Присъда № 37 от 22.11.2021, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда №37 от 22.11.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 14140/2021 г., по описа на СРС, НО, 129-ти състав С обвинителен акт Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинениe срещу подсъдимия АС. С. В., ЕГН **********, за това че:

Н а 16.06.2020г. около 01.30часа в гр. София ж.к. „Хаджи Димитър“ пред вход „А“ на блок № 117, отнел чужди движими вещи- 1 брой мъжка платнена чанта на стойност 25,00 /двадесет и пет/лева, сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева в брой, 1 брой мъжки кожен портфейл на стойност 40,00 /четиридесет/ лева, 1 брой мобилен апарат марка и модел „Iphone 11“ с два ИМЕЙ номера – № *************** на стойност 1412,10 /хиляда четиристотин и дванадесет лв. и десет ст./ лева, 1 брой мобилен апарат марка и модел „NOKIA 2720“ с ИМЕЙ № *************** на стойност 143,28 /сто четиридесет и три лв. и двадесет и осем ст./ лева, всичко на обща стойност – 3120,38 /три хиляди сто и двадесет лв. и тридесет и осем ст./ лева от владението на В.З. Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - ритнал по левия крак В.З. Д. при което последният паднал на земята и издърпал чантата, съдържаща описаните вещи от рамото на Д. – престъпление по чл. 198 ал. 1 пр. 1 от НК.

Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Въз основа на събраните в хода на ДП доказателства, както и направеното от подсъдимия самопризнание, моли същият да бъде признат за виновен, като му се определи наказание ЛОС за срок от 4 години и половина. След редукция на същото с 1/3, предлага да му се наложи наказание ЛОС за срок от 3 години, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години. Моли направените разноски по делото да бъдат възложени на подсъдимия.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. С.С. от САК заявява, че се съгласява с представителя на СРП относно това, че направените от подзащитния му самопризнания се подкрепят от събраните доказателства.

Счита обаче, че наказанието следва да бъде определено в минимален размер – 3 години, което да бъде редуцирано съгласно предвиденото в закона. Този си извод обосновава с наличието на следните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата изключително млада възраст, направеното самопризнание и изразеното съжаление, както и факта, че част от причинените с деянието имуществени вреди са възстановени.

Подс. В. поддържа становището на защитника си, а в последната си дума моли за условно наказание.

За да бъде разгледано делото по реда на съкратено съдебно следствие по 1

Глава 27 НПК, подсъдимият В. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът с протоколно определение от 22.11.2021 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел направените от подсъдимия самопризнания за подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което е определил, че при постановяване на присъдата ще бъдат използвани направените от подсъдимите самопризнания, без да се събират и обсъждат доказателствата, които са в подкрепа на тези факти.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за несъмнено установена фактическата обстановка, описана в ОА, на която се основава обвинението и която беше призната от страна на подсъдимия, а именно:

На 16.06.2020г., около 01.00 часа пострадалият В.З. Д. бил в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Макгахан“, пред денонощен магазин. Във визирания магазин по това време като продавач-консултант работел свидетелят Х.Б. Л., а пред магазина се намирали, освен пострадалия, и непълнолетните свидетелите Т.Т.К. /с предишни имена Т,Д.Д./ и М.Р.П. както и подс. АС. С. В.. Пострадалият В.Д. решил да се прибере в дома си, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 117, недалеч от визирания денонощен магазин и си тръгнал. Подсъдимият В., който бил облечен с жълто кожено яке с пухена качулка, помолил св. Т.К. да вземе якето му и да му го върне след няколко дни, след което последвал Д.. Около 01.30 часа на посочената по-горе дата В.Д. се намирал в гр. София, ж.к.

„Хаджи Димитър“ пред вход „А“ на блок № 117, като бил извадил ключовете си, за да отключи вратата на входа, в който живеел. В този момент подс. А.В. се приближил до пострадалия, ритнал го по левия крак, при което Д. паднал на земята, а В. издърпал от рамото му чантата, която носел мъжка платнена чанта на стойност 25,00 /двадесет и пет/лева, съдържаща 1 брой мъжки кожен портфейл на стойност 40,00 /четиридесет/ лева, 1 брой мобилен апарат марка и модел „Iphone 11“ с два ИМЕЙ номера – № *************** на стойност 1412,10 /хиляда четиристотин и дванадесет лв. и десет ст./ лева, 1 брой мобилен апарат марка и модел „ NOKIA 2720“ с ИМЕЙ № *************** на стойност 143,28 /сто четиридесет и три лв. и двадесет и осем ст./ лева и сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева в брой. След като извършил описаното деяние, подс. В. избягал, като пред бл.

116, вх. А в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“ изхвърлил двата мобилни телефона, цитирани по-горе, а останалите вещи взел със себе си.

Междувременно, В.Д. се върнал до денонощния магазин и разказал какво му се е случило, след което св. Л. се обадил на спешен номер 112 и съобщил за случая, като на място дошли служителите на 05 РУ-СДВР - свидетелите С.Н.С. и С.В.И.. На 16.06.2020г., около 06.30ч. св. Т.Г. разхождайки домашния си любимец, намерила двата инкриминирани мобилни телефона, които били на описаното място, взела ги и ги дала на сина си - св. В.П., който 2 от своя страна на същата дата доброволно ги предал на органите на МВР при 05 РУ-СДВР. Двата телефона са върнати на пострадалия Д. на 17.06.2020 г., видно от протокол, намиращ се на л.87 от ДП.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели; извършено разпознаване; протоколи за доброволно предаване; извършени огледи на ВД, за което са съставени съответни протоколи; СОЕ; СМЕ, два бр. КСППЕ; приобщените относими документи и информация; справка съдимост, както и от другите приобщени по делото доказателствени материали.

Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена, като се позовава на направеното самопризнание на подс. А.В. по чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените средства, събрани в досъдебната фаза и съдебното следствие и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, показанията на свидетелите, заключението на вещото лице, писмените доказателства, посочени по-горе.

По делото, по отношение на фактическата обстановка и начина на извършване на престъплението от страна на подсъдимия няма съществени противоречия между доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка.

От правна страна:

Съдът намира от правна страна, че при така изложената фактическа обстановка подс. АС. С. В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК.

От обективна страна – подс. А.В. на 16.06.2020г. около 01.30 часа, в гр.София ж.к. „Хаджи Димитър“ пред вход „А“ на блок № 117, отнел чужди движими вещи - 1 брой мъжка платнена чанта на стойност 25,00 /двадесет и пет/ лева, сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева в брой, 1 брой мъжки кожен портфейл на стойност 40,00 /четиридесет/ лева, 1 брой мобилен апарат марка и модел „Iphone 11“ с два ИМЕЙ номера – № *************** на стойност 1412,10 /хиляда четиристотин и дванадесет лв. и десет ст./ лева, 1 брой мобилен апарат марка и модел „NOKIA 2720“ с ИМЕЙ №

*************** на стойност 143,28 /сто четиридесет и три лв. и двадесет и осем ст./ лева, всичко на обща стойност – 3120,38 /три хиляди сто и двадесет лв. и тридесет и осем ст./ лева, от владението на В.З. Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - ритнал по левия крак В.З. Д. при което последният паднал на земята и издърпал чантата, съдържаща описаните вещи от рамото на Д..

Подсъдимият е упражнил умерена по интензитет сила спрямо пострадалия Д., но достатъчна за сломяване на евентуалната му съпротива и за отнемане вещите, след което се отдалечил от местопроизшествието и е установил трайна фактическа власт над тях.

От субективна страна - подсъдимият В. е действал при пряк умисъл 3 чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК . Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните му последици, като пряко е целял настъпването им. Подсъдимият е знаел, че установява владение върху чужди за него движими вещи в противоречие с желанието на действителния собственик на тези вещи, като за целта употребява сила по отношение на собственика на вещите, за да сломи съпротивата му, осъзнавал е правната забрана за установяване на фактическа власт по този начин, но независимо от това е пристъпил към осъществяването на престъпното деяние и е постигнал описания в чл.198, ал.1,пр.1 НК противоправен резултат - установяване на своя фактическа власт над предмета на престъплението, употребявайки за това сила.

С оглед гореизложеното, съдът приема по несъмнен начин, че с действията си от обективна и субективна страна, действайки с пряк умисъл, подсъдимият е осъществил състава на разглежданото престъпление, по начина и при условията, така както се поддържа от обвинението.

Относно наказанието:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК, вр. с чл. 58а от НК, съдът намира, че наказанието на подсъдимия А.В. следва да бъде определено с оглед на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, а именно, съдът при постановяване на осъдителна присъда, определя наказанието „лишаване от свобода“, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.

За престъпление по чл.198,ал.1,пр.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години”.

При индивидуализацията на наказанието на подс. В., съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство факта, че престъплението е извършено в тъмната част от денонощието, вредите от престъплението не са възстановени изцяло, като на пострадалия не са върнати отнетата парична сума и чантичката, в която се намирали останалите инкриминирани вещи.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало, младата възраст на подсъдимия и изразеното съжаление, както и не много високия интензитет на упражнената физическа принуда, а също и това, че отнетите два мобилни телефона са върнати на пострадалия още следващия ден след грабежа, макар и подсъдимият да няма свой принос за това.

Съдът не отчете, като смекчаващо вината обстоятелство процесуалното признание, направено от подс.В. по реда на чл.371,т.2 от НПК, тъй като същото има единствено характер на предпоставка, активираща приложението на глава 27 НПК /Р-233-2011- I I I ; Р-193-212-II; Р-151-2012-II/, като същевременно според настоящия съдебен състав това самопризнание, в настоящия случай не може да се отчете като форма на съдействие при установяване на обективната истина, спомогнало своевременно и съществено 4 за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител, още в хода на досъдебното производство.

Това е така, защото видно от доказателствата по делото, подс. В. не е давал обяснения в хода на досъдебното производство с характер на самопризнания, които да са спомогнали своевременно и съществено за разкриване на престъплението, по смисъла на т.7 от ТР № 1/06.04.2009 г. на ВКС, за да може да се отчете като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, което да обоснове приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК само на това основание.

Макар и да не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, доколкото смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства не са нито многобройни, нито сред тях има такова, което да е изключително по своя характер, превесът на същите над отегчаващите не само като брой, а и като относителна тежест при преценка на обществената опасност на деянието и дееца, мотивира настоящия съдебен състав, да определи наказанието на подс. В. към минималния, предвиден в разпоредбата на чл.198, ал.1 от НК, а именно – 3 години „лишаване от свобода“.