Решение № 1684 от 10.10.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4365/2023
- Вид
- Решение № 1684
- Подписан
- 10.10.2023
- В сила
- 12.02.2024
- Състав
- Димитър Василев Кацарев
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.115, ал.6 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 1684 гр. Пловдив, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330204365 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 710636-F695296 от 04.07.2023г. издадено от М.К.Л. - Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „ДИЗАЙН ЛАЗЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с идентификационен номер на ЮЛ **** със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.Кръстова гора“ № 2, представлявано от А.С. със служебен номер на НАП **** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност, в противоречие с материалния закон и издадено при съществени процесуални нарушения. С жалбата са представени съображения и аргументи в подкрепа на искането по същество. С жалбата се прави искане за приложение цялата административно-наказателна преписка. Прави се искане за присъждане на разноски.
Дружеството жалбоподателя редовно уведомено, в съдебно заседание се представлява от адв.Ф. М., който поддържа жалбата с искането за отмяна на НП. Не прави доказателствени искания. В пледоарията си представи доводи по същество на искането за отмяна на НП. Прави искане за присъждане на разноски и представя доказателство за размер на направени такива.
1
Въззиваемата страна Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив редовно уведомена, в съдебно заседание се представлява от юрк.М.К. която представя становище за неоснователност на жалбата.
Представя писмени доказателства – удостоверение за връчване по електронен път, справка за подадени декларация от дружеството. В пледоарията си представи доводи по същество на искането си за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно издадено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави искане за присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
Дружеството – жалбоподател „Дизейн Лазер България“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице. Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС регистрираното лице, подава за всеки данъчен период справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157. Съгласно разпоредбата на ал.3, заедно със справкадекларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период. Съгласно разпоредбата на ал.5 на същата разпоредба декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност декларациите по ал.1 се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице.
Обжалваното наказателно постановление /НП/ е издадено въз основа на констатациите съдържащи се в съставен на 06.02.2023г. против дружеството – жалбоподател акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. AN № F695296 от свидетел Н. И. Г., на длъжност **** в НАП при ТД гр.Пловдив за това, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.11.2022г. се установи, че „Дизейн Лазер България“ ЕООД, с БУЛСТАТ **** , регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за първи данъчен период 04.10.2022г.-31.10.2022г. до 14.11.2022г. включително.
В съставения АУАН е посочено че отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС не са подадени в ТД на НАП Пловдив към момента на съставяне на АУАН.
2
Актът е съставен в отсъствие на представляващия дружеството, след надлежно връчена по електорен път покана, в присъствието на двама свидетели от свидетелката Н. И. Г., на длъжност **** в НАП при ТД гр.Пловдив. Съставения АУАН е връчен на лице, упълномощено от представляващия дружеството, на 21.06.2023г.. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от упълномощеното от представляващия дружеството лице, без вписване на възражения или обяснения относно съставения АУАН и нарушението посочено в него.
В законоустановения срок пред АНО са били внесени писмени възражения от страна на дружеството относно съставения АУАН и посоченото в него налрушение. След като прил изложените във възражението мотиви като неоснователни, АНО на основание констатациите в акта е издал атакуваното НП, в което по идентичен с акта начин е направено описание на нарушението и е посочена нарушената правна норма. С издаденото НП е ангажирана административната отговорност на дружеството за нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.3 от ЗДДС като му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Издаденото НП е връчено на дружеството на 06.07.2023г.
В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитана като свидетел в съдебно заседание актосъставителката Н. И.
Г. заяви, че служебно е получила информация за дружество че като регистрирано по ЗДДС лице не е подало в срока – до 14.11.2022г. дължимата справка – декларация за данъчен период месец октомври на 2022 година и отчетните регистри. Свидетелката посочи че е предприела действия за установяване на представител на дружеството и изпращане покани за явяване за съставяне на АУАН, както и че са връчени по електронен път. Бил е съставен АУАН в отсъствие на представляващ дружеството. Съдът кредитира дадените от свидетелката показания, като достоверни и съотносими към предмета на делото.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към 3 деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, подава за всеки данъчен период справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157, а в ал.3 е вписано, че заедно със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период. В ал.5 на същата разпоредба е предвидено, че декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По силата на чл.179, ал.1 от ЗДДС в редакцията й относима към датата на извършване на деянието, регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124, декларацията по чл.157, ал.2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер 4 от 500 до 10 000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството – жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че „Дизейн Лазер България“ ЕООД, с БУЛСТАТ **** в качеството на регистрирано по ЗДДС лице, не е подало, чрез съответните, ангажиращи го с действията си физически лица, за данъчния период от 04.10.2022г. до 31.10.2022г. отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС към 14.11.2022г. присъствен ден, на която дата именно изтича законоустановения срок за предприемане на това действие, като няма данни че е сторено по – късно.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл.179, ал.1, предложение трето от ЗДДС, вр. чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.