Определение № 1216 от 21.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1216 гр. София, 20.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора К. Ас. С. като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20231000601445 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.436 ал.2 във вр. глава 21 от НПК.

С протоколно определение на Окръжен съд - Видин от 16.11.2023 г. по протокол № 517 от същата дата, постановено по ЧНД № 340/2023 г. по описа на същия съд, не е допусната съдебна реабилитация на осъдения Е. Г. К. с ЕГН ********** относно осъжданията му по НОХД № 205/1982 г. по описа на Окръжен съд-Видин и по НОХД № 158/1989 г. по описа на Военен съдПлевен, като е оставена без уважение молбата му в тази насока.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от осъдения Е. Г. К. с оплакване, че Окръжен съд-Виден е допуснал съществено нарушение на чл. 87 ал.1 т.1 и т.2 от НК. В тази връзка се твърди в частност, че същественото нарушение на чл. 87 ал.1 от НК се свежда до това, че не е уважен и зачетен срока от три календарни години считано от изтичането /изтърпяването/ на присъдата, както и че е потвърдено невъзстановяването на причинените вреди. В жалбата се напомня, че по реда на чл.161 от ДОПК възстановителният срок е 10 години и че този срок е изтекъл отдавна в календарните години. Претендира се също, че окръжният съд е допуснал и неправилна преценка на чл. 88а ал.1, ал.2 и ал.4 от НК. В заключение е посочено, че по тези съображения се обжалва горното определение на Окръжен съд-Видин.

1

В съдебно заседание пред въззивния съд служебният защитник на осъдения Е. К. - адв. Д. М. - поддържа подадената от осъдения частна жалба.

Счита, че същата е основателна и моли да бъде уважена и да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното определение на Окръжен съд-Видин като неправилно и незаконосъобразно.

В лична защита осъденият К. заявява пред апелативния съд, че поддържа подадената жалба срещу определението на Окръжен съд-Видин, с което е отказано да бъде допусната съдебна реабилитация за осъжданията му по НОХД № 205/1982 г. по описа на Окръжен съд-Видин и по НОХД № 158/1989 г. по описа на Военен съд-Плевен, както и че желае да бъде допусната съдебна реабилитация по тези две осъждания.

В проведеното заседание пред въззивната инстанция представителят на САП заявява становище, че съдебният акт на Окръжен съд-Видин, с който е отказано допускането на съдебна реабилитация по отношение на двете осъждания на Е. К., е правилен и законосъобразен и че като такъв следва да бъде потвърден.

В последната си дума пред въззивния съд осъденият моли да се отмени определението на Окръжен съд-Видин и да бъде допусната съдебна реабилитация на осъжданията ми по НОХД № 205/1982 г. по описа на Окръжен съд-Видин и по НОХД № 158/1989 г. по описа на Военен съдПлевен.

Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на постановеното определение, намери следното:

Претенцията на осъдения Е. Г. К. е да бъде допусната съдебна реабилитация за осъжданията му по НОХД № 205/1982 г. по описа на Окръжен съд-Видин и по НОХД № 158/1989 г. по описа на Военен съдПлевен.

От приобщените по делото справка за съдимост от 12.10.2023 г., издадена от Бюро съдимост при PC-Видин, и бюлетини за съдимост на молителя Е. Г. К. се установява, че до момента същият е осъждан както следва:

С присъда № 41 от 12.09.1982 г на Окръжен съд – Видин, постановена 2 по НОХД № 205/1982 г. по описа на съда, влязла в сила на 26.09.1982 г., е признат за виновен в извършени на 16.02.1982 г. и на 18.02.1982 г. в условията на съвкупност престъпления по чл. 195 и по чл. 346 от НК, за които на основание така посочените разпоредби във вр. с чл. 23, чл. 63 и чл. 54 от НК му е наложено общо наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода.

С присъда от 25.01.1985 г. на Районен съд-Белоградчик, постановена по НОХД № 15/1985 г. по описа на съда, влязла в сила на 22.03.1985 г., е признат за виновен в извършени на 23.12.1984 г. в условията на съвкупност престъпления по чл. 325 и по чл. 195 от НК, за които на основание така посочените разпоредби във вр. 23 и чл. 54 от НК му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години при „общ“ режим и обществено порицание.

С присъда № 235 от 13.11.1986 г. на Районен съд-Белоградчик, постановена по НОХД № 283/1986 г. по описа на съда, влязла в сила на 05.12.1986 г., е признат за виновен в извършено на 17.09.1986 г. престъпление по чл. 325 от НК, за което на основание така посочената разпоредба във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца при „общ“ режим.

С присъда от 03.07.1989 г. на Военен съд-Плевен, постановена по НОХД № 158/1989 г. по описа на съда, влязла в сила на 07.07.1989 г., е признат за виновен в извършено на 06.05.1989 г. престъпление по чл. 381 от НК, за което на основание така посочената разпоредба във вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при „строг“ режим.

С присъда от 10.09.1997 г. на Окръжен съд-Видин, постановена по НОХД № 97/1997 г. по описа на съда, влязла в сила на 26.02.1999 г., е признат за виновен в извършено на 31.12.1996 г. престъпление по чл. 116 т.6 пр.2 и 3 вр. чл. 115 от НК, за което на основание тези разпоредби му е наложено наказание „доживотен затвор“.

От приобщената по делото справка от 27.10.2023 г., издадена от МП-ГД „ИН“, ЗОЗТ„***“ към затвор гр. *** /л.49 от първоинст. дело/, се установява, че за времето от 25.02.1982 г. до 06.04.1983 г. молителят Е. Г. К. е изтърпял в поправителен дом гр. *** наказание в размер на 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“, наложено му с присъда № 41/1982 г. по НОХД № 3

205/1982 г. на Окръжен съд-Видин.

От приобщеното по делото писмо № 13457 от 16.10.2023 г., постъпило от ГД „ИН“ затвора гр. *** /л.19 от първоинст. дело/, се установява, че молителят Е. Г. К. е търпял в затвора *** следните наказания:

Постъпил е на 27.12.1984 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, наложено му по НОХД №15/1985 г. по описа на РС- Белоградчик, като наказанието е изтърпяно за периода от 24.12.1984 г. до 04.09.1986 г.

Постъпил е на 23.12.1986 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца, наложено му по НОХД № 283/1986 г. по описа на PC-Белоградчик, като наказанието е изтърпяно на 31.08.1987 г.

Постъпил е на 26.05.1989 г. като подсъдим по НОХД №158/1989 г. по описа на Военен съд-Плевен и е търпял наложеното му по това дело наказание до 19.01.1990 г., когато е бил освободен от затвора.

В момента търпи наказание „доживотен затвор“, наложено му по НОХД № 97/1997 г. по описа на Окръжен съд-Видин, като началото на изтърпяване на наказанието е 07.01.1997 г. и към 16.10.2023 г. е изтърпял от това наказание общо 26 години, 10 месеца и 4 дни.

Реабилитация с акт на съда може да бъде постановена и когато лицето е било осъдено с няколко отделни присъди, включително и когато те са постановени от различни по степен съдилища. Такъв е и настоящият казус, като в случая съобразно разпоредбата на чл.433 ал.2 от НПК компетентен да се произнесе по молбата за реабилитация на осъдения К. е именно ОС-Видин, доколкото този съд е наложил най-тежкото наказание /1 година и 4 месеца лишаване от свобода/ по осъжданията, относно които се иска постановяването на реабилитация с акт на съда.

И тъй като реабилитация по съдебен ред може да иска само осъждано лице, то в производство по чл. 434, ал. 1 от НПК, каквото е и настоящото, съдът следва, на първо място, да се произнесе по допустимостта на молбата за съдебна реабилитация като извърши преценка дали е настъпила реабилитация по право относно визираните осъждания. Тази преценка следва да установи дали съществува правен интерес у молителя да иска съдебна реабилитация, тъй като ако е реабилитиран по право той няма да има процесуална легитимация, а това, от своя страна, ще е основание за недопустимост на 4 молбата.

По отношение осъждането на К. по НОХД № 205/1982 г. не е настъпила непълна реабилитация по право по чл.86 от НК. Основание за този извод дава разпоредбата на чл. 86 ал.1 т.4 от НК, предвиждаща, че когато лицето е осъдено като непълнолетно, реабилитация по право настъпва, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода. По това осъждане на молителя като непълнолетен на същия е наложено наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, като то е изтърпяно на 06.04.1983 г., но в рамките на двегодишния срок от изтърпяването му, а именно – на 23.12.1984 г. той е извършил други престъпления от общ характер, за които е бил осъден с присъдата по НОХД № 15/1985 г. по описа на Районен съд-Белоградчик с налагане на наказание лишаване от свобода.

За осъждането на К. по НОХД № 15/1985 г. също не е настъпила непълна реабилитация по право по чл.86 от НК. Основание за този извод дава разпоредбата на чл. 86 ал.1 т.2 от НК, предвиждаща, че когато лицето е осъдено на лишаване от свобода до три години, реабилитация по право настъпва, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. По това осъждане на молителя /вече като пълнолетен/ е наложено наказание 3 години лишаване от свобода, като то е изтърпяно на 04.09.1986 г., но в рамките на тригодишния срок от изтърпяването му, а именно – на 17.09.1986 г. и на 06.05.1989 г. той е извършил други престъпления, наказуеми с лишаване от свобода и за които впоследствие е бил осъден с присъда по НОХД № 283/1986 г. по описа на Районен съд-Белоградчик и с присъда по НОХД № 158/1989 г. по описа на Военен съд-Плевен с налагане на наказания лишаване от свобода.

За осъждането на К. по НОХД № 283/1986 г. също не е настъпила непълна реабилитация по право по чл.86 от НК. Този извод също се основава на разпоредбата на чл. 86 ал.1 т.2 от НК, предвиждаща, че когато лицето е осъдено на лишаване от свобода до три години, реабилитация по право настъпва, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с 5 присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. По това осъждане на молителя /като пълнолетен/ е наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като то е изтърпяно на 31.08.1987 г., но в рамките на тригодишния срок от изтърпяването му, а именно – на 06.05.1989 г. той е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода и за което впоследствие е бил осъден с присъда по НОХД № 158/1989 г. по описа на Военен съд-Плевен с налагане на наказания лишаване от свобода.

Въззивният съд намира, че и за осъждането на К. по НОХД №158/1989 г. по описа на Военен съд-Плевен също не е настъпила непълна реабилитация по право по чл. 86 от НК и в частност в хипотезата на чл. 86 ал.1 т.2 от НК.

Както бе вече отбелязано, тази разпоредба предвижда, че когато лицето е осъдено на лишаване от свобода до три години, реабилитация по право настъпва, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. По това осъждане на молителя /като пълнолетен/ е наложено наказание 1 година лишаване от свобода, като то е изтърпяно на 19.01.1990 г. и в тригодишния срок от изтърпяването му, а именно до датата 19.01.1993 г. той не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Така, макар формално относно това осъждане да са настъпили условията по чл. 86 ал.1 т.2 от НК, то поради невъзможността молителят да е реабилитиран по право за предходните си три осъждания не е могла да настъпи и не е настъпила реабилитация по право и за това негово /четвърто по ред/ осъждане. Този извод се налага по аргумент на по-силното основание от разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК, съгласно която реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. Т.е., след като законът забранява повторна реабилитация по право за извършено престъпление от пълнолетно лице, то на още по-голямо основание непълната реабилитация по право е невъзможна, когато предходна реабилитация изобщо не е настъпила и е невъзможна. В хипотезите на чл. 86 от НК смисълът и разумът на закона е непълната реабилитация по право да настъпва само за престъпления с пониска степен на обществена опасност /по-леко санкционирани престъпления/, 6 извършени от лица със сравнително ниска степен на обществена опасност и нямащи трайни престъпни наклонности, които са доказали зачитане на установения правопорядък в определен срок и са се поправили след изтичане на този срок. И затова ако тези предпоставки не са били налице и поради това осъденият не би могъл да бъде реабилитиран по право за предходна престъпна дейност, те не биха били налице и по отношение на извършено следващо престъпление. В този смисъл са решение № 116 от 29.03.2001 г. на ВКС по н. д. № 621/2000 г., I н. о. и решение № 17 от 29.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1270/2017 г., II н. о. По тези съображения САС счита, че не е настъпила непълна реабилитация по право по чл. 86 от НК и за осъждането на Е. К. по НОХД №158/1989 г. по описа на Военен съд-Плевен.