Определение № 52084 от 22.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№*2084 гр. С., 22.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5№** СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 202511101427№**4 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Н. Ш. срещу „Б. ДСК“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сума в размер на 80 000 лева (осемдесет хиляди лева) - главница, представляваща дължимо от работодателя обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от настъпила на 13.10.2023 г. в гр. С., бул. „А. Д.“ №* трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; сума в размер на 20 085.8№** лева (двадесет хиляди осемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 80 000 лева за периода от 13.10.2023 г. (датата на настъпване на трудовата злополука) до 0№**.08.2025 г. (датата на предявяване на исковата молба). Претендират се и направените разноски в настоящото съдебно производство.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. с чл. 14№** ГПК съдът следва да съобщи на страните проекта на доклад по делото.

По доказателствата:

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо, с изключение на психологична експертна оценка, която представлява частна експертиза и приемането й като писмено доказателство е недопустимо.

Поисканата от ищеца съдебно-медицинска експертиза следва да бъде допусната, като вещото лице следва да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

Ищецът е направил искане за разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди – болки, страдания, дискомфорт, негативни психически преживявания и затруднения в ежедневието. Искането е основателно.

1

Следва да се приемат писмените доказателства, представени от ответника, с изключение на обясненията на трима служители на ответника (тт.

9-11 от описаните в отговора писмени доказателства), тъй като по същество представляват писмени свидетелски показания и приемането им е недопустимо по този ред.

Ответникът е направил и искане за допускане до разпит на един свидетел за установяване на обстоятелствата относно разпределението на работното време във филиала, ползването на физиологичните почивки от служителите, осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд от работодателя. Доказателственото искане е основателно.

Направено е и искане за задължаване на ищцата по реда на чл. 190 ГПК да представи документи, удостоверяващи получените от нея обезщетения по общественото осигуряване във връзка с трудовата злополука. Това искане е неоснователно. Колкото до евентуалното искане за снабдяване със съдебно удостоверение, по силата на което ответникът да получи информация от НОИ относно паричните обезщетения, получени от ищцата по общественото осигуряване, съдът следва да даде указания на ответника да уточни възражението си по чл. 200, ал. 3 КТ, във връзка с което прави това искане, като посочи дали счита, че на ищцата са изплатени суми по общественото осигуряване във връзка с претърпените от нея неимуществени вреди по повод твърдяната трудова злополука, обезщетение за които се претендира в рамките на настоящото производство.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 14№**, ал. 1 и 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:

Ищцата твърди, че в периода от 14.08.2014 г. до 24.11.2023 г. е била в трудово правоотношение с „Б. ДСК“ АД. Твърди, че на 13.10.2023 г. същата е претърпяла трудова злополука при следните обстоятелства: в работния ден на 13.10.2023 г. г-жа Ш. била полагала своя труд на обичайното си работно място, в офиса на „Б. ДСК“, на бул. „А. Д.“ №*, където е работела на длъжност „консултант по индивидуално банкиране“. На същата дата ищцата имала ангажимент да обучава своя колега, която е трябвало да подготви за изпълнение на нейните задължения. Колегата е предстояло да замести пострадалата на нейната длъжност поради предстоящото пенсиониране на гжа Ш.. Във времевия период между 15:30-1№**:30 ч. на същата дата ищцата била излязла пред входа на офиса на Б.та, за да се ползва от полагащия й се физиологичен режим на труд и почивка. След като е излязла пред входа на офиса, била направила две-три крачки встрани от входа, като е стъпила с единия си крак върху ламаринен капак, покриващ шахта с дълбочина около 4 (четири) метра. При стъпването върху капака, същият внезапно пропаднал и ищцата била паднала на дъното на шахтата. В процеса на падането ищцата била претърпяла множество охлузвания по цялата повърхност на ръцете и 2 краката си, ударила е сериозно главата си, като непосредствено след падането е изпаднала е безсъзнание. Веднага след злополуката ищцата била приета по спешност в УМБАЛ- С.А.. Ищцата била подложена на ендетрахеална интубация и на изкуствена белодробна вентилация. Претърпяна била хирургична интервенция. Болничното лечение било продължило до 17.10.2023 г. Първоначално поставената диагноза била: компресионна фрактура наЛ1.

Подкоженхематом вляво париетокципитално. Мозъчно сътресение.

Фракутиран зъб 17. Близо година след трудовата злополука, пострадалата била приета за повторно болнично лечение във Военномедицинска академия МБАЛ С. за диагностика и лечение на черепно-мозъчните нерви (ЧМН), на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми. Във ВМА болничното лечение е реализирано в периода:

20.0№**.2024 г. - 25.0№**.2024 г. Към настоящия момент лечението на ищцата продължавало, а уврежданията на здравето и психологическото й състояние, били необратими. Ищцата твърди да е претърпяла следните неимуществени вреди: травматични увреждания, а именно: компресионна фрактура (счупване) на гръбначен прешлен Л1 и хирургична интервенция; мозъчно сътресение и ретроградна амнезия; хематом в лявата част на главата; наранявания и кръвонасядания по цялата дължина и на двете ръце; наранявания и кръвонасядания по цялата дължина и на двата крака и наранявания по гръдния кош; фрактуриран зъб. Твърди, че вследствие на трудовата злополука била претърпяла физически болки и страдания, подробно описани в исковата молба. Твърди още, че по време на лечението имало усложнения и била в невъзможност за пълно възстановяване. Твърди, че вследствие на трудовата злополука претърпяла увреждане на емоционалното и психическото състояние, за което излага подробни съображения. Сочи, че била отправила претенция до работодателя за заплащане на обезщетение във връзка с трудовата злополука, но не получила отговор. Претендира и обезщетение за забава. Прави искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните, възникнало на основание Трудов договор № 2014-14№**/14.08.2014 г., и последващо сключените към него допълнителни споразумения за изменение на трудовото правоотношение. Съгласно последните 2 броя Допълнителни споразумения (съответно с № 20221№**58/1№**.08.2022 г. и с № 2023- 200/04.08.2023 г.), сочи, че ищцата заемала длъжността „Консултант по индивидуално банкиране“ по заместване до завръщането на титуляря на тази длъжност. Не оспорва, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед № 2023-4№**2 от 09.11.2023 г. считано от 24.11.2023 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на Труда. Твърди, че е налице съпричиняване при настъпване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Твърди, че ищцата е ползвала физиологичната си почивка във време, в което не е било регламентирано да напусне работното си място. Ищцата била нарушила работния график, утвърден за този филиал на Б.та и не била уплътнила работното си време. Покъсното излизане в почивка било по вина на ищцата, а не защото работодателят не й осигурил правото да я използва. Оспорва иска по размер, като твърди, че исковата претенция е необосновано завишена. Твърди, че установеното медицинско състояние с Епикриза от Клиника по нервни болести на Военно-медицинска академия нямало причинно-следствена връзка с инцидента, настъпил на 13.10.2023 г. Прави възражение за съпричиняване на 3 вредите от страна на ищцата на основание чл. 201, ал. 3 КТ, поради което отговорността на работодателя следвало да бъде намалена. Счита, че ищцата била допринесла за настъпване на вредоносния резултат, предвид субективните фактори, които са обусловили настъпването на процесния инцидент. Сочи, че работодателят осигурил място за почивка на служителите, но не бил длъжен да осигурява кът за пушене. Помещението, което работодателят бил осигурил на 11-те служители на офиса на Б.та, отговаряло изцяло на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд на местата за почивка. Изтъква, че съгласно чл. 5№**, ал. 2 от Закона за здравето тютюнопушенето е забранено в помещенията с обособени работни места, където се полага труд, както и в помещенията към тях със спомагателно и обслужващо предназначение. ищцата също носи лична отговорност за собственото си здраве. Твърди, че ищцата била подходила немарливо и допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Противоречало на житейската логика човек да стъпи върху капак на шахта, за да пуши, при наличие на друго голямо свободно пространство около шахтата, което не крие опасности за живота и здравето. Твърди, че ищцата могла да ползва почивката си и да пуши, без да стъпва върху капака, което поведение намираме за безразсъдно и неприсъщо за човек на зряла възраст. На ъгъла с ул. Веслец, където е настъпил процесният злополучен инцидент, освен шахта, покрита с капак, според ответника имало и свободно пространство без неравности и опасни зони. Ищцата могла да избегне стъпването върху капака и да застане на повърхност, от която няма опасност да падне. С предприетото действие ищцата не преценила потенциалните рискове за здравето си и била допринесла за настъпването на инцидента. Мястото на злополуката не било собственост на Б. ДСК АД и не се поддържало от ответника. Ищцата била нарушила утвърдения от работодателя график на ползване на почивките като съзнателно не е излязла в почивка в определения часови диапазон. Ответникът твърди, че след като и други служители са ползвали и преди тази „зона“ навън, за да пушат (включително и ищцата), то им било добре известно съществуването на въпросната шахта и следвало да полагат грижа за собственото си здраве, като не предприемат рискови маневри около нея, и не стъпват отгоре, докато пушат цигари. Счита, че поведението на ищцата е основният фактор за настъпване на злополуката и според него процентът на съпричиняване бил в размер от 80%. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, доколкото бил прекомерен и не отговарял на трайно установената съдебна практика по чл. 52 от ЗЗД, за определяне на справедливо обезщетение за вреди от сходен, а и потежък характер. Излага подробни съображения във връзка с това възражение.

Прави възражение на основание чл. 200, ал. 3 за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение с изплатеното от общественото осигуряване парично обезщетение на ищцата. Счита, че доколкото главните искове са неоснователни и недоказани, то и двата акцесорни иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 13.10.2023 г. до 0№**.08.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) и претенцията за законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата следвало да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Претендира разноски.