Решение № 123 от 22.03.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Пазарджик, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220201535 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на В. Ц. С. от гр.Пазарджик, депозирана чрез пълномощника адв.К. У. от АК- Пазарджик, против НП №231818-000289/12.04.2023г. на Началник сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВРПазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, й е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба №Iз2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 точки.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Основното възражение касае липсата на доказателства за това, че деянието е извършено от субективна страна. Твърди се, че жалбоподателят не е бил наясно с обстоятелството, че процесното МПСсобственост на трето лице, е било със служебно прекратена регистрация.

Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от пълномощника- адв.У., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата- Началник сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР-Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище от юрисконсулт к. п., в което се излагат доводи за законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска. Прави възражение за прекомерност на 1 претендираните от жалбоподателя разноски, като на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, съобрази становището на страните и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 20.03.2023г., около 15:00 часа, в гр.Пазарджик, на бул.“България“, е управлявал товарен автомобил „Рено Канго“ с рег.№ ****, собственост на „Г.

Н.- Дани“ ЕООД- гр.Пазарджик, Булстат ****, който не бил регистриран по надлежния ред, тъй като бил със служебно прекратена на 21.02.2023г. регистрация, по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради липса на ЗЗ“ГО“.

По случая била сезирана РП-Пазарджик с оглед преценка относно наличие на данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. С постановление от 10.04.2023г. прокуратурата отказала да образува досъдебно производство с мотив, че поведението на В. С. не изпълвало от субективна страна престъпния състав на чл.345 ал.2 от НК, доколкото към инкриминираната дата същата не била уведомена от собственика на процесното ППС за служебната дерегистрация на управлявания от нея товарен автомобил, поради което нямала в съзнанието си субективна представа относно неправомерния характер на своето поведение. В същото време обаче, прокурорът преценил, че преписката следвало да бъде изпратена по компетентност на РУ на МВР - Пазарджик.

В тази връзка и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН било издадено обжалваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 17.10.2023г., а жалбата против него- подадена чрез АНО на 26.10.2023г.. С оглед на това въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП, пред компетентния за това съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени /материалите по административнонаказателната преписка и материалите по пр.пр.№1905/2023г. по описа на РП-Пазарджик/ и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св.И. П. и св.Г. Н..

Съдът кредитира изцяло приетите по делото доказателства, доколкото същите са еднопосочни и безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че 2 жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ , за което се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след изпращане на автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба №54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461 т.1 и т.22 от КЗ. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175 ал.3 пр.1-во от ЗДвП защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.

Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.

Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка "Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност- за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, т. е. на фактическо

3 обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл.175 ал.3 пр.1-во от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143 ал.10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за факта и датата на служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност- незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице и публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.

Регистърът по чл.4 ал.1 т.12 и ал.2 от Наредба №54/2016г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация и не е общодостъпен.

По-нататък, съгласно чл.18б ал.2 от Наредба №І-45 от 24.03.2000г., при прекратяване на регистрацията по ал.1 т.1, т.2, т.3, т.4 или т.8, се уведомява собственикът на превозното средство. Съществува законово задължение по чл.143 ал.10 изр.1-во от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, като не е посочен начинът, по който това следва да бъде сторено. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175 ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Такова е и инкриминираното деяние, извършено от жалбоподателя, който управлявал процесното ППС, без да е бил уведомен от собственика за това обстоятелство поради посочените по-горе причини.

Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесния, описан по-горе товарен автомобил, собственост на трето лице. Установи се категорично и това, че ППС е било със служебно прекратена от 21.02.2023г. регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП. Причина за това било получено по електронен път в Сектор ПП, ОДМВР Пазарджик, уведомление с № 30528/07.10.2016г. от Гаранционен фонд за липса на сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за процесното МПС.

В изпълнение на задължението си, съгласно нормата на чл.18б ал.2 от 4

Наредба №I-45 от 24.03.2000г. , от Сектор ПП, ОДМВР- Пазарджик от своя страна изпратили на собственика на ППС- търговско дружество „Г. Н.- Дани ЕООД- гр.Пазарджик, чрез Български пощи ЕАД, уведомление за служебно прекратената регистрация с рег. №100600-4030/21.02.2023г., за което обаче липсват доказателства за доставянето му на получателя, тъй като пратката била подадена като непрепоръчана.

Така установените въз основа на писмените доказателства и показанията на св.Г. Н.- в качеството й на представител и управител на собственика търговско дружество „Г. Н.- Дани ЕООД- гр.Пазарджик факти по делото водят до единствения възможен извод, че на инкриминираната дата20.03.2023г., жалбоподателят управлявал процесното ППС, собственост на юридическо лице, като нямал съзнанието, че същият е със служебно прекратена регистрация. Научил за това едва след като бил спрян за проверка от служители на МВР, които констатирали това обстоятелство.

Във всеки конкретен случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. В настоящия казус, с издаването на обжалваното НП, АНО е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, тъй като не е съобразил липсата на виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание, без да е било установено извършването на нарушението от субективна страна. Това пък обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил.

Най-сетне, съгласно Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г. ВКС и ВАС, не се наказва с предвиденото в чл.175 ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП , без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Това в още по-голяма степен важи за третото лице, различно от собственика, на което е предоставено управлението на процесното ППС.

Няма никакво съмнение, че административнонаказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи. В такава ситуация, да се 5 ангажира административнонаказателна отговорност за нарушение на посочената норма, ще означава тя да се базира само и единствено на предположение, което е недопустимо. Разпоредбата на чл.303, ал. 1 от НПК императивно повелява, че присъдата не може да почива на предположение.

Тази норма е субсидиарно приложима и в АНП по силата на чл.84 от ЗАНН, още повече, че наказателното постановление в административнонаказателното производство има характера на присъдата в наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на държавна репресия за извършено виновно административно нарушение. Поради това в настоящия случай поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП .

Горното налага незаконосъобразно. обжалваното