Определение № 38311 от 15.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38311 гр. София, 15.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20231110141667 по описа за 2023 година

С искова молба вх. № 212157/26.07.2023 г. „Спедия“ ЕООД е предявило срещу „Студио Модерна – България“ ЕООД, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в общ размер на 19 224,13 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 10.02.2021 г. до 10.05.2023 г., по чл. 2.2.6 от Договор за наем от 27.07.2016 г., дължима за забавено плащане на вземания за наемна цена и месечни разходи и такси, обективирани в следните фактури: фактура № 9000006283/04.02.2021 г.; фактура № 9000006305/01.04.2021 г.; фактура № 9000006305/01.04.2021 г.; фактура № 9000006404/05.05.2021 г.; фактура № 9000006429/10.05.2021 г.; фактура № 9000006518/01.07.2021 г.; фактура № 9000006564/02.08.2021 г.; фактура № 9000006570/09.08.2021 г.; фактура № 9000006610/01.09.2021 г.; фактура № 9000006666/11.10.2021 г.; фактура № 9000006703/01.11.2021 г.; фактура № **********/09.11.2021 г.; фактура № 9000006769/02.12.2021 г.; фактура № 9000006811/04.01.2022 г.; фактура № 9000006859/01.02.2022 г.; фактура № 9000006862/01.02.2022 г.; фактура № 9000006902/01.03.2022 г.; фактура № 9000006908/01.03.2022 г.; фактура № 9000006955/01.04.2022 г.; фактура № 9000006945/01.04.2022 г.; фактура № 9000007044/01.06.2022 г.; фактура № 9000007077/01.07.2022 г.; фактура № 9000007087/01.07.2022 г.; фактура № 9000007123/01.08.2022 г.; фактура № 9000007134/01.08.2022 г.; фактура № 9000007174/01.09.2022 г.; фактура № 9000007175/01.09.2022 г.; фактура № 9000007213/04.10.2022 г.; фактура № 9000007356/03.01.2023 г.; фактура № 9000007365/03.01.2023 г.; дебитно известие № 9000007382/03.01.2023 г. към фактура № 9000007356/03.01.2023 г.; фактура № **********/01.02.2023 г.; фактура № 9000007477/01.03.2023 г.; фактура № 9000007517/03.04.2023 г. и фактура № 9000007528/03.04.2023 г.

С определение от 29.02.2024 г. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, тъй като по отношение на ответника с Решение № 271 от 21.02.2024 г. по т.д. № 1590/2023 г., по описа на СГС, VI-1 състав е открито производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

От служебно извършената справка в Търговския регистър се установява, че с Решение № 351 от 07.03.2025 г. по т.д. № 1590/2023 г., по описа на СГС, VI-1 състав, влязло в сила на 15.03.2025 г., на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ производството по несъстоятелност е прекратено, а ответникът е заличен от търговския регистър, като 1 съдебното решение е вписано в търговския регистър на 07.03.2025 г.

Предвид изложеното съдът намира, че настоящото производство е недопустимо, поради което следва да бъде прекратено по следните съображения:

Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. Възникването, съществуването и надлежното упражняване на право на иск зависи от наличието на съответни положителни процесуални предпоставки или липсата на определени процесуални пречки /отрицателни процесуални предпоставки/. Една от абсолютните процесуални предпоставки, за да бъде проведено успешно исково производство, е правоспособността/правосубектността на страните по делото. Процесуалните правоспособност и дееспособност, респективно процесуалната правосубектност /за юридически лица/ са от категорията на процесуалните предпоставки, за които съдът следи служебно.

Процесуалната правосубектност на дадено юридическо лице представлява признатата от закона възможност това лице да бъде субект на процесуални правоотношения като страна, то несъществуването на юридическото лице в правния мир към момента на предявяване на иска, респ. заличаването му от Търговския регистър в хода на делото, изключва валидното възникване на процесуално правоотношение и настъпване на целените от ищеца правни последици. Заличеният търговец не може да извършва правно валидни действия, респ. срещу него не могат да бъдат предприети такива действия.

При това положение настоящото производство се явява недопустимо поради липса на правосубектност на ответника по предявения срещу него иск, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба подлежи на връщане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 41667/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 74-ти състав.

ВРЪЩА искова молба с вх. № 212157/26.07.2023 г. на „Спедия“ ЕООД.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 41667/2023 г. по описа на СРС, II Г.

О., 74-ти състав.

Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2