Решение № 81 от 17.10.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Х., 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Х., IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Търговско дело № 20245600900113 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от М. Н. Х. от град Х., представлявана от Адвокатско дружество „***********“. С исковата молба, в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД, срещу „ЗК Лев Инс“ АД - С.. Ищцата претендира сумата 250 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 07.08.2023 година, ведно със законните лихви върху тази главница, считано от датата, на която ищцата е уведомила ответника за настъпилото ПТП, а именно – 25.08.2023 година до окончателното разплащане. Претендира се и присъждане на адвокатското възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв, за процесуалното представителство на ищцата, осъществено безплатно.

Ищцата твърди, че е майка и единствен законен наследник на нейния син Г.М.Н.. Твърди, че нейният син загинал в резултат на ПТП, реализирано на 07.08.2023 година при следната фактическа обстановка и механизъм: На 07.08.2023 г., около 03:00 ч., по път № 593, до км. 23 в посока от с. Д.Ч. към 1 гр. Х., преди разклона за с. П., общ. С., водачът К.В.С. управлявал л.а. марка „******", модел „*********", с peг. № **********. В лекия му автомобил, на задната седалка (според ищцата – с поставен предпазен колан), се возел синът на ищцата – Г.М.Н.. Движейки се със скорост от около 155 км/ч. и при навлизане в десен завой, водачът С. изгубил контрол над управлявания от него лек автомобил, в резултат на което МПС-то напуснало пътното платно, навлязло в левия банкет, след което настъпил удар в крайпътно дърво, колата се завъртяла в посока обратна на часовниковата стрелка, последвал втори удар в друго крайпътно дърво, като в резултат на високата скорост и придобитата инерция, автомобилът преминал през обособен водосток и се ударил с дясната странична част в трето дърво, като го изкоренил. След това МПС-то променило посоката си на завъртане, преобръщайки се няколко пъти през таван, след което се установило върху гумите си.

В резултат на така настъпилото ПТП, на място починали както водачът К.С., така и двамата му спътници, намиращи се в автомобила, в това число синът на ищцата - Г.М.Н.. Ищцата изключително тежко преживявала неговата загуба, тъй като той за нея бил единствената опора в живота, найблизък и обичан човек. Ищцата била разведена със своя съпруг и от дълги години живеела и отглеждала сама децата си. Семейството живеело заедно в една къща, бедно и скромно, като макар и непълнолетен, синът Г. изпълнявал ролята на мъжа в семейството и осигурявал прехраната им.

Ищцата разчитала изключително и само на своя син, за нея той бил нейната гордост, тъй като Г. бил много ученолюбив, скромен, отговорен и работлив. В деня на катастрофата Г.Н. също бил на работа в комплекс „П.“, където работел като помощен персонал, а на връщане – загинал трагично. Смъртта му прекъснала създадената помежду им дълбока емоционална връзка на обич и взаимна подкрепа. В резултат на това ищцата изгубила своята житейска опора, сринала се психически, изпаднала в тежка депресия, станала затворена и неконтактна, постоянно плачела, чувствала се безпомощна и не намирала смисъл и сили да живее.

Твърди се, още, че във връзка с процесното ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 58/07.08.2023 година, по описа на ОДМВР-Х., като по случая било образувано наказателно производство по ДП № 689/2023 г., по описа на РУ- МВР-Х. (пр.пр. № 1199/2023 г., по описа на ОП-Х.). Според заключението на вещото лице по 2 изготвената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп, синът на ищцата починал от съчетана травма (политравма), уврежданията от която били несъвместими с живота. Това давало основание на ищцата да твърди, че смъртта на сина била в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

За увреждащия автомобил марка „******", модел „*********", с peг.

№ ********** била налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗК „Лев Инс“ – С., по застрахователна полица № BG/22/123000230984, валидна от 14.01.2023 година до 13.01.2024 година.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, на 25.08.2023 година ищцата предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред дружествотоответник, но и до настоящия момент ответникът не бил заплатил обезщетение.

Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно дружеството-ответник. Претенцията за обезщетение е съединена с тази за законните лихви с правно основание чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл.

86 ЗЗД. Ищцата претендира законни лихви върху главницата считано от 25.08.2023 година.

В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД – С. подава писмен отговор. Заема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. На първо място ответникът оспорва заявеното от ищцата обстоятелство, а именно - че процесното произшествие е настъпило поради действията на водача К.В.С. при управлението на лек автомобил марка „******”, модел „*********“, с peг. № **********. Оспорва се твърденият в ИМ механизъм, допускане на нарушения от страна водача и причинно следствена връзка между неговото поведение и настъпване на произшествието. Ответникът поддържа, че водачът К.В.С. нямал възможност да съобрази собствените си действия с пътната обстановка, за да избегне настъпването на удар. На второ място ответникът твърди, че е налице изключителен принос на пострадалия за получаване на травми при осъществяване на транспортния инцидент, поради извършени като пътник в процесния лек автомобил нарушения на установени от ЗДвП правила: липсата на обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан по време на превоза (в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП). С това нарушение пострадалият бил създал предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на произшествието и улеснил тяхното възникване: тъй като не било налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото е предвиден обезопасителният колан, това 3 направило възможен контактът на тялото на пострадалия с детайли от вътрешното оборудване на автомобила, а от там и получаването на травмите.

При използване на предпазния колан от пострадалия, то същият не би получил травми с тежест на процесните, а други, по-леки по медикобиологичен характер.

При условията на евентуалност се въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради липса на обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан, по изложените съображения за изключителен принос. Второто възражение за съпричиняване от страна на пострадалия е поради съзнателното приемане да пътува в лек автомобил, управляван от лице, за което пострадалият е бил с ясното съзнание, че е употребило алкохол над допустимата по закон норма и наркотични вещества. По този начин ищецът сам се поставил в застрашаваща живота и здравето му ситуация.

Оспорват се твърденията на ищцата за търпени неимуществени вреди и тяхната причинно-следствена връзка с механизма на произшествието, изложените в исковата молба твърдения за интензитет и проявление на твърдените неимуществени вреди, както и периода, през който се твърди, че са търпени. Ответникът оспорва твърденията за естеството и за съществуването на описаните отношения между ищцата и пострадалото лице, за семейна общност, подкрепа, грижа, близост и разбирателство, както и че същите са били прекъснати по причина - настъпване на пътнотранспортното произшествие. Оспорват се твърденията на ищцата за настъпили за нея неблагоприятни психологически и емоционални последици от инцидента, като в тази насока ответникът се позовава на липса на такива указания в медицинската документация. Акцентира се върху обстоятелството, че липсват медицински данни за психичното състояние на ищцата преди пътнотранспортното произшествие, както и тя да е предприела каквито и да е действия за лечение на твърдените психологически увреди след транспортния инцидент.

Главният иск се оспорва и по размер, като ответникът счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Прави се искане за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Ответникът оспорва и иска за присъждане на лихва - по 4 съображенията за неоснователност на главния иск. Освен това ответникът настоява, че ищцата не била представила допълнително изисканите от нея документи. Следователно, установеният от чл. 496 от КЗ срок не бил започнал да тече, поради липса на обективни данни, въз основа на които да е възможно произнасяне по основанието на извънсъдебно предявената претенция.

С тези и останалите доводи и възражения, изложени в отговора, ответникът прави искане за отхвърляне на предявените от М. Н. Х. искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното и прието като доказателство удостоверение за наследници, ищцата е майка и единствен законен наследник на Г.М.Н. с ЕГН **********.

Към делото са приобщени материалите на наказателното производство, проведено по ДП № 689/2023 година по описа на РУ-Х. на ОДМВР – Х.. Същото е започнало на 07.08.2023 година със съставянето на протокола за оглед на местопроизшествие, за това, че на същата дата в землището на община С., област Х. при управление на лек автомобил марка „******“ с рег. № *******, в нарушение на правилата за движение и по непредпазливост е причинена смъртта на три лица, в това число на водача на автомобила К.В.С. и Г.М.Н. – престъпление по чл. 343 ал. 1б. „в“ вр. чл. 342 ал. 1 от НК. С постановление от 19.11.2024 година на прокурор при Окръжна прокуратура – Х., наказателното производство е прекратено на основание чл.

243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК. В мотивите на прокурорския акт се приема, че на 07.08.2023 година, К.С. празнувал рождения си ден в комплекс „П.“, намиращ се в землището на община С.. В заведението ги обслужвал като сервитьор пострадалият Г.Н.. През вечерта всички от компанията употребили алкохол, с изключение на две жени и Г.Н., който бил на работа. Между 02.30 часа и 03.30 часа всички от компанията решили да отидат до с. Голобрадово, където имало кафе-автомат. Смятали да пият там кафе, след което да се приберат по домовете си. К.С. също се качил в колата си, - лек автомобил „******“ с рег. № **********, на шофьорското място. На предната дясна седалка до него се качил Ю. С., а отзад зад шофьорското място седнал Г.Н..

5

Автомобилът, управляван от К.С. потеглил по път № 593, землището на община С., в посока от с. Д.Ч. към град Х.. Достигайки до км. 23, преди разклона за с. П., управляваният от К.С. автомобил се движил със скорост 155 км/час. Достигайки до десен завой на пътя, водачът К.С. изгубил контрол над автомобила, който напуснал пътното платно и навлязъл в левия банкет, последвали удари в дървета и преобръщания на колата, в която са пътували лицата, в това число Г.Н.. В прокурорския акт подробно се описва механизмът на настъпване на ПТП, механизмът на причиняване на травмите, несъвместими с живота на Г.Н., а също и причиняването на смъртта му. В постановлението на ОП-Прокуратура – Х. се приема за установено по несъмнен начин, че водачът К.С. е управлявал процесното МПС с алкохол в кръвта в количество 1,75 на хиляда и 2,81 на хиляда – в урината. Изводите на решаващия прокурор са основани на заключенията на извършената в хода на досъдебното производство химическа експертиза – протоколи № А84/15.09.2023 година и А-85/15.09.2023 година.