Решение № 15 от 13.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Бургас, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20242100501557 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 и от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Карнобат, представлявана от кмета Георги Димитров чрез процесуалния представител Теодора Кабакчиева-Пеева срещу Решение №189/15.08.2024г. по гр.д. №395/2024г. по описа на Районен съд Карнобат, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед №РД-130/11.03.2024г. на кмета на Община Карнобат, с която на И. П.

С. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Със същото решение Община Карнобат е осъдена да заплати на ищеца и сторените от него разноски по делото в размер на 700лв., както и държавна такса по сметка на съда в размер на 50лв.

Жалбоподателят намира така обжалваното решение за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че изводът на първоинстанционния съд за липса на основание да се разгледа спора по същество поради непоискани обяснения от работника от страна на работодателя за част от вменяваните му дисциплинарни простъпки, преди да му наложи дисциплинарното наказание, е погрешен и в протИ.речие с практиката по прилагането на разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ. Поддържа, че обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, не дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 от КТ по отношение на спора за 1 законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения, тъй като всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина съставлява самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност, в който смисъл се цитира практика на ВКС. В конкретния случай от ищеца И. П. С. били искани обяснения по отношение на първото посочено в заповедта нарушение -нерегламентирания продължителен престой на територията на МБАЛ Карнобат през нощта на 2 срещу 3 март 2024г. и такива съответно били предоставени, поради което за това нарушение следва да се приеме, че е спазена процедурата по чл. 193 и чл. 195 от КТ. Изтъква се, че в исковата молба също не се съдържали оплаквания за нарушение на процедурата по чл.

193, ал. 2 от КТ, поради което недопустимо било съдът да извършва преценка дали наказанието е наложено след поискани обяснения. В тази връзка се сочи и че поради липсата на указания за доказателствена тежест ответникът не е имал възможност да ангажира доказателства за това, че и за другите два престоя на 7 и 11 март 2024г. преди връчването на заповедта за уволнение са искани обяснения в устна форма. Излага, че такива не били дадени, но изцяло по вина на работника. По същество поддържа, че по делото било доказано, че престоят на 2 срещу 3 март 2024г. край МБАЛ- Карнобат бил нерегламентиран, а твърденията на свидетелите, доведени от ищеца, не се подкрепяли от други доказателства, протИ.речали на процедурата за действия при сигнал и на житейската логика, за което подробни съображения били изложени в писмената защита по първоинстанционното дело. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което издадената заповед, с което на ищеца е наложено наказание „уволнение“ да бъде потвърдена като законосъобразна. Претендират се разноски пред първата и втората инстанция.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна.

Във връзка с оплакванията на въззивната страна във въззивната жалба за липса на указана от първоинстанционния съд доказателствена тежест за изпълнение от страна на работодателя на процедурата по чл. 197 от КТ относно нарушенията на служителя за от 07.03.2024г. и 11.03.2024г. е допуснат разпит на свидетел, разпитан и пред първата инстанция.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа въззивната жалба. Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК:

Производството пред Районен съд Карнобат е образувано въз основа на 2 искова молба /озаглавена като „жалба“/ от И. П. С. чрез адв. Дойчин Дойчев против Заповед №РД-130/11.03.2023г. на Кмета на Община Карнобат, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, немотивирана, издадена при нарушение на процесуалните правила, както и че вменените на ищеца нарушения са тенденциозни и неверни. Сочи се, че в цитираните в заповедта часови периоди ищецът стриктно е изпълнявал служебните си задължения. Излага се, че в заповедта работодателят не е посочил и коментирал дадените от ищеца обяснения и не било посочено точно коя разпоредба от КТ същият е нарушил.

Претендира се отмяна на уволнението.

В постъпилия в законния срок отговор ответната страна – Община Карнобат чрез своя пълномощник е оспорила исковата молба като неоснователна.

Изложени са подробни съображения относно законосъобразността на издадената заповед – че същата е издадена при спазване на предвидената в закона процедура за действително извършено от служителя дисциплинарно нарушение, при съобразяване на вината му и тежестта на извършеното нарушение, поради което се моли за отхвърляне на исковата претенция.

За да постанови обжалвания резултат, районният съд е приел, че доколкото в заповедта за уволнение са посочени три дати, за които се твърди служителят да е извършил нарушения на трудовите си задължения – по време на дежурство на 02.03. срещу 03.03., на 06.03. срещу 07.03. и на 10.03. срещу 11.03.2024г., а работодателят е поискал обяснения от ищеца единствено за дежурството на 02.03. срещу 03.03.24г. и за другите две дати липсва искано обяснение, на основание чл. 193, ал. 2 от КТ е налице пречка спорът да бъде разгледан по същество, поради което и само на това основание заповедта за уволнение следва да бъде отменена като незаконосъобразна. В резултат на това съдът уважил предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Не е спорно по делото, а и се установява от представения трудов договор №47/01.10.2010г., че ищецът И. П. С. е заемал длъжността „охранител“ в Звеното за опазване на обществения ред и общинското имущество към Община Карнобат.

С атакуваната Заповед №РД-130/11.03.2024г. на кмета на Община Карнобат на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Макар заповедта да не съдържа изрично диспозитив за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, съобразно практиката на ВКС, застъпена и в Решение №43/10.02.2014г. по гр.д. №4082/2013г. на IV ГО заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ има ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение и същата е напълно достатъчна, 3 за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред. Поради това и както правилно е посочил районният съд, законността на уволнението следва да се преценява именно с оглед законосъобразността на тази заповед. В същата са изложени мотиви, че на три дати по време на даваните от ищеца С. и неговия колега К. нощни дежурства са установени посредством монтирана в служебния автомобил GPS-система продължителни престои, както следва: от 22:52ч. на 02.03.2024г. до 2:42ч. на 03.03.2024г. в МБАЛ Карнобат, за времето от 00:42ч. на 06.03.2024г. до 5:39ч. на 07.03.2024г. в кв. Люляци, от 00:46ч. на 11.03.2024г. до 02:10ч. на 11.03.2024г. на Руската братска могила и за времето от 05:00ч. до 06:23ч. на 11.03.2024г. в кв. Люляци. При изискани обяснения С. писмено отговорил, че за това време автомобилът е бил в престой в МБАЛ Карнобат, а той и К. били при охраната на болницата. Посочено е, че за тези часове на престои служителят не посочва причини за посещението на болницата, както и че няма информация същите да са изпращани там по повод изпълнение на служебни ангажименти. При повторно изискани обяснения С. заявил, че вече такива били дадени на гл.специалист „ГЗОМП“. Прието е, че установените продължителни престои на служебния автомобил показват неизпълнение на служебните задължения за обход на града за големи интервали от време и че се касае за системно извършвани нарушения. Изложено е, че с описаните нарушения е осъществено нарушение по чл. 187, ал. 1 т. 1, предл. четвърто от КТ– неуплътняване на работното време и т. 10 – неизпълнение на трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение, както и че същите съставляват тежки нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. За определяне тежестта на наказанието е отчетена системността на извършваните провинения, както и дисциплинарното минало на служителя - това, че с предходна Заповед №РД-421/27.06.2023г. на същия е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за отсъствие от работа за отново констатиран продължителен престой на служебния автомобил. Изложено е, че се касае за неизпълнение на важно задължение на служителя, което е сърцевината на трудовата функция на охранителите от звеното –непрекъснато обхождане на територията на града с цел опазване на обществения ред и сигурност. Заповедта е връчена на ищеца на 12.03.2024г.

По делото е представен график за дежурствата за м. март 2024г. на служителите от Звеното за опазване на обществения ред и общинското имущество при Община Карнобат с посочени в него обекти за охрана – градския парк, площада, училищните дворове, градинки и детски кътове, гробищен парк, склада при старата болница. Видно от графика на посочените в заповедта дати ищецът е бил нощни смени от 19ч. до 7:00ч., заедно с колегата си К. К.. Приложени са пътни листи – разпечатки от GPS- системата на автомобил, за който не се спори, че е ползван от С. и К. по време на дежурствата им за дати 02.,03.,07.03 и 11.03.2024г. От същите се установяват описаните в заповедта часови интервали и места на престой на автомобила.

По делото са представени два броя докладни записки - №93-004 83/05.03.2024г. и

№93-00-83/205.03.2024г. на служителя Т.Т., заемащ длъжност „Гл. специалист Гражданска защита и ОМП“, явяващ се пряк ръководител на охранителите от звеното, в т.ч. и на ищеца. Със същите Т. е докладвал до кмета на общината констатираните продължителни престои.

Към първата докладна записка е било приложено и даденото от С. и К. обяснение от 05.03.2024г., в което са посочили, че за времето от 23ч. до 2:30ч. на 02.03. срещу 03.03. автомобилът е бил в престой в МБАЛ Карнобат, а те били при охраната на болницата.

Видно от писмо с изх. №93-00-84/06.03.2024г. до С. е отправена покана от кмета за даване на обяснения в тридневен срок, като изрично е посочено, че същите се искат на основание чл. 193, ал. 1 от КТ във връзка с постъпилата докладна с №93-00-83/05.03.2024г. за извършеното нарушение на трудовото дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на трудовите задължения на 03.03.2024г. и установен продължителен престой по време на дежурство.

Искането е получено от С. на 06.03.2024г., а на 07.03.2024г. същият е депозирал обяснение с вх. №93-00-84/1//07.03.2024г., в което е изразил несъгласие с твърдението, че е нарушил трудовата дисциплина, както и че за въпросният престой на служебния автомобил е дал вече писмени обяснения до гл. специалист „ГЗОМП“ на 05.03.2024г.

Представена по делото е Заповед №РД-421/27.06.2023г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 11.06.2023г. е нарушил трудовата дисциплина при осъществяване на длъжността си „охранител“ като е отсъствал от работа за времето от 11,30ч. до 14ч., установено чрез престой на служебния автомобил посредством GPSсправка. Няма данни заповедта да е обжалвана.