Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 05.04.2023, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Административно наказателно дело 37/2023
Вид
Решение № 39
Подписан
05.04.2023
В сила
20.10.2023
Състав
ИВАЙЛО КРАСИМИРОВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34,ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 5 и ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.10, ал.1, т.1 · Закон за пътищата
  • чл. 10а, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 14 · Наказателен кодекс
  • чл. 15 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. А., 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20232110200037 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. К. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.М.К., против Наказателно постановление /НП/ № 003742/16.12.2022г., издадено от Директора на Национално тол управление към АПИ-гр.С., с който за нарушение на чл.139, ал. 6 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв. на осн. чл.179, ал.3 вр.чл.139, ал.6 ЗДвП. Счита, че е неправилно наказан в случая, както и че не е извършил вмененото му нарушение, т.к. имал към този момент закупена винетка за управлявания л.а.

Твърди, че управлявал процесното МПС със знанието, че има закупена валидна винетка.

Моли за отмяна на НП, претендирайки разноски.

АНО, чрез проц.представител оспорва жалбата, развивайки подробни съображения.

Поддържа, че в случая заявителят при закупуване на винетката допуснал техническа грешка при въвеждане номера на МПС, като вместо цифра „0“ била въведена буквата „О“, поради което счита, че за процесното МПС не била заплатена винетна такса, т.к. били налице погрешно декларирани данни, обосноваващо отговорността на ползвателя/собственика на ППС. Моли за потвърждаване на атакуваното НП, претендирайки разноски.

Съдът намира за установена следната фактическа обстановка: На 10.07.2022 г. в 16,55 ч. свид.С. А. и свид.Г. С. спрели за проверка л.а. ***, модел „***“, с рег.№ **-***, който бил засечен от автоматизираната система, че се е движил на 19.06.2022г. в 19;38;23ч. по път I-6, 473+206км, пътен участък гр.А.-гр.Б., посока на движение гр.А., като за автомобила не била заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 ЗП. Въз основа на това се пристъпило към издаване на АУАН № 003742/19.06.2022г. срещу жалбоподателя. В същия са отразени възраженията на жалбоподателя, че има закупена винетка за процесния 1 автомобил. Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, в което по идентичен начин е описано вмененото на жалбоподателя нарушение, както и правното основание за налагане на санкцията за твърдяното правонарушение. Изложената фактическа обстановка съдът възприема въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа нужните реквизити. Административнонаказателното производство е било образувано в срока по чл. 34, ал.1 ЗАНН. АУАН е издаден от компетентен орган при спазване на чл. 42 ЗАНН. НП е било издадено в срока по чл.34,ал.3 ЗАНН – от компетентен орган, съдържащо реквизитите по чл. 57 ЗАНН, като не се констатират съществени процесуални нарушения в случая.

Съгласно чл. 179, ал. 3 ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 300 лв. Съставът на това административно нарушение кореспондира с предвиденото в чл.139, ал.6 ЗДвП задължение на водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати посочената такса, в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съгласно чл. 10а, ал. 3 ЗП винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му.

По делото няма спор, че жалбоподателят е управлявал на посочените в АУАН и НП дата, час и място процесното МПС по път, за използването на който се дължи винетна такса.

Спорът се концентрира върху това дали за процесния л.а. е платена дължимата винетна такса или не, респ. дали третият символ от рег.номер на л.а. е цифра /както твърди АНО/ или е буква /както се твърди от АНО, че е деклариран номера на л.а., обуславящо според органа извод, че е налице вмененото нарушение/.

По делото несъмнено се доказва, че жалбоподателят е заплатил такса в размер 97 лв.

(л.65 от делото) за ползване на платената пътна мрежа – едногодишна винетната такса по чл.

10, ал. 1, т. 1 ЗП /което обстоятелство не се оспорва по делото/, т.е. към момента на твърдяното нарушение жалбоподателят е имал платена винетна такса за срок за периода от 27.05.2022г. до 27.05.2023г. за МПС с рег.№ ***. Поради това предвид фактическият състав на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, елемент на деянието от обективна страна не е осъществен в случая, защото таксата в дължимия размер в случая е заплатена. Задълженията, закрепени в нормата на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП са изпълнени от жалбоподателя. От събраните доказателства по делото /и най-вече от свидетелството за регистрация на процесния л.а./ съдът не може да направи несъмнения извод, че третият символ от рег.номер на л.а. представлява цифрата ‘‘0‘‘, а не буквата ‘‘О‘‘. Липсват доказателства дали несъответствието на данните за 2 рег.номер на процесния л.а. /ако се приеме, че такова се установява в случая/ се дължи на неправилно деклариране от наказаното лице или поради неправилно въвеждане от трето лице, приело плащането на винетната такса. В тежест на АНО бе да докаже, че наказаното лице неправилно е декларирало данните на рег.номер на ППС /каквото доказване в случая не бе проведено в производството/, за да се обоснове приложение на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Дори да се приеме, че в случая е допусната фактическа грешка при вписване на регистрационния номер /при извършване на плащане на сумата от 97лв./, която е довела до заплащане на такса за друг л.а., а не за процесния, за което се следва санкция по чл. 179, ал.

3 ЗДВП ,това обстоятелство не се установява да е било известно на жалбоподателя. Според състава последният в случая добросъвестно е заплатил винетната такса и е имал съзнанието, че управлявания от него л.а. правомерно се движи в обхвата на платената пътна мрежа в Р.България. Със съзнанието, че добросъвестно е заплатил таксата жалбоподателят е управлявал л.а. без да съзнава, че извършва деяние с общественоопасен характер, а още помалко пък да може да предвиди или да допусне неговите общественоопасни последици.

Всяка от формите на вина е изключена, т.к. в случая е налице основание за приложение на чл. 15 и чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН. При това положение жалбоподателя не следва да носи отговорност, т.к. дори да е налице техническа грешка, същата не може да му се вмени във вина. В случая реално сумата от 97лв., представляваща винетна такса, е била платена от жалбоподателя за управлявания л.а. и фактически е постъпила в бюджета, поради което и от деянието не са настъпили никакви вредоносни последици или щета за държавата. Дори да е налице техническа грешка /въведена буква вместо цифра/ съставът намира, че тя не заличава факта на извършеното плащане в полза на бюджета, поради което е несправедливо и не може да се третира по един и същи начин лице, което никога не е заплатило винетка с лице, което е заплатило, но е изписан грешно номера на МПС и то на символи, които външно не се различават, при обстоятелства, които изключват наличие на вина за извършване на адм.нарушение.Предвид изложените съображения и т.к. АНО не доказа по несъмнен начин, че наказаното лице е извършило виновно вмененото му нарушение атакуваното НП следва да се отмени. Жалбоподателят има право на разноски на осн. чл.63д ЗАНН в размер от 400 лв./заплатено адв. възнаграждение/ - съобразно уредбата в НМРАВ 1/2004 г. на ВАдС и предвид фактическата и правна сложност на делото, което да се възложи в тежест на АНО.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН А.кият районен съд, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 003742/16.12.2022г., издадено от Директора на Национално тол управление към АПИ-гр.С., с който за нарушение на чл.139, ал. 6 ЗДвП, на Т. К. П., ЕГН **********, е наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв. на осн.

3 чл.179, ал.3 вр.чл.139, ал.6 ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. С. да заплати на Т. К. П., ЕГН **********, сумата от 400 лв. – разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – А.: _______________________

4