Решение № 240 от 25.08.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Смолян, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Гражданско дело № 20255400100222 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Образувано е по молба на М. Т. и Е. К., чрез адв. П. против Ю. С., в която се твърди, че ищците и ответникът били съсобственици по наследство и завещание на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., който обект, съгласно кадастрална схема № 15-334737-26.02.2025г., издадена от АГКК, бил с адрес: гр. С., ул. Н. № *, вх. *, ет. *, ап. ** и бил разположен в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда многофамилна, като самостоятелният обект бил с предназначение: жилище апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 1 (едно), с площ от 133,95кв.м., със стар идентификатор: ***, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта *** и над обекта ***, заедно с прилежащите към самостоятелния обект избено помещение № ** с площ от 9,50 кв.м., таванско помещение № **-* с площ от 19,57 км., ведно с 2,77% идеални части от общите части на сградата, който самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който според документ за собственост представлявал апартамент № **, находящ се на 3-ти жилищен етаж в жилищна сграда блок 1

И. - *, вход *, построена върху държавен имот в кв. Р., състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 133,95кв.м., с принадлежащи избено помещение № **, с полезна площ от 9,50 кв. метра и таванско помещение № **-* с полезна площ от 19, 57 кв. метра , както и 2,77 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота.

Твърди се в молбата, че имотът бил закупен на 11.12.1990г. от Р. Т. С.а, видно и от договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ от 11.12.1990г. Към момента на закупуване на имота Р. и М. С.и били в граждански брак според удостоверение № 91/1966г., издадено от Градски народен съвет С., прекратен със смъртта на М. С. на 28.12.2012г.

Твърди се, че след смъртта на М. С. и по силата на прекратената помежду им СИО, наследяване по закон и по завещание, имотът станал изключителна собственост на съпругата му Р. С.а. След смъртта си, М. С. оставил двама преки законни наследници, съпругата си Р. С.а и син, ответникът Ю. С., роден по време на брака с Р..

Посочено е в исковата молба, че Р. С.а имала три деца от два брака, К. роден от първия брак, чийто син и единствен наследник бил ищецът по делото М. Т., ищцата Е. К., родена от първия брак и ответникът Ю. С., роден от втория й брак с М. С..

Видно било от саморъчно завещание на М. С. от 24.10.1994г. , че същият завещал на съпругата си Р. цялата своята 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота, притежаван помежду им в режим на СИО.

Завещанието било обявено на 09.06.2021г. от съдия по вписванията към Служба по вписванията - С., от която дата произвело и своето правно действие. Според протокола за обявяване, приложен и вписан към завещателния акт, завещанието било обявено по молба и в присъствието на Р.

С.а и на ответника Ю. С..

Твърди се в молбата, че към датата на обявяването му Р. С.а била на 78г., в изключително тежко здравословно състояние и трудно подвижна.

Разчитала, че синът й Ю. С. ще извърши необходимите действия за вписване на завещанието в имотния регистър (снабдяване със скица и данъчна оценка за имота, подаване на заявление и пр.), но това не било сторено от ответника.

Това било причината саморъчното завещание да бъде вписано едва на 13.03.2025 г. (след смъртта на Р.), от ищците по делото, след като те разбрали 2 за неговото съществуване и предприели необходимите действия за вписването му.

Твърди се в молбата, че на 17.11.2021г., няколко месеца, след обявяване на завещанието, по настояване на ответника Ю. С., между него и Р. С.а бил подписан нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който Р. С.а прехвърлила на ответника 3/4 ид.ч. от правото на собственост върху имота, срещу задължението същият да я издържа и гледа до края на живота й, като полага за нея всестранни грижи и я подпомага при немощ.

Твърди се, че въпреки изразеното от Ю. С. съгласие и поет ангажимент да се грижи и издържа майка си до края на живота й, той не изпълнявал задълженията си по договора и не полагал никакви грижи за нея до смъртта й на 06.12.2024г. Това обстоятелство се потвърждавало и от приложеното писмо, което Р. дала на внука си, ищеца М. Т., в което тя подробно описала липсата на грижи и издръжка, и лошото отношение на сина й Ю. спрямо нея.

След смъртта си, Р. С.а оставила следните свои законни наследници М. К. Т., единствен син на вече починалия й първороден син К. Л. Т., дъщеря си Е. Л. К. и втория си син Ю. М. С..

Ищците твърдят, че въпреки придобитото качество на наследници, били лишени от възможността да се ползват от правата си на съсобственици на имота, тъй като ответникът, претендирайки че е собственик на целия имот, игнорирайки наличието на завещателното разпореждане и така „обосновавайки“ правото си на собственост върху имота, на база наследяване по закон на 1/4 ид.ч. от баща си и придобиване на 3/4 ид.ч. от майка си, по силата на процесния нотариален акт, наложил държането си върху целия имот, лишил ищците от достъп и ползване на същия.

За ищците бил налице правен интерес да искат разваляне на нотариалния акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неговото пълно неизпълнение от страна на ответника.

Твърдят, че след сключване на процесния договор, ответникът Ю. С., макар и формално да живеел с майка си в имота, почти постоянно е отсъствал от дома си, не осигурявал никаква финансова издръжка на Р. и не полагал никакви грижи за нея, в т.ч. за здравословното й състояние, за прехраната й, за 3 задоволяването на минималните й битови нужди, за домакинството.

Здравословното състояние на Р. С.а било изключително влошено. Същата страдала от редица заболявания, обуславящи нуждата от ежедневни и специализирани грижи и внимание.

Видно от приложеното експертно решение № 1359 147 от 09.09.2004г. на ТЕЛК към СБПФЗАЛ — Д.П. К., гр. П., че С.а била освидетелствана като лице с 90% трайно намалена работоспособност, нуждаещо се от чужда помощ.

Водещата диагноза била „Белодробен тромбоемболизъм“, при наличието на общо заболяване: БТЕ, Хронично рецидивиращ микротрамбоемболизъм, Артериална хипертония II степен, умерена към тежка степен, язва на дванадесетопръстника със сезонни обостряния, деформираща спондилоза.

В течение на годините и с напредване на възрастта здравословното състояние на Р. се е влошавало, което наложило и включването й в програма за социални грижи към община С. и назначаването на социален работник, който да помага в грижите за нея. С.а се ползвала от грижите на социален работник повече от пет години преди да почине на 06.12.2024 г., т.е. здравословното й състояние се влошило доста преди сключването на договора от 17.11.2021г., като ответникът бил много добре запознат с необходимостта от допълнителни и специални грижи, от които се нуждаела С.а.

Ищците твърдят, че през последните години от живота на Р. С.а, се налагало редовно да посещава болнично заведение за прегледи при личен лекар, при специалист, както и за прием в болница, като няколко пъти това се е случвало и по спешност. В много редки случаи посещенията се случвали със съдействието и в присъствието на ответника, като обикновено С.а била придружавана от социалния работник или други нейни познати. Ответникът почти не я посещавал по време на болничните престои в МБАЛ - гр. С.. По време на епидемията, провокирана от вируса Ковид 19, Р. лежала 10 дни в МБАЛ - С., след което била 15 дни под карантина в дома си във все още тежко състояние, през което време ответникът не полагал никакви грижи за нея, и тя е разчитала единствено на помощта на чужди хора. В писмото до ищеца М. Т., Р. С.а сочела, че когато била болна от Ковид 19 нямало кой да се грижи за нея, едва оцеляла с божията помощ. Чужди хора се грижели за нея, но не и ответника. Социалните работници, които ежедневно посещавали С.а в дома й, 4 били свидетели както на проявите на тежкото й здравословно състояние и невъзможността й физически сама да се грижи за себе си, така и на постоянното отсъствие на ответника от общия им дом и за липсата на каквито и да било грижи от негова страна за здравето на майка си.

Твърдят, че той дори не закупувал медикаменти за лечението и поддържането на здравето на Р. С.а. Същата сама и със свои средства заплащала лекарствата, като давала пари или банковата си карта на социалните работници, за да й купуват лекарства, храна, продукти за бита, да заплащат консумативни разходи за имота.

Посочените по-горе обстоятелства се доказвали от приложените експертно решение на ТЕЛК, писмо от МБАЛ - гр. С., удостоверение от НЗОК, писмо от Р. С.а до ответника М. Т..

Липса на финансова издръжка и поемане на разходи за прехрана, медикаменти и социално-битови нужди.

Ищците твърдят, че след сключване на процесния договор ответникът не осигурявал никаква парична издръжка на майка си. Напротив, тя сама и за своя сметка е поемала всички тези разходи.

Твърдят, че С.а с помощта на социалния работник или на свои близки или съседи, сама си купувала храна и лекарства, заплащала консумативните разходи за вода, ток, телефон и пр. за имота, в който живеели с ответника.

Самата тя в писмото си сочела, че ответникът не й е осигурявал прехрана, както и елементарни битови условия за живот, особено през зимните месеци.

Макар да живеели формално в едно жилище, ответникът и Р. С.а на практика нямали общо домакинство. Същият не полагал и никаква лична грижа за майка си Р., като наред с това често пъти демонстрирал и лошо отношение спрямо нея. По цял ден не бил в дома си, което можело да бъде потвърдено и от социалните работници, който я посещавали и ставали свидетели на неговото отсъствие. С.а многократно търсела помощта на съседи за съдействие за битови нужди, за покупки, за медицински грижи, като споделяла дълбокото си разочарование и липсата на грижи от нейния син.

Ответникът често пъти отсъствал за по няколко дни или се прибирал само за преспиване, а такова дълго отсъствие, не само че представлявало значително неизпълнение по договора за гледане и издръжка, а и на практика, имайки предвид здравословното състояние на С.а, я поставяло в сериозен риск 5 за здравето и физическото оцеляване.

Твърдят, че С.а и ответникът имали чести конфликти и скандали, като по нейни думи тя се страхувала да говори с него и да търси помощ и грижа.

Външни лица също ставали свидетели на грубото отношение на ответника спрямо С.а. Това му грубо и неуважително отношение явно провокирало С.а да напише писмо до внука си със завет „Заклевам те, не оставяй нещата да потънат в лъжа!“.

Предвид изложеното, ищците считат, че поведението и действията на ответника спрямо майка му след сключването на процесния договор, съставлявали отклонение от уговореното в договора и неизпълнение на задълженията от страна на приобретателя Ю. С., което обстоятелство било достатъчно основание за разваляне на договора, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че от датата на сключване на договора до смъртта на Р., последната не получавала от ответника необходимите й грижа и издръжка, отговарящи на нейните нужди и усложнено здравословно състояние.

Поведението на ответника спрямо Р. било в сериозно отклонение дори и от минимално необходимите грижи и издръжка за живота и здравето на майка му.

В процесния договор изрично било уговорено, че Р. прехвърляла на ответника 3/4 ид.ч. от правото на собственост върху имота, срещу задължението същият „ да издържа и гледа Р. Т. С.а до края на живота й лично или чрез трето лице, като полага за нея всестранни грижи и я подпомага при немощ“.