до ищеца на електронната му поща.Освен това признала иска в условията на евентуалност,а не безусловно,недвусмислено и ясно,каквото трябвало да бъде признаването на иска.Моли съда да отмени определението и постанови друго,с което да се отмени решението в частта му за разноските и се присъдят разноски на ищеца.Претендира разноски в първата и настоящата инстанция на осн.чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв.

Ответницата по частната жалба - Д. И. К.,ЕГН-**********,чрез пълномощника си адв.В.И.-С. е изразила становище за неоснователност на същата,като твърди,че до получаването на исковата молба,по която е образувано гр.д.№ 6526/22г.пред ПдРС не е знаела,че придобитият по време на брака й с ищеца имот,предмет на иска, не е СИО,придобит с НА за покупко-продажба от родителите на К.,а с този договор е прикрит договор за дарение в полза на ищеца.Поради това счита,че не е дала повод за завеждане на иска и е признала същия,като са налице условията на чл.78,ал.2 от ГПК.Иска от съда да 1 отхвърли частната жалба.

ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и доказателствата по делото,както и като взе предвид доводите на страните,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Делото пред ПдРС е образувано по искова молба на П. Н. К. против Д. И. К. по предявен иск с правно основание чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,че изповяданата с НА за покупко-продажба на недв.имот № ...................... между Н.С. К.и като продавачи и П. К. като купувач сделка е нищожна като привидна и прикриваща договор за дарение между същите страни и по отношение на същия имот-първи етаж от двуетажна масивна жил.сграда със застр.площ от 48 кв.м. с адм.адрес в гр...................................

С писмения си отговор ответницата Д. И. К. намира исковата претенция за недопустима,но по същество на същата заявява „изрично,че с поведението си не е дала повод за завеждане на претенцията“,тъй като претенциите й не са за собственост по отношение на проц.имот,а са свързани с подобрения в същия имот.Поради направеното изрично признание на иска,на осн.чл.237,ал.1 от ГПК се иска да се прекрати съдебното дирене и съдът да се произнесе с решение съобразно признанието.В отговора се претендират и разноски на осн.чл.78,ал.2 от ГПК.

Съдът постановява решение № 3526/31.10.22г.,с което уважава иска,при признание на същия от ответницата и в мотивите си относно разноските приема,че са налице условията на чл.78,ал.2 от ГПК,доколкото ответницата е признала иска и не е дала повод за завеждането му,(тъй като ищецът е можело да предяви иска и против продавачите по договора за покупко-продажба на недв.имот).Осъжда ищеца да заплати на ответницата направените от нея разноски в производството в размер на 1400лв.за платено адв.възнаграждение и оставя без уважение възражението за прекомерност на същото с оглед на фактическата и правна сложност на делото.

Ищецът с молба по чл.248 от ГПК,инкорпорирана в т.нар.„въззивна жалба“ вх.№ 91130/14.11.22г.и уточнителна молба от 05.06.23г.иска изменение на решението в частта на разноските,като разноски се присъдят на него,а не на ответницата,тъй като същата е признала иска при условията на евентуалност и е дала повод за завеждането му.

С атакуваното определение ПдРС е оставил без уважение молбата,повтаряйки изложеното от него в решението.

Поставеният за разрешаване пред въззивния съд процесуалноправен въпрос се отнася до приложението на чл.78,ал.2 от ГПК. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,когато искът е уважен,са посочени в цитирания чл.78,ал.2 от ГПК и са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал.Тези 2 предпоставки са кумулативно дадени и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.Смисълът на разпоредбата е,че ответникът не трябва да се натоварва с разноски,когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

В случая е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на сключения между ищеца П. Н. К. и неговите родители Н.С. К.и договор за покупко-продажба на недв.имот: първи етаж от двуетажна масивна жил.сграда със застр.площ от 48 кв.м. с адм.адрес в гр..................................,с НА № ......................като привиден и прикриващ договор за дарение между страните по нотариалния акт и по отношение на същия имот.От твърденията на страните и доказателствата по делото е видно,че договорът за покупкопродажба е сключен по време на брака между страните,като ответницата твърди още с писмения си отговор,че съпругът й не й е съобщил,че този договор прикрива дарение и е научила този факт едва когато получила препис от исковата молба на 14.06.22г.До този момент тя смятала,че имотът е СИО между нея и съпругът й и именно със съзнанието,че е съсобственик на имота е предявила собственически претенции по отношение на него,изразени в бракоразводния процес и в покана за преговори от 25.10.21г.От своя страна ищецът не оспорва това твърдение на ищцата,включително в частната си жалба,не твърди,че ищцата е знаела за привидността на договора за покупко-продажба на проц.имот преди получаването на исковата молба.

Поради горното настоящата инстанция намира,че действително ищцата е била въведена в заблуждение относно собствеността на процесния имот,доколкото не е знаела,че договорът,по силата на който ищеца е купил имота по време на брака им,всъщност прикрива дарение в негова полза от родителите му и с оглед на това незнание е заявила собственически претенции по отношение на имота.Поради което поведението й до получаването на исковата молба,(когато е разбрала за привидността на договора за покупкопродажба) не може да се приеме като извънсъдебно поведение,даващо основание на ищеца да предяви иска по чл.26,ал.2 от ЗЗД.Няма приложено нито едно доказателство по делото отпреди депозирането на исковата молба в съда,от което да се направи извод,че Д. К. е знаела,че договорът за покупко-продажба е привиден и прикрива договор за дарение.Ето защо настоящата инстанция приема,че ответницата не е дала повод за завеждане на иска.

Налице е и второто кумулативно дадено условие за присъждане на разноски по реда на чл.78,ал.2 от ГПК-признание на иска от страна на ответницата.Въззивният съд не споделя доводите на частния жалбоподател,че признанието не било ясно,недвусмислено и безусловно,а направено при условията на евентуалност.Напротив,никъде в отговора не се споменава евентуалност,а ответницата на два пъти употребява израза „изрично признание“ на иска,което е достатъчно недвусмислено и ясно,за да приеме първоинстанционния съд,че се касае именно за признание на иска по см.на чл.237,ал.1 от ГПК.Това,че първоначално в отговора си ответницата е възразявала по допустимостта на иска не означава,че признанието е неясно или направено при условие на евентуалност.Признанието на иска е въпрос по основателността на претенцията,а преди да разгледа основателността на една 3 претенция,съдът изследва нейната допустимост.В този смисъл и ответницата първо е направила възраженията си по допустимостта на иска и едва след това е изложила становището си по основателността на същия,като го е признала.

След като са били налице и двете условия на чл.78,ал.2 от ГПК,правилно районния съд е присъдил направените разноски на ответницата.

Изложените в частната жалба доводи,че при иск с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД не се прилагал института на признаване на иска,са неотносими към настоящото производство,което касае единствено разноските.

Атакуваното определение като краен резултат е правилно и като такова следва да се потвърди.

Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат независимо от изхода на делото,тъй като съгласно константната съдебна практика в производството по разноските страните не си дължат разноски.В производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски,поради което разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира приложение.(В този смисъл-определение № 489/17.10.17г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3926/17г.и др.)

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6920/16.06.23г.,постановено по гр.д.№ 6526/22г.по описа на ПдРС,8-ми гр.с.,с което е оставена без уважение инкорпорираната в подадената от ищеца П. Н. К.,ЕГН-********** въззивна жалба вх.№ 91130/14.11.22г.Молба за изменение на решение № 3526/31.10.22г.,постановено по гр.д.№ 6526/22г.по описа на ПдРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4