Решение № 5 от 09.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№5 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Емилия Колева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора Веселин Ст. Стоев като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601100 по описа за 2025 година

С присъда №15 от 09.05.2025г. по НОХД № 703/23г. на Софийски окръжен съд, НО, 6 състав подсъдимият Т. В. Й. /със снета по делото самоличност/ е признат за виновен в това, че на 14.07.2020 г. около 10:30 часа на първокласен път I-8, в района на 36 км, в землището на община Божурище, на кръстовището с пътя за с.Бобен, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № *** с посока на движение от гр.Сливница към гр.София е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП), а именно: чл.21, ал.2 от ЗДвП – „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“, във връзка с чл.47, ал.3 от ППЗДвП – „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат следните изображения и наименования: В 26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ – 70 км/ч, като при наличие на въведено с пътен знак ограничение на скоростта в пътния участък от 70 км/ч управлявал моторното превозно средство със скорост от 139 км/ч, поради което настъпил удар с лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“ с рег. № ***, управляван от И. С. С., предприемащ маневра завой наляво в посока с.Бобен, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на И. С. С. с ЕГН **********, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“ (ред. ДВ бр. 60/2012 г.), вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.2, ал.2 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален “общ“ режим.

1

На основание чл.343г от НК подсъдимият Т. В. Й. е лишен от право да управлява МПС за срок от шест години, като на основание чл.59, ал.4 от НК при изпълнение на това наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по реда на чл.69а от НПК от възможността да упражнява това право.

С присъдата съдът е признал подсъдимия Т. В. Й. за невинен в това да е причинил средна телесна повреда на К. И. В. с ЕГН **********, пътник в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № ***, изразяваща се в еднофрагментна фрактура на горния ръб на тялото на трети поясен прешлен, довел до трайно затруднение движението на снагата за срок от 10 – 11 месеца, като го е оправдал по първоначалното обвинение по чл.343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 3-то (ред. ДВ бр. 60/2012 г.), б.“б“, пр. 1-во (ред. ДВ бр. 74/2015 г.), вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал. 1, пр.3, вр. чл.2, ал.2 от НК.

С присъдата си съдът е постановил какво да стане с веществените доказателства по делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия Т. В. Й. да заплати направените разноски в хода на производството, както следва: сумата от 2 807,48 лв. по сметка на МВР, сумата от 966,84 лв. по сметка на ОП – София и сумата от 3 088,43 лв. по сметка на Софийски окръжен съд, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че не ги внесе доброволно.

За проверка на така постановената присъда е постъпил въззивен протест и допълнение към него от прокурор при ОП-София. Поддържа, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована в частта, с която подсъдимият Т. В. Й. е признат за невинен и оправдан по обвинението за осъществен състав на престъпление по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, пр. 3 /ред. ДВ бр. 60/ 2012г./, б.“б“, пр.1, / ред. ДВ бр. 74/ 2015г./, вр. с ал.1, б.“в“, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 НК, вр. с чл.2, ал.2 НК, и в частта относно определения размер на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от три години. Предлага на основание чл.336, ал.1, т.1 НПК да бъде отменена присъдата в протестираната част и бъде постановена нова, с която подсъдимия Т. В. Й. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и увеличен размера на наложеното му наказание от три на пет години, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. В допълнението към протеста се поддържа, че изводите в оправдателната част на присъдата, относно причиняването на средна телесна повреда на св.К. В., са направени при допуснато нарушение на разпоредбите на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК за разкрИ.е на обективната истина и вземане на решение по вътрешно убеждение.

Счита, че присъдата почива единствено на твърденията на самия пострадал, при липса на писмени доказателства относно продължителността на лечението на получените увреждания. Съдът не бил отчел приятелските отношения на В. с подсъдимия.

Неоснователно не била дадена вяра на медицинската документация и СМЕ. Съдът не бил изпълнил задължението си служебно да събере доказателства относно проведени прегледи и лечения на В.. В случай, че съдът уважи искането за преквалифициране на деянието съобразно внесеното обвинение, моли на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода около 5 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

Против присъдата на СОС в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен и 2 относно размера на наложеното му наказание, е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от частните обвинители Н. К. С. и И. И. Г.-Х., чрез повереника им адв.С.. Считат, че в тези части присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Сочат, че с наложеното наказание не могат да се постигнат целите по чл.36 от НК. Оспорват извода за наличие на съпричиняване и основанията за преквалификация на деянието, в каквато насока са събрани доказателства и е назначена нарочна автотехническа експертиза. Молят да бъде отменена присъдата в обжалваната й част и бъде постановена нова, с която да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, като подсъдимият Т. В. Й. бъде признат за виновен за причиняване и на средна телесна повреда на К. И. В. и да бъде увеличено наложеното му наказание.

Против присъдата в осъдителната й част е постъпила въззивна жалба от адв.Т. и адв.НеД. – защитници на подс.Т. Й.. Считат, че присъдата е неправилна – незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Молят да бъде отменена в обжалваните части и подсъдимият бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. При условията на евентуалност правят искане за бъде преквалифицирано деянието като такова по чл.343а, ал.1, б.“в“ от НК, да бъде приложен чл.55 от НК, като бъде намален размера на наказанието лишаване от свобода, а при констатирани съществени процесуални нарушения – да се върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В допълнение към въззивната жалба подс.Й. сочи, че присъдата е неправилна в нейната наказателноосъдителна част - постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на закона, а наложеното наказание е явно несправедлИ..

Поддържа, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не отговаря на събраните по делото доказателства. По делото липсвали преки доказателства за извършено престъпление, а събраните косвени такива обосновавали само основателни съмнения относно действителната фактическа обстановка и поведението на участниците в инкриминираното ПТП. Съдът бил кредитирал изцяло автотехническата експертиза, извършена по една единствена методология и е приел, че подсъдимият е управлявал процесното МПС със скорост от 139 км/ч, без да назначи извършване на нова петорна комплексна експертиза по друг метод за установяване на скорост. Съдът не бил взел предвид, че по управлявания от подсъдимия автомобил липсват увреждания, които да съответстват на удар при такава скорост, както и че пострадалият е страдал от многобройни заболявания, включително такива непозволяващи му да шофира. Игнорирани били доказателствата, че от ляво на автомобила му имало огромен ТИР и нямал никаква видимост. Поддържа, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като е признат за виновен в извършването на престъпление по основния, а не по привилегирования състав по чл.343а от НК въпреки, че имало доказателства, че е оказал реална помощ на пострадалия.

При индивидуализацията на наказанията съдът е следвало да отчете многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, както и да вземе предвид инцидентния 3 характер на извършеното, съдействието, което е оказал в рамките на извършените процесуално-следствени действия, трудовата му ангажираност, че е баща на четири малолетни деца и е изразил искреното си разкаяние за случилото се. Съдът не бил обсъдил налице ли са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства в хипотезата на чл. 55 НК. Счита, че наложеното му наказание „лишаване от свобода” за срок от три години е завишено по размер, не е в съответствие с принципа за справедливост и не отговаря на обществената опасност на конкретния деец. Счита, че не е било наложително подсъдимият да бъде отделян от обичайната си среда и от новороденото си дете и да изтърпява ефективно наложеното му наказание, а е следвало да бъде приложен чл.66, ал.1 от НК. Моли да бъде отменена присъдата и да бъде признат за невиновен, или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, или да бъде изменена, като на основание чл. 55 от НК бъде намален размерът на наложеното наказание лишаване от свобода, като бъде отложено изпълнението му. Прави доказателствено искане да бъде назначена комплексна автотехническа, медицинска експертиза и бъде изискана справка от НЗОК относно здравния статус на пострадалия десет години преди инцидента, както и да бъдат разпитани отново всички свидетели, които Окръжният съд е отхвърлил или е дал вяра на показанията им от досъдебната фаза.

В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК не са допуснати от въззивния състав исканията на защитата за допускане на комплексна автотехническа и медицинска експертиза, да бъде изискана справка от НЗОК относно здравния статус на пострадалия десет години преди инцидента, както и да бъде извършен повторен разпит на всички свидетели, които Окръжният съд е отхвърлил или е дал вяра на показанията им от досъдебната фаза. Въззивният състав не намери необходимост за разпит на подсъдимия или събиране на други доказателствени материали.

В пледоарията си пред въззивния съд п редставителят на САП поддържа протеста по изложените в него съображения и моли подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение. Счита, че съдът е игнорирал събраните доказателства за нанесена средна телесна повреда и се е предоверил на показанията на лице, за което има данни, че е в близки отношения с подсъдимия. Предлага да бъде наложено наказание от пет години лишаване от свобода. Счита, че не следва да бъде прилаган чл.66 от НК с отлагане изтърпяване на наложеното наказание.

Повереникът на частните обвинители адв.С. поддържа жалбата и допълнението към нея. Солидаризира се с доводите в протеста на прокурора от СОП и тези на представителя на САП.Счита, че съдът не е следвало да кредитира показанията на св.В. относно здравословното му състояние, който е в близки отношения с подсъдимия, така както не са възприети относно останалите твърдени от него факти. Относно телесната повреда има СМЕ и неправилно съдът я е игнорирал въз основа на показанията на пострадалия.

Счита, че данни за средна телесна повреда има. Поддържа, че пострадалият С.

4 е бил в перфектно здравословно състояние. Оспорва възприетото от първия съд съпричиняване на ПТП от пострадалия С. като се позовава на много високата скорост на автомобила на подсъдимия. Поддържа искането за увеличаване размера на наказанието, вкл. при възприетата от първия съд правна конструкция. Счита, че не следва да бъде прилаган чл.66 от НК.

В пледоарията си пред въззивния съд защитата на подсъдимия Й. адв.Б. поддържа, че присъдата е правилна в частта, с която е възприета по-леката правна квалификация. Съгласява се с приетото от съда съпричиняване на ПТП. Счита, че размерът на наказанието е завишен. Оспорва приетото от съда относно размера на скоростта, с която се е движел автомобила на подсъдимия.