Определение № 259 от 28.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. София, 28.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Е. Арнаучкова Касационно търговско дело № 20238002900763 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Р. М. касационна жалба на ищеца „ВГ-1“ ЕООД, гр. София, срещу въззивно решение № 353/23.11.2022г. по възз.т.д.№ 543/2022г. на Апелативен съд - Варна. С него е потвърдено решение № 188/17.05.2022г. по т.д.№ 788/2021г. на ОС - Варна, с което е отхвърлен предявеният от касатора против „Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна, осъдителен иск за следните, дължими на основание Договор за изкупуване на електроенергия № 88 от 05.05.2010г., парични вземания, с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД: сумата 8 287.24лв., представляваща обективирана в дебитно известие № 125/31.12.2018г. към фактура № 123/12.11.2018г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.10.2018г., както и сумата от 2 384.84лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.01.2019г. до 16.11.2021г.; сумата 90 786.34лв., представляваща обективирана в дебитно известие № 126/31.12.2018г. към фактура № 124/12.12.2018г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.11.2018г., както и сумата от 26 126.23лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената 1 главница, за периода от 16.01.2019г. до 16.11.2021г.; сумата от 24 084.11лв., представляваща дължим остатък от обективирана във фактура № 127/31.12.2018г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.12.2018г., както и сумата от 6 930.84лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.01.2019г. до 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от предявяване на иска на 17.11.2021г., до окончателното изплащане.

Преди всичко в касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост на обжалваното решение. Според касатора обжалванотго решение е постановено в противоречие с ТР № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като, в нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, са оставени без уважение направените пред първоинстанционния и пред въззивния съд искания за спиране на делото, съответно решенията на първоинстанционния и на въззивния съд са постановени при наличие на висящ преюдициален спор – производството пред административен съд за проверка на законосъобразността на Решение № СП-5 от 28.03.2019г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Според касатора решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК. Релевирани са доводи, че решението е постановено в противоречие с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, във вр. с § 17 от ПР на ЗИД на ЗЕВИ. В тази връзка се поддържа, че не е извършван какъвто и да е анализ на отношенията на страните преди измененията на разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и изводът на въззивния съд е напълно немотивиран и в противоречие с текста и смисъла на посочените законодателни промени.

Касаторът намира, че въззивният съд е анализирал неправилно ефекта на измененията на ЗЕВИ от м. юли 2015г. върху механизма за заплащане цената на произведена от ВяЕЦ електрическа енергия. Релевира, че въззивният състав с лаконични изводи е споделил еднозначно всички тези на ответника, без да излага каквито и да е аргументи по същество относно приложението само на т.1.8. от Решение № Ц-10, съответно Решение № СП - 5 в отношенията между страните, и бланкетно е обосновал извода си единствено и само на мотивите към законопроекта на ЗИД на ЗЕ относно промяната на чл.31, ал.5 на ЗЕВИ от юли 2015г. Касаторът намира, че въззивният съд е приложил неправилно 2 последиците от отмяната на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, като само е констатирал, че такова е издадено и е обявено за нищожно с решение на съда, което още не е влязло в сила, но не е изследвал дали решението има обвързваща сила и ефект, т.е. дали е влязло в сила или е само обект на предварително изпълнение и, като такова, може ли да породи окончателен ефект по отношение на оспорените от ответника вземания и не е обсъдил доводите на ищеца, че то страда от пороци, които обуславят неговата незаконосъобразност. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована и с неправилно според касатора оставяне без уважение исканията на ищеца за спиране на производството по делото до окончателно произнасяне по жалбите срещу Решение № СП-5, имащо преюдициално значение за настоящото производство и с неоснователен отказ да се произнесе по валидността на Решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР по реда на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Касаторът намира, че решението е необосновано, тъй като не само не са оценени аргументите и твърденията му, но дори и не са разгледани, конкретно - съществуващата до момента на промените практика в отношенията между страните, съобразно с чл. 18, ал. 4 от договора, за последователно прилагане и на двете преференциални цени, определени с т. 8 и т. 9 на Решение № Ц010/30.03.2011г. на ДКЕВР, липсва анализ на правната и фактическа обстановка, изводите на съда са напълно немотивирани, не е обосновано отхвърлянето на иска и липсва връзка между изложената фактическа обстановка и диспозитива на решението. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло и за присъждане на направените пред трите инстанции разноски.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Формулирани са следните въпроси:

1. Преюдициален ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спорът за законосъобразността на декларативен индивидуален административен акт /ИАА/, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка? По него касаторът поддържа, че е 3 разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в определение № 410 от 27.09.2019г. по ч. т. д. № 1813/2019г., I т.о., определение № 10 от 06.01.2021г. по ч. т. д. № 2479/2020г., II т.о., определение № 25 от 10.01.2013г. по ч. гр. д. № 795/2012г., IV г.о., определение № 410 от 27.09.2019г. по ч. т. д. № 1813/2019г., I т.о., определение № 340 от 22.07.2019г. по ч. т. д. № 1250/2019г., I т.о., определение № 456 от 03.08.2015г. по ч. т. д. № 1826/2015г., II т.о. и определение № 40 от 18.01.2018г. по ч. т. д. № 2586/2017г., I т.о.

Касаторът твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото следните въпроси:

2. При наличие на предпоставките, предвидени в чл. 17, ал. 2 ГПК, както и когато административният акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на акта?;

3. Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес, или това е служебно (ex lege) правомощие на съда?;

4. Зависи ли от определени граници във времето предявяването на иска по чл. 17, ал. 2 ГПК и възможно ли е да бъде изрично предявен за пръв път чрез въззивната жалба срещу първоинстанционното решение?;

5. Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху индивидуален административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационна връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение и дали законово придадената изпълнителна сила на ИАА дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му?;

6. Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна, пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданският съд да се произнесе по 4 същество, без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността вследствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационно-правния спор?.

В касационната жалба е въведено основанието за допускане на касационно обжалване „вероятна недопустимост“ - чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, основано на доводи, че въззивният съд е постановил решението си при наличие на процесуална пречка за разглеждане на спора по същество основание за спиране на делото до приключване на преюдициалното производство пред административен съд.

С подадения чрез адв.А. Т. от САС писмен отговор ответникът по касация „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна, и с подадения чрез юрисконсулт Е. М. писмен отговор подпомагащата страна „Национална електрическа компания“ ЕАД, гр. София, се изразяват становища за липса на основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. В отговора на ответника е заявено искане за присъждане на разноски, съгласно списъка по чл. 80 ГПК.

Съставът на I т.о., след преценка на данните и доводите по делото, намира следното :

За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска, съставът на апелативния съд е приел, че ищецът е основал претенциите си на твърдения за дължими и непогасени задължения на ответника по отношение на ищеца за заплащане на преференциална цена на продадената през месеците октомври, ноември и декември 2018г. електрическа енергия, произведена от възобновяем източник чрез енергиен обект на ищеца. Намерил е, че исковете са основани на правните твърдения, че ответникът е следвало да изкупува произведената от ищеца чрез собствената му ВяЕЦ електрическа енергия до достигане на 2 000 кВч в съответната година, като заплати по преференциални цени част от нея – до достигане на централата на определен брой часове годишно – съответно 2250 и над 2250 до 2300 ефективни годишни часа на работа, а остатъкът от произведената енергия – при надхвърляне на 2300 ефективни годишни часа на работа - да изкупи по цени за излишък, каквато е била трайната и многогодишна практикакакто в отношенията на страните, както и в отношенията на ищеца с други производители.

5

В обжалваното решение са приети за безспорни следните установени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове : Ищецът „ВГ-1“ ЕООД е производител на електрическа енергия от вятърна електроцентрала, присъединена към електроразпределителната мрежа по силата на договор за присъединяване № 857/10.09.2008-3107-ВГ-19.11.2008……от 15.02.2009г. Ответникът „ЕнергоПро Продажби“ АД е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-13911/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Между тях е сключен договор за изкупуване на електроенергия № 88/05.05.2010г. Съгласно чл.18, ал.1 от договора между страните цената за изкупуване на електрическа енергия е регулирана и се определя от КЕВР, като в ал.4 е заложен праг/ 2250 пълни ефективни часа работа годишно/, до който произведената ел. енергия ще се изкупува по максимална преференциална цена, след което заплащането е при по-ниска цена. За произведената и доставена електроенергия от процесната централа за месеците октомври, ноември и декември 2018г. ищецът е издал посочените дебитни известия към посочените фактури, но сумите не са заплатени от ответника. Процесните количества електроенергия са изкупени от обществения доставчик по цена за излишък, след което са продадени на „НЕК“ АД на същата цена, в изпълнение на задълженията по чл.94 ЗЕ. Към момента на сключване на договора за определяне на цената е приложимо/чл.18, ал.3 от договора/ Решение № Ц-018/31.03.2010г. на ДКЕВР, за следващия период - Решение № Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР, а за процесния период преференциалната цена е била дължима, съгласно Решение № СП-1/31.07.2015г. на ДКЕВР, с което, т.1.7 е определено нетното специфично производство/НСП на ел. енергия, за което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-010/30.03.2011г., а именно в размер на 2000 кВч при цена 188.29лв./Мвч без ДДС за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа.