Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1604 от 10.10.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1164/2023
Вид
Решение № 1604
Подписан
10.10.2023
В сила
05.12.2023
Състав
МАРИАНА ДИМИТРОВА ШОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1604 гр. Пловдив, 10. 10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 1164 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Н.Р.К. с посочен съдебен адрес *** чрез адв. Я.Р., срещу ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул.

„Княз Богориди” № 7 за присъждане на обезщетение в размер на 1 500 лв., представляващо причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, душевна травма и силни отрицателни емоции в периода от 08.06.2022 г. до датата на депозиране на исковата молба (т.е. 04.05.2023 г.), вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед за полицейско задържане на лице рег. № 11777зз-31/08.06.2022 г., издадена от И.Г.Г. – служител на отдел ИП при ОД на МВР – Пловдив в качеството му на полицейски орган. Претендира се присъждане и на законни лихви от датата на издаване на заповедта, а именно 08.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а така също и на разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът – ОД на МВР – Пловдив чрез процесуален представител юриск. П. оспорва така заявените искови претенции с основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Прави искане за прилагане разпоредбата на чл. 5, ал. 1, алтернативно на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в депозирания по делото писмен отговор. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

Административен съд - Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че с влязло в сила на 15.11.2022 г. съдебно решение № 3404/21.10.2022 г., постановено по гр. дело № 8941/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр. състав (приложено по настоящото дело), е отменена Заповед за задържане на лице № 11773зз-31/08.06.2022 г., издадена от полицейски орган И.Г.Г. при Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържането на Н.Р.К. в помещение за временно задържане на 06 РУ гр. Пловдив. Видно от горепосочената заповед, К. е бил задържан в 13,00 часа на 08.06.2022 г., а съгласно нарочни изявления от ищеца и ответника, е бил освободен на следващия ден, т.е. на 09.06.2022 г. в 13,00 часа.

В хода на настоящото съдебно производство като свидетел е разпитана Б.Р.К.

– майка на ищеца, която заявява, че знае защо се води настоящото дело, притеснена е, защото отново преживява този случай, отново се чувства като майка – притеснена. Случила се е ситуация, в която синът й е бил задържан и е бил разпитван относно работата, която е работил, като това е било през м. юни 2022 г., не може да забрави този момент, защото като родител е преживяла всичко с него, защото неговото състояние тогава се е влошило, той се е променил – изпаднал е в депресия, затворил се е вкъщи, не е искал да контактува с никой, не е допускал никой до себе си, трябвало е време. На по-следващ етап е споделял какво е преживял, през какво е преминал – по време на разпит е преместван от една стая в друга стая, влизали са хора, които са казвали, че трябва да каже това, което не било истина. Свидетелката твърди, че синът й е завършил право и работи като юрист и е трябвало да спазва закона, а те са искали да обвини други хора за неща, които не са се случвали. На следващо място посочва, че той е преминал през този етап – затваряли го в ареста 24 часа в условия, които били нечовешки, отношения и каквото и да е било. Когато е пристигнала и го е видяла пребледнял, с високо кръвно, гладен, жаден, не е могла да повярва, че това е нейният син.

Научила е много по-късно, благодарение на адвоката, за задържането, той 24 часа бил в ареста, след това отново са го докарали, отново е продължил разпитът и го пуснали. Емоционалното му състояние твърди, че продължило доста време – 4-5 месеца, дори още в момента чувствал страх от тъмнината, в която е стоял затворен, имало моменти, в които не желаел да се коментират определени теми, след задържането не е продължил да ходи на работа, взел си е отпуск и са взели мерки за здравословното му състояние, в което е бил изпаднал, за съжаление, свидетелката посочва, че ищецът се е разделил с приятелката си, с която имали връзка от 3 години. Смътно си спомня за колко време ищецът си е взел отпуск, но твърди, че е било доста време.

Съдът кредитира частично показанията на разпитания по делото свидетел, като същите ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в решението, наред с останалия събран по делото доказателствен материал и ценени през призмата на чл. 172 от ГПК.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът ОД на МВР - Пловдив са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. От друга страна ответник е ОД на МВР – Пловдив, който съобразно новелата на чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.

На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че Заповед за задържане на лице № 11773зз-31/08.06.2022 г., издадена от полицейски орган И.Г.Г. при Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив е отменена с влязло в сила Решение № 3404/21.10.2022 г., постановено по гр. дело № 8941/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр. състав.

При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на длъжностни лица на ОД на МВР - Пловдив, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен административен акт.

Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от отменения административен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на отменен по съответния ред административен акт, като съображенията за това са следните:

Терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени.

Във връзка с претендираните тук неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства.

Въз основа на свидетелските показания, изслушани в хода на съдебното производство, настоящият съдебен състав приема, че в периода на действие на отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № 11773зз-31/08.06.2022 г., издадена от полицейски орган И.Г.Г. при Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържането на Н.Р.К. в помещение за временно задържане на 06 РУ гр. Пловдив, а именно от 13,00 часа на 08.06.2022 г., когато е бил задържан, до 13,00 часа на 09.06.2022 г., когато е бил освободен, ищецът е преживял негативни емоции – стрес, душевна травма и силни отрицателни емоции, които следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде определен справедлив размер за тяхното обезщетяване.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен акт. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния акт са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания. Отново следва да се подчертае, че с показанията на разпитания по делото свидетел се установява по категоричен начин, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания в резултат на издадения незаконосъобразен акт. Вредите, които са му причинени са по повод и във връзка със Заповед за задържане на лице № 11773зз-31/08.06.2022 г., издадена от полицейски орган И.Г.Г. при Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържането на Н.Р.К. в помещение за временно задържане на 06 РУ гр. Пловдив.