Акт от 15.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18746 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. Е. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20201110160193 по описа за 2020 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу С. Г. М. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4700,88 лева, представляваща сбор от главници, от които 4650,51 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к., бл., вх., ет., ап.,, аб.№, инсталация **********, и 50,37 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.02.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху двете главници считано от 20.05.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата 644,58 лева, представляваща сбор от мораторни лихви, от които 634,73 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 31.07.2019г. и 9,85 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до 31.07.2019г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2020г. по ч.гр.д. № 18472/2020г. по описа на СРС, 161 състав.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите 1 по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответникът бил използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е посочено, че не ползва топлинна енергия и топла вода от 10.15. Т. С. го осъдила за 5200 лева, които бил изплатил за 25 месеца по 200 лева. Сочи, че стои на студено, а сега искали 4700 лева. За какво били спрени радиаторите.

С молба от 30.03.2021г. С. М. е посочил, че за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. не бил ползвал топлинна енергия, като водомерът за топла вода бил демонтиран- свален.

Преди този период бил осъден да заплати 5200 лева като неоснователни, които заплатил като честен гражданин.

Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Т. С.“ ЕООД, с молба от 16.10.2023г. е посочил, че не оспорва така предявения иск, като намира същият за основателен и доказан.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

2

В конкретния случай с определението от 17.07.2023г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 19.10.2023г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния период и имот.

Собствеността върху процесния имот се установява и от приетите по делото доказателства, а именно молба за вписване на законна ипотека в полза на Държавна спестовна каса за обезпечение на изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на С. Г. М. върху следния недвижим имот: ап., на първи етаж в сградата, находяща се в гр.

С., ул. №, състоящ се от една стая хол, кухня, баня, клозет, коридор, тераса с площ от 71,36 кв.м. при съседи: изток- фасада, запад- коридор, север- зелена площ, юг- ап. и таванско помещение от 3,96 кв.м. с 3,03 % идеални части на сградата и от дворното място, на което същата е построена.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че ответникът в качеството му на собственик на процесния имот е страна по неформално правоотошение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди и е пасивно легитимиран да отговоря за задълженията към ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетите писмени документи и от СТЕ, която съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК. Вещото лице е посочило, че исковият период съвпада напълно с трите отчетни периода 2016г./2017г., 2017г./2018г. и 2018г./2019г., за които фирмата за дялово разпределение е изготвила три общи и индивидуални /изравнителни/ сметки за потребена топлинна енергия в бл. 23, съответно и за ап. 3 на процесния адрес. Експертът е уточнил, че в процесния имот няма водомер за топла вода. На обявените дати за отчет на уреди в чл. 23 за трите периода в ап. 3 не е бил осигурен достъп и са били съставени констативни протоколи, подписани от представител на ЕС. От заключението се установява, че за процесния адрес е била разпределяна топлинна енергия по следния начин: за отопление – 4 радиатора и лира по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/ поради неотчетени уреди съгласно т.6.7 от Методиката; за сградна инсталация при отопляем обем от 197 куб.м.; за БГВ – по норма за разход поради липса на водомер съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334. Вещото лице е посочило, че топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е преминал последващи метрологични проверки, относими към исковия период, като от ежемесечните му отчети са приспадани технологичните разходи на абонатната станция.

От гореизложеното следва, че в конкретния случай се установява по делото, че се претендират суми за начислена служебно топлинна енергия. Начисляването служебно на количество топлинна енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия 3 се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител.

Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (НТ), (отм. 20.03.2020г.), но действала през целия процесен период, редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на потребителя за осигуряване на достъп не е в тежест на последния доказването на предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи, че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп- чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие (респ. на съответната фирма за дялово разпределение) и един или повече представители на етажната собственост. В този смисъл и Решение № 249 от 18.01.2023г. на СГС по в.гр. дело № 2404/2022г.

По делото от третото лице-помагач са представени Протоколи от 19.05.2017г., 13.05.2017г. и от 07.05.2017г., от съдържанието, на които се установява, че на адрес: ж.к., бл., вх., ще бъде извършен отчет на уредите за дялово разпределение, който ще бъде извършен на 13.05.2017г. първа дата и на 19.05.2017г. втора дата. Видно от протоколите от 13.05.2017г. и от 19.05.2017г. за апартамент № 3 не е бил осигурен достъп. Протоколите са подписани от представител на ЕС.

Представени са и Протоколи от 05.05.2018г. и от 30.04.2018г. и от 20.04.2018г. от съдържанието, на които се установява, че на адрес: ж.к., бл., вх., ще бъде извършен отчет на уредите за дялово разпределение, който ще бъде извършен на 30.04.2018г. първа дата и на 05.05.2018г. втора дата. Видно от протоколите от 30.04.2018г. и от 05.05.2018г. за апартамент № 3 не е бил осигурен достъп. Протоколите са подписани от представител на ЕС.

Т.е. за отоплителни периоди 2016/2017г. и 2017/2018г. са представени протоколи, установяващи, че до уредите, монтирани в процесния имот, не е бил осигурен достъп на определените за това дати.

4

Във връзка с възраженията на ответника следва да бъде посочено, че за да се установи, че топлинна енергия не е ползвана в апартамента следва да е била осигурена възможност служителите на дружеството за дялово разпределение да отчетат индивидуалните уреди в имота- водомери, уреди за дялово разпределение, поставени на радиаторите. Ако няма достъп до имота, служителите съставят протокол за неосигурен достъп и част от отчетената от общия топломер в абонатната станция на сградата топлинна енергия се начислява на собственика на апартамента служебно, независимо от това дали е реално ползвана именно от лицата в този имот или не. Тъй като топлопреносното предприятие е предоставило топлинна енергия към сградата, за която енергия се дължи плащане, Наредбата за топлоснабдяването позволява да се определи служебно частта на неосигурилия достъп собственик въз основа на функция от показанията на общия топломер, доколкото задължението за осигуряване достъп до имота за извършване на отчет е на клиента.