Решение № 3082 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3082 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110103528 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „**********“ ЕАД срещу Б. Д.-Х. , с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 331,49лева главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

************* , аб. № *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2024 г., до окончателното плащане, сумата от 67,60 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.01.2024 г., сумата от 49,98 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2024 г., до окончателното плащане, и сумата от 13,06 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 08.01.2024 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил 1 за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки.

Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Счита, че ответницата е в забава в плащането на цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услугата дялово разпределение, поради което дължи и обезщетение за забава. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Б. Д.-Х. чрез адв. М. С. от САК – особен представител на ответницата, оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани и моли за тяхното отхвърляне. Счита, че от страна на ищеца не са представени доказателства ответницата да е собственик на процесния имот. Поддържа, че имотът е предеклариран през 2014г. от Й. И. Д. в съсобственост с наследника Б. Д.-Х., като представените по делото общи фактури са изпратени до Й. И. Д., а не до Б. Д.-Х., като ответницата не е била уведомявана за задължения към „**********“ЕАД.

Релевира и възражение за погасяване на вземанията по давност .

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответницата е възникнало задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, к а т о меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за 2 топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

В случая ищецът извежда претенциите си при твърдения, че договорното отношение за доставка на топлинна енергия между него и ответницата е възникнало по силата на закона поради придобиване в собственост на топлоснабдения имот на собствено основание и по силата на наследяване от И. Й. Д. с последно местожителство в Германия . Действително, от приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници № 854/01.03.2017 г., се установява, че ответницата / като съпруга/ , както и неучастващо по делото лице –Й. И. Д. са наследници на починалия. По делото е представен в заверен превод Договор за делба на наследство на части , изготвен от нотариус в Кьолн, за делба на наследството на починалия на 15.12..2013г. български гражданин И. Й. Д. с последно местожителство в Кьолн, който е оспорен от особения представител на ответницата, доколкото няма данни да е вписан в Агенция по вписванията в България. От друга страна, по делото са представени доказателства, че имотът е предеклариран от наследника Й. И. Д. в съсобственост с наследника Б. Д. –Х. с вх. № 7211010366/25.04.2014г. в Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Лозенец“ с НА № ***, т.1,рег. № ****, д.№ ***/01г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти в завършен вид. Представените от ищеца общи фактури са издавани на името на Й. И. Д..

При наличието на горните писмени доказателства по делото и предвид направеното с отговора на исковата молба оспорване , съдът намира, че по делото липсва надлежен документ , пряко доказващ правото на собственост на ответницата Б. Д.-Х. върху целия топлоснабдения имот в рамките на процесния период, като не са ангажирани доказателства и наведени твърдения за притежаване на права в по-малък размер.

По изложените съображения съдът счита, че ищецът не е доказал пълно и главно наличието на договорно правоотношение между него и ответницата, т.е., не е изпълнил доказателствената тежест, разпределена с доклада на делото. Това обуславя неоснователност на предявените главни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, с които ищецът претендира стойността на доставената топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение за исковия период.

По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

3

При този изход на спора – неоснователност на предявените главни осъдителни искове, акцесорните искове за обезщетение за забава върху търсените главници – доколкото са обусловени от главните искове, също подлежат на отхвърляне като неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има единствено ответницата в производството, но тя не претендира разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „**********“ ЕАД, ЕИК ***********, с адрес на управление гр. ************Б, срещу Б. Д.а –Х. , гражданин на Република Германия , родена на 24.11.1949година , с адрес град *************** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца : сумата от 169,49евро /331,49лева/-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2020г.- м. 04.2022г., заедно със законна лихва от датата на исковата молба-19.01.2024г. до окончателно изплащане на задължението; 34,56евро/67,60лева/ - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.21г.- 08.01.2024г.; както и сума за дялово разпределение в размер на 25,55евро/49,98лева/ за периода м. 12.2020г.- м. 04.2022г., заедно със законна лихва от датата на исковата молба- 19.01.24г. до окончателно изплащане на вземането, както и 6,68евро/13,06лева/ - мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение за периода от 15.02.2021г. до 08.01.2024г. , за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***************** с аб. № ***** РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4