Решение № 31 от 09.03.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. К., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20255100500375 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С Решение № 245/09.10.2025 г., постановено по гр.д. № 364/2025 г., Районен съд – М. е отхвърлил предявения иск от Д. А. О. срещу „С.К.“ ООД, гр. С., че чл.11, ал.1 – неустоичната клауза от Договор за потребителски кредит № 9409669, е нищожна.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът-ищец в първоинстанционното производство Д. А. О., който чрез процесуален представител го обжалва изцяло като неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и като необосновано. В жалбата са изложени съображения, че решаващият съд в обжалвания акт не обсъдил съдържанието на договора по отношение на ГПР, възнаградителната лихва и начислената неустойка, като в този аспект се твърди, че в противоречие с императивните норми на ЗПК, договорът не съдържал ясно определен ГПР, нито методика за неговото изчисляване, а начислената неустойка не и била включена в общите разходи на кредита, въпреки че представлявал част от финансовата тежест за потребителя. Цитираната неяснота относно ГПР водела до нищожност на договора на основание чл.22 от ЗПК. Твърди се и, че клаузите относно неустойката по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗПК били неравноправни и противоречащи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП.

Те предвиждали санкция без реално настъпили вреди и водели до неоснователно обогатяване на кредитора, в противоречие с т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

1

По изложените съображения въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение, вместо което да постанови друго по съществото на спора, с което предявената искова претенция бъде уважена изцяло. Претендира и присъждане на разноски.

В срока и по реда чл. 263, ал. 1 от ГПК, е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемия „С.К.“ ООД, в който същата е намерена за неоснователна. Въззиваемият претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, въззивникът Д. А. О., чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание въззиваемият „С.К.“ ООД, гр. С., с писмено становище, депозирано чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба. Излага съображения по съществото на спора, както и съображения за неоснователност на претендираните от въззивника разноски, намирайки ги за прекомерни.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод оплакванията във въззивна жалба, констатира:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, имащо правен интерес от това обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно. Намира същото за допустимо, но с оглед изложените във възивната жалба доводи, го намира за неправилно.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Д. А. О. против „С.К.“ ООД, гр. С. иск, с който ищецът цели да бъде установено по отношение на ответника, че чл.11, ал.1 – неустоичната клауза от сключения между тях Договор за потребителски кредит № 9409669, е нищожна. Изложени в исковата молба са доводи и за нищожност на договора, съдържащ оспорената в производството клауза, на основание чл.10, ал.1, вр. с чл.22 от ЗПК, поради неспазване на предвидената от закона форма и на основание чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, поради отсъствие на съществен елемент от неговото съдържание - ГПР по кредита. Изложени са и съображения за грешно посочен размер на ГПР, в който размер в нарушение на чл.19, ал.1, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не били включени разходите за заплащане на установената в чл.11, ал.1 от процесния договор неустойка, което пък обуславяло и нарушаване на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК и на добрите нрави. С исковата молба съдът е сезиран и с произнасяне в мотивите на своя съдебен акт по възражение за нищожност на целия договор за потребителски кредит.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит № 1116109 към 2 искане № 9409669, сключен на 25.07.2024 г. между страните в производството- ищецът Д.

О., като кредитополучател и ответното дружество, като кредитодател, договореният кредит е в размер на 1 000 лв., с ГПР от 65.58 %, с изплащане на 14 бр. седмични погасителни вноски на посочени дати съгласно погасителен план за периода от 01.08.2024 г. до 31.10.2024 г., с фиксиран лихвен процент - 50 %, като общо дължимата сума е 1 456 лв., от която главница - 1 000 лв., лихва -83.72 лв. и неустойка от 372.28 лв., дължима при не представяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора.

Видно от приложения погасителен план към процесния Договор за потребителски кредит № 1116109 към искане № 9409669, още от момента на сключването му- 25.07.2024 г./ а не в изрично посочения срок/ , като част от дължимата седмична вноска е предвидено и заплащане на неустойка от 372.28 лв.

С оглед така установените обстоятелства, се налагат следните изводи:

Оспорената разпоредба на чл. 11, ал.1 от договора гласи, че с подписването му кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не представи в тридневен срок от сключването му договореното в договора обезпечение-безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две лица, или представеното такова не отговаря на поставените в същия условия, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 372.28 лв.

Изрично в чл.3, ал.2 от процесния договор е посочено, че размерът на посочения в договора ГПР е изчислен, съгласно приложение № 1 към ЗПК, като включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.

Или, след анализ на клаузите на процесния договор следва да се приеме, че в него не е налице задължително предписаното съдържание, касаещо основни договорености и изискуемо се от разпоредбата на чл.11, ал. 1, т.10 и чл.19, ал. 1 от ЗПК, което пък води до извод за ограничени права на ищеца- потребител, при императивната забрана на чл.20, ал.1 от ЗПК, което пък обстоятелство обоснова и крайния извод, дължим се съгласно направеното в производството изрично възражение и постулатите на Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 на ОСГТК на ВКС, че е налице недействителност на процесния договор, съгласно и изричната разпоредба на чл. 22 от ЗПК.

Цитираната разпоредба на чл.22 от Закон за потребителския кредит, предписва, че когато не са спазени изискванията на изрично посочени разпоредби от същия закон, вкл. и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от закона, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно пък разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от същия, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин, а съгласно чл.19 - ГПР на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като от 3 приложното поле са извадени само разходите, посочени в ал.3, които определено не са от характера на тези, съставляващи договорената процесна неустойка. В този аспект имайки предвид съдържанието на цитираната разпоредба на чл.3, ал.2 от процесния договор, се налага извод, че тъй като размерът на ГПР е изчислен, включвайки единствено договорената между страните възнаградителна лихва, то в този размер на договорения ГПР не са включени изискуемите се от закона всички разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, вкл. и начисляваната на потребителя неустойка. Ако това би било сторено, то действителният размер на този процент би бил не в посочения в договора размер от 65.58 %, а би бил в евентуалния размер от 162.27 %, който определено в разрез с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК във варианта й към датата на сключване на процесния договор.

Изложеното още веднъж обосновава извода, че след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, доколкото процентът на ГПР в договора следва да отговаря на действителното положение, така че да е налице пълна възможност потребителят да направи обоснован и информиран избор дали да встъпи в договорни отношения или не, а последното определено води до приложение на нормата на чл.22 от ЗПК.

С решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 е постановено, че с оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент, да се включат всички разходи по чл. 3, б.

"ж" от Директива 3008/48, следва да се приеме, че посочване на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както не посочването на този процент изобщо, поради което санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер (т. 55). Прието е с т. 56 от същото решение, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Именно с оглед изложеното, въззивният съд приема, че неточно посоченият в процесния договор ГПР, води след себе до последицата приравнена на непосочване на ГПР – недействителност на договора за кредит на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Изхождайки обаче от изрично формулирания в исковата молба петитум, настоящата въззивна инстанция е ограничена да се произнесе само в рамките на същия, а именно след като отмени обжалваното първоинстанционно решение, следва да признае за основателен предявения установителен иск, че чл.11, ал.1- неустоична клауза от сключения между страните на 25.07.2026 г. процесен Договор за потребителски кредит № 1116109 към искане 4

№ 9409669, е нищожна.

При този изход на делото, на въззивника се следват разноски в производството, при съобразяване на направеното основателно възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение от 1000 лв., мотивирано с невисоката фактическа и правна сложност на делото и ниската цената на исковата претенция от 372.28 лв., а именно за първоинстанционното производство в размер, съгласно ЗВЕРБ / ДВ бр.70/20.08.2024 г./ от 25.56 евро /с равностойност 50 лв. /- платена ДТ и от 127.82 евро / с равностойност 250 лв./ – адвокатско възнаграждение, и за второинстанционното производство в размер на 12.78 евро /с равностойност 25 лв. /- платена ДТ и от 127.82 евро / с равностойност 250 лв./ – адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 245/09.10.2025 г., постановено по гр.д. № 364/2025 г. по описа на Районен съд – М., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Д. А. О., с ЕГН **********, срещу „С.К.“ ООД, гр. С., с ЕИК *********, че чл.11, ал.1 – неустоичната клауза от сключения между страните на 25.07.2024 г. Договор за потребителски кредит № 1116109 към искане № 9409669, е нищожна.