Решение № 178 от 09.04.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Габрово, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210101776 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е искова молба предявена „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980, с адрес: гр. София, ул. „Кукуш” № 1 срещу от „ХЕПИ ДЖЕСТЪР” ООД, ЕИК 201184434, с адрес: гр. Габрово, ул. „Гачевци” № 33.

Ищецът в искова молба твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 348.28 лв. – главница, представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент 505568050, партида 109131553, ID на договор М6255662 от 11.03.2019 г. за периода 16.10.2021 г.- 15.04.2022 г., сумата 2 лв. - обезщетение за обработка на просрочени задължения по договор ID на клиент 505568050, партида 109131553, ID на договор М6255662 от 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, сумата 55.65 лева – обезщетение за забава за периода от датата следваща падежа на всяка от фактурите до 25.09.2023 г. По предявеното заявление било образувано частно гр. дело № 1441/2023 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявява искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

Ищецът излага, че между него и ответника „ХЕПИ ДЖЕСТЪР” ООД, ЕИК 201184434 е съществувал и валидно е действал договор ID на клиент 505568050, партида 109131553, ID на договор М6255662 от 11.03.2019 г., въз основа на който на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за посочените мобилни номера срещу месечна абонаментна такса, съгласно съответния уговорен абонаментен план.

Твърди, че ответникът не е изплатил в срок задълженията за използваните мобилни услуги на стойност 348.28 лева за периода 16.10.2021 г.- 15.04.2022 г., което обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2.00 лв. съгласно общите условия на А1 България.

1

Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на 55.65 лева за периода от датата следваща падежа на всяка от фактурите до датата предхождаща депозирането на заявлението.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от договор ID на клиент 505568050, партида 109131553, ID на договор М6255662 от 11.03.2019 г. и приложения към него, сключени между „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД и „Анимейшън Ентъртеймънт Енд Активити” ЕООД, ЕИК 107578538, страните постигнали съгласие операторът да предоставя на дружеството електронни съобщителни услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за посочените телефонни номера, които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен план. Със заявление за смяна на абонат от 18.02.2019 г. предоставените услуги по договора са прехвърлени от „Анимейшън Ентъртеймънт Енд Активити” ЕООД, ЕИК 107578538 на ответника „ХЕПИ ДЖЕСТЪР” ООД, ЕИК 201184434.

Представени са и 6 броя данъчни фактури, издадени от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД на ответника „ХЕПИ ДЖЕСТЪР” ООД за периода 16.10.2021 г. – 15.04.2022 г., както следва: фактура № 439900155/19.11.2021 г. на стойност 58.80 лева с вкл. ДДС, с падеж - 19.12.2021 г., фактура №441426439/20.12.2021 г. на стойност 58.80 лева с вкл. ДДС, с падеж – 19.01.2022 г., фактура №442942356/19.01.2022 г. на стойност 58.80 лева с вкл. ДДС, с падеж – 18.02.2022 г., фактура № 444449916/18.02.2022 г. на стойност 70.28 лева с вкл. ДДС, с падеж – 20.03.2022 г., фактура № 446212557/18.03.2022 г. на стойност 60.96 лева с вкл. ДДС, с падеж – 17.04.2022 г., фактура №

447711126/20.04.2022 г. на стойност 60.96 лева с вкл. ДДС, с падеж – 20.05.2022 г.. С кредитно известие № 0653140161/18.05.2022 г. към фактурата от 20.04.2022 г. е намалена стойността й със сума – 20.32 лева. Видно от съдържанието на фактурите същите имат за предмет такси (месечни и/или еднократни абонаменти такси) и таксувано потребление (разговори, интернет, съобщения и други). Към всяка от фактурите има приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на ползваните услуги. Представена е и сметка № 0557322905/22.12.2021 г., от която се установява, че на ответника е начислено обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2 лева.

В Общите условия на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД за взаимоотношенията с ползватели на обществените мобилни наземни мрежи е предвидено, че заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението му за плащане на дължимите суми. (чл. 26.1 от общите условия). Съответно чл. 26. т. 6 от общите условия предвижда, че месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред А1 в 6 (шест) месечен срок след датата на издаване на фактурата или по общия ред, предвиден в действащото законодателство. Оспорването не освобождава абоната от задължението за плащане на дължимите суми. В случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансово- счетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължи: законовата лихва за забава за всеки ден закъснение; разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от А1 или чрез трети лица; обезщетение в размер на 2,00 лв. без ДДС за обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране (дейности по събиране и уведомяване) на просрочени плащания. Обезщетението в размер на 2.00 лв. без ДДС се формира на база разпределение на относимите разходи за поддръжка и амортизация на системата за 2 таксуване, мрежови разходи, и за персонал, а разходите се начисляват при забава на плащането, надхвърляща определения в Общите условия за услуга минимален размер от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение – чл. 27.1 от общите условия. В случай че неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за плащане, А1 има право да преустанови достъпа на абоната до ползваната/ползваните от него мрежа/мрежи или да прекрати договорите за услуги с Абоната. - чл. 27.2 от общите условия.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 1441/2023 год. по описа на РС Габрово, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.09.2023 г., срещу която ответникът възразил.

Други доказателства от значение за правния спор не са представени.

По отношение на установителния иск, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Предявен е установителен иск, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 348.28 лв. представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент 505568050, партида 109131553, ID на договор М6255662 от 11.03.2019 г.

Основателността на предявения иск за установяване задължението на „ХЕПИ ДЖЕСТЪР” ООД, ЕИК 201184434 да заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност 348.28 лева, се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.

На основание чл. 154, ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.

За установяване на възникнало валидно правоотношение между страните следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт, страните и неговото съдържание. Представеният договор ID на клиент 505568050, партида 109131553, ID на договор М6255662 от 11.03.2019 г., приложения към него и заявление за смяна на абонат от 18.02.2019 г. съставляват и установяват юридическия факт, породил облигационни правоотношения между страните. В този смисъл за периода: 16.10.2021 г. – 15.04.2022 г., отразен във фактурите страните са били обвързани от облигационно правоотношение за всеки от посочените номера.

За да е елемент от същото задължението на ответника да заплати стойността на потребени далекосъобщителни услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за процесния период. Представените данъчни фактури не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е носител на информация за 3 регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл.182 ГПК.

Действително всяка от фактурите не установява осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса, а ответникът не оспорва факта на потребяване на далекосъобщителните услуги, съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им.

По отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднал в забава, след изтичане на срока за плащане на съответната фактура, откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите претенции са с настъпила изискуемост.

Наличието на всички конститутивни елементи от фактическия състав, обуславящ основателността на претенцията на ищеца, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наличие на валидно правоотношение, елемент от което е задължение за заплащане на стойността на месечни абонаментни такси и потребени от ответника чрез далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и неизпълнение на последното, са налице, което обуславя извод за доказаност на иска по основание.

Относно размера му, същият е установим чрез извършване на проста аритметична операция, въз основа на отразеното във фактурите и кредитното известие, издадени от ищеца за съответния период. С оглед изложеното и на основание чл. 161 ГПК съдът приема, че размерът на останалите неизпълнени задължения на потребителя за месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги за периода 16.10.2021 г.- 15.04.2022 г. по договор ID на клиент 505568050, партида 109131553, ID на договор М6255662 от 11.03.2019 г. и приложения към него е 348.28 лева, за която сума предявеният иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.

1 ЗЗД е основателен.

По отношение на установителния иск, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.

Предмет на производството са иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

92 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца в размер на 2 лева - обезщетение за обработка на просрочени задължения по договор ID на клиент 505568050, партида 109131553.