Протокол № 591 от 02.09.2022, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 591 гр. Разград, 01.09.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20213330102270 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:40 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ АНДР. СТ. ИЛ. при редовно призоваване се явява лично и с процесуалния си представител адв. В.П..

ОТВЕТНИЦАТА Д. Р. Д., уведомена, не се явява.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

КАТО ВЗЕ предвид становището на явилата се страна, СЪДЪТ счита, че няма пречки по даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИСТЪПВА към изслушване на допуснатите свидетели.

ПОКАНИ в залата свидетеля С.Б.М..

СНЕ СЕ самоличността на свидетеля М..

С.Б.М., роден на 26.03.1993 г. в гр. Пазарджик, живущ в гр. Пазарджик, неосъждан, б.р. със страните.

ПРЕДУПРЕДЕН бе за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ С.Б.М.: Познавам А. от 2018 г., колеги и приятели сме, запознахме се на работа. Познавам само него и децата му. Като цяло е грижовен родител, преди виждаше често децата. От 2019 г. откакто станахме близки, се събираме колегиално, планираме заедно мероприятия и често виждахме децата. Сега напоследък доста рядко, дори хич. Децата сме ги виждали през седмица, два пъти в месеца, само уикендите. Ставал съм свидетел на доста възпрепятствано чуване с тях, в смисъл не се вдига телефона от страна на Д., майката на децата. Отказват му се съвместни екскурзии, което води до промяна плановете му. Тя не му вдига телефона, дори е пускал телефона и на високоговорител пред мен и пред други хора.

Други колеги идват с децата си и когато той не може да си вземе децата, отказва съвместните ни срещи. Доколкото знам той се опитвал, старае се всичко да е наред, да присъства на първия учебен ден, да ги води на екскурзии, дори и в чужбина, но последните година – две тези опити са с неуспех. Последно е виждал децата преди година и половина. Доколкото ми е известно децата са изведени от страната. От една година няма никакъв 1 контакт нито с майката, нито с децата. Доколкото знам са водили тежък диалог за извеждането на децата в чужбина, той го е коментирал и с нас като колеги и приятели какво мислим по темата, но не се разбраха, не се стигна до решение. Ние планувахме, главно сме участвали аз и моята приятелка в мероприятията през уикенда, защото сме от града, познаваме го добре и можем да предложим забавления на децата и него. Когато децата са с баща си са много щастливи и много спокойни. Ходили сме в зоопарка, обядвали сме, организирали сме и игри по парковете. С Б. имахме общ акаунт в една онлайн игра, развиваме я заедно, докато не му изчезна телефона. Децата много обичат да са покрай баща си. Детето ми сподели една вечер, докато бяхме на събиране вкъщи, докато играехме на телевизионна игра, на Плейстейшън, аз го попитах „Б., какво става с играта, развиваш ли я?“ и той ми каза „ Ми майка ми взе телефона“. Стана ми интересно, не съм се задълбочавал пред детето, попитах А. за случая и той се натъжи и каза, че не знае какво да прави вече. Колкото до играта, чисто приятелски развиваме един акаунт в игра за строене и развиване на град. Това с играта продължи около три месеца. Б. не ми е казал защо майка му му е взела телефона, но той се натъжи в момента когато ми го каза. Д. е идвала по-често в града, тя също много се радва когато е с баща си, дори апелираше и А. да се включва в детските игри, които организирахме с моята приятелка. Игрите ни често бяха силни физически, а той имаше проблем с кръста и не можеше да участва активно в общите игри, примерно със скейборд. Той участваше, но доколкото здравословното му състояние позволяваше. А. не боледува често, моментно в работата му се получи контузия. При нас е много добър и сърдечен, услужлив и винаги готов да помогне по всяко време на денонощието и по какъвто и да е казус. Не е сприхав и конфликтен. Доколкото знам А. беше доста слабо информиран за децата си, за плановете на майката и затова ни беше трудно да правим подългосрочни планове. Оправданието му беше: „Не знам дали ще се свържа с майка им“ или „Не знам дали ще ми ги даде“, което на мен като несемеен ми правеше доста грозно впечатление, а на другите колеги, които си има деца – още повече. Абсолютно винаги е спазвал режима с децата. Апартаментът му е доста голям, има собствено жилище в града и всяко дете може да има отделна стая.

СЪС СЪГЛАСИЕТО на явилите се страни, съдът освободи свидетеля от залата.

Пристъпва към разпит на свидетеля В..

СНЕ СЕ самоличността на същия.

А.С. В., роден на 03.09.1976г. в гр. София, живущ в с. Клисура, български гражданин, б.р. със страните, неосъждан.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ А.С. В.: С А. се познаваме от 18 - 20 години. Имали сме съдружие във времето. Много добри приятели сме, ходили сме заедно на почивки. Познавам първата съпруга на А., бяхме добри семейни приятели, излизали сме доста често. След раздялата им А. започна да се вижда с г-жа Д.Д., при което започнаха нашите срещи да бъдат само мъжки, несемейни.

Чувстваше се една дистанциранност от нейна страна, когато сме се виждали заедно, всъщност сме се виждали много малко пъти заедно. Обикновено тя се държеше дистанцирано, леко надменно, кисело, не знам защо, но като цяло 2 това са ми общите впечатления от нея. Те живееха на квартира в София, после А. започна работа в гр. Стамболийски, в завода за хартия. Малко покъсно и тя се премести при него да живее, роди им се първото дете Д., която е на 11 - 12 години. След като се роди, Д. често отскачаше до София с някакви оправдания от сорта, че трябва да подава някакви документи в НОИ или някъде другаде, административни неща. При което се случваше да зареже детето по 2 - 3 дни на грижите на бащата, който работеше и се чудеше как да намери гледачка за детето, става въпрос за гр. Стамболийски. След това Д. се изнесе за известно време от Стамболийски под претекст, че няма социален живот, няма културен живот в населеното място. След това пък се върна при него няколко месеца по-късно, забременя с второ дете Б.. След като го роди, два-три месеца по-късно трайно се изсели от Стамболийски. Имаше един период от може би две години, след като тя се изнесе, в който тя се криеше и не даваше на А. да вижда децата. Моите впечатления са за една токсична връзка, в която А. работи, а жената до него не го подкрепя в това, което прави. Непрекъснато иска някакви неща, непрекъснато изисква финанси.

Дори преди още да замине при него в Стамболийски се е случвало А. да ми се обажда да ме моли да и дам аз пари да си плати наема в София. При което като сме се виждали, давайки и парите, тя ми казва: „Само толкоз ли?“, дори няма едно благодаря насреща. Размерът на сумите, които съм и давал е два или три пъти по 500 лв., колкото да си плати наема на жилището, което са наели в София в кв. “Зона Б18“, един висок блок. От А. знам, че са почнали някакви търкания между тях преди тя да се изнесе, защото тя злоупотребява със семейния бюджет, т.е. тегли големи суми от сметката, по която той получава работната си заплата. Де факто накрая преди да се изнесе е изтеглила цялата сума, която е спестена. По думите на А. става въпрос за сума някъде около 6 - 7 хиляди лева. Това горе-долу трябва да е било 2012 г., след като се е родил сина им. Аз го свързвам с това, че неговия син и моя са родени в една година и когато след двегодишна борба за издирване и урегулиране на отношенията, той имаше възможност да вижда децата, започнахме да си събираме децата. Те са на една възраст, водим ги в парка, играят си, тичат. През това време ние си говорим общи приказки, занимаваме се с децата. Те му се радват много, той винаги е бил внимателен и грижовен с тях. Ако възникне някакъв конфликт между двете деца, брат и сестра, винаги спокойно обяснява на едното или другото какво да прави, държи се много медиаторски спрямо двамата. Някой път е казвал на Д. да отстъпи, защото е по-голяма, друг път е казвал на Б. да отстъпи, защото е кавалер. Учи ги на съвсем нормални и хубави неща. Играе с тях почти всеки път, когато сме се виждали, сме били навън, спорт на открито, разходки и т.н. Няколко пъти съм ходил с него да ги вземаме сутрин в събота от нейното жилище в Люлин, това беше периода след като урегулираха отношенията си, защото той имаше разни притеснения да не прави скандали и се надяваше пред чужд човек да е малко по-обрана ситуацията. В ж.к. „Люлин“ доколкото знам тя си купи жилище, не мога да твърдя коя година, но знам, че докато живееха в Стамболийски го имаха това жилище вече. Значи тя си го е купила след като се е преместила при него в Стамболийски. Някъде в този период. Знам, че А. идваше уикендите да прави ремонт на жилището, течеше покрива, аз съм му помагал в къртене и слагане на бойлера и др. След като урегулираха отношенията си, може би около година - година и половина, две, имаше от 3 нейна страна спазване на графика, който е разпореден от съда, но комуникацията беше от типа: „Кога ще изпратиш издръжката“ единствено, а не как са децата, когато са заедно. Често пъти когато сме ги взимали, децата са излизали без раничка с дрехи за два дена примерно. През времето, когато са заедно, той се грижи за тях. Знам, че вечер като ги изпращаше в неделя, ги изпращаше с пълни торби от Билла с храна, което винаги съм се чудил защо го прави. Той казва: „Не мога да застана срещу майката на децата“. Никога не съм го чул да говори на децата срещу майка им, никога лоша дума не е казвал, винаги е говорил с любов за нея. Аз съм му казвал: Човек, слез малко на земята, тази жена те тормози, а ти продължаваш да гледаш така на нея“, но това са си негови решения. След това тя започна отново някакви криеници от нейна страна, пак не даваше децата. Закачих един разговор между моя син и Б., как Б. казва на сина ми: „Аз не трябва да гушкам баща ми“. Аз не съм го питал детето защо не може да гушка баща си, но подозирам, че в крайна сметка има някакво внушение в тази посока. Когато сме ги взимали Д., която е по-голяма, веднага е била супер лъчезарна, веднага му скача на врата, целува го и се усмихва, докато при Б. имаше една лека дистанцираност първите час – час и половина, докато се отпусне, което аз си го обяснявам пак с това, че може би майката по някакъв начин му въздейства, но в крайна сметка може пък и самото дете да се сърди за това, че бащата не присъства трайно в живота им. Това са допускания, но това е моето наблюдение. С А. сме си говорили много пъти, ние имахме една фондация, която се занимаваше с осиновяване на бездомни животни в Австрия и в Германия и се случвало да пътуваме с цел транспорт на тези животни в чужбина. Казвал съм му да вземе децата, защото съм вземал моя син на това пътешествие до Виена, до Мюнхен. Той казва: „ Ами тя не ми ги дава, аз не мога да стигна до комуникация, в която да я попитам дали мога да ги изведа“, което за мен да ограничаваш децата си да виждат света, колкото повече виждат, толкова побогата култура получават, не го разбирам. Всеки път, когато сме били някъде в чужбина е купувал на децата обувки и връхни дрехи, които са сериозен разход, лакомства, които още ги няма в България. Общо взето винаги е бил с някаква мисъл за децата, като е гледал да направи нещо за тях. Спомням си един период, в който имаше отново дрязги, относно размера на издръжката, която г-жа Д. непрекъснато искаше да се увеличава. Тя беше записала дори децата в Италианския лицей, който е платен с цел да повиши издръжката, въпреки че всички допълнителни дейности, които са свързани със спорт, езици, кръжоци и т.н. са поемани от А. извън издръжката. Това за мен по някакъв начин сочи, че тя е гледала на А. като на една касичка. След това пак почна да прави проблем. Пак ме е викал сутрин да ходим да ги вземаме.

Ходили сме до Районното да подаваме оплаквания. След това внезапно госпожата замина за Разград без да го уведоми. Когато излезе решението на съда за увеличаване размера на издръжката, тя отписа децата от Лицея. През 2019 г. тя се премести в Разград и той разбра от децата, защото обикновено на 15 септември ходи на първия учебен ден на двете деца в София, взема си отпуск. Нея година, когато се видяхме, го попитах дали ще идва в София за първия учебен ден, той ми каза: „Аз тази година не получих покана от децата“. Аз му казах: „Нищо де, ела, никой няма да те върне“, но се оказа, че децата не са го поканили, защото първият учебен ден им е в Разград, където се е преместила майката, при своята майка. Доколкото знам, малко след това 4 е заминала за Австрия да работи и тогава А. започна да си вижда децата почесто, вземаше ги още от петък вечерта, защото Д. я нямаше и с бабата е била по-нормална комуникацията. Малко преди Ковид кризата да започне или беше започнала, тя поиска пълномощно, за да може да изведе децата в чужбина. Ние започнахме да говорим кое е по-добре за децата. Дали да отидат да учат немски език на място, те са във възраст когато лесно ще го научат и лесно ще се приспособят, но от друга страна това пък ще ограничи много контактите с тях. Аз му дадох пример с моята голяма дъщеря, която пуснах в Канада, но с бившата си съпруга аз имам добра комуникация. Той много се чудеше. Аз му казах, ако иска да направи едно пробно такова, от типа пълномощно да ги изведе в чужбина за малко, тя да му даде пълномощно също той да ги изведе за малко в чужбина, за да се изгради доверие между тях. Но не се стигна до това. Започнаха да водят съдебни дела.

Разпечатката съдържа 27 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df763024-99b2-44fd-b875-7a105da7954a