Присъда № 5 от 23.02.2026, Окръжен съд - Разград

Въззивното производство е образувано по протест от прокурор от РП Разград против присъда рег. № 39/14.07.2025 г. по Наказателно дело от общ характер № 20243330200505 по описа за 2024 година на Районен съд Разград.

Постъпил е протест (вх. №6940/15.07.2025 г. на РС Разград).

Оплакването е, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована и от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че подс. А. Т. е извършила престъплението. Искането е за отмяна на присъдата, като неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова, с която подс. А. Т. да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 212, ал. във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В допълнителни съображения от 06.10.2025 г . прокурорът посочва, че при оценката и анализа на доказателствата Разградски районен съд е допуснал съществени процесуални нарушения на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК, довели до грешни фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон, поради което е и направен незаконосъобразния извод, че подсъдимата не е извършила престъплението. Според прокурора съдът избирателно, неоснователно и немотивирано е дал приоритет на едни и е игнорирал други доказателства, оценил е доказателствата в разрез с действителния им смисъл, не е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК да даде убедителен отговор защо при налични противоречия дава вяра на едни и отхвърля достоверността на други доказателства. Съдът приел, че от обективна страна деянието е било извършено, но от субективна страна се явявало несъставомерно понеже подс. А. Т. не знаела, че инкриминирания документ-експертно решение № 1679/28.08.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“ АД представлява неистински официален документ. Прокурорът намира, че за наличие на субективната страна у подс. Т. може да се съди в противоречивите й обяснения, които са противни на логиката и се оборват от другите безспорни доказателства, тъй като е установено, че същата не се е явявала пред членове на лекарската комисия, но твърди, че е ходела до „ТЕЛК“ където „сестра“ й е дала експертното решение. Същевременно подписът в графа на получил решението не е изпълнен от нея. В случая прокурорът прави извод, че подс. Т. е използвала един обективно настъпил инцидент с нея, при който е получила фрактура на долен крайник за привидно основание да получава в рамките на 15 години парични средства на обща стойност 51 618,25 лева, собственост на НОИ-София и АСП-София. Според прокурора разглежданият казус не се различава от десетките случаи, а може би вече и стотици, при които лица живущи на територията на Община *** и Община Разград в трудоспособна възраст са се сдобили с неистински експертни решения в периода 2006 – 2008 г., на които е придаден вид, че са издадени от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград" АД за получаване на парични средства.

Проукрорът заявява, че всеки разумен човек е наясно, че е невъзможно при една фрактура на крайник, която не е довела до ампутация, да се даде още в началото при незавършен възстановителен процес пожизнена инвалидизация с 72 % THР.

1

Поддържа искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна присъда и алтернативно съдът да отмени присъдата, поради допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните /чл. 348, ал.3, т.1 и 2, вр. чл. 335, ал.2 НПК/-липса на мотиви към присъдата и ограничаване правата на държавното обвинение да разбере какви са съображенията на съда за нейното постановяване.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Заявява че, съдът се е позовал единствено на обясненията на подсъдимата Т., за да постанови оправдателна присъда и да приеме, че липсва субективната страна по отношение на обвинението. Счита, че са налице доказателства, че подсъдимата Т. не се е явявала на експертна лекарска комисия, че подпис за получаване на експертното решение не е положен от нея и противоречи на житейската логика обстоятелството, че счупване на крак е довело до такъв висок процент от над 70% неработоспособност. Прокурорът заявява,че е налице и субективната страна – знанието на подсъдимата, че тя неправомерно се ползва с неистински документ, удостоверяващ наличието на трудова неработоспособност. Позовава са алтернативно на допуснато съществено процесуално нарушение – липсата на мотиви, довело до ограничаване процесуалните права на обвинението да разбере въз основа на какви съображения съдът приема липсата на субективна страна.

Препис от протеста е връчен на защитника на подсъдимия адв.Д. Д. на 13.10.2025 г., на подсъдимата на 10.10.2025 г., на представители на конституираните като граждански ищци - НОИ – гр. София и Агенция „Социално подпомагане“ – София.

Не са постъпили писмени възражения.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата Т. – адв. Д. Д. заявява, че липсват доказателства за наличието на интелектуален момент в твърдения умисъл. Защитникът твърди, че подсъдимата, когато е взела това решение, не е била със съзнанието, че е здрав човек, а е била с мисълта и съзнанието, че е болен човек, като са събрани убедителни доказателства, че е претърпяла тежко ПТП. Според адв. Д., вещото лице потвърдило, че подсъдимата имала увреждания, но съображенията на вещото лице били, че е издадено ТЕЛК решение прибързано, без да изчакат да изтече срок на възстановяване, за да се установи дали уврежданията са необратими.Според защитника, с оглед установената процедура, подсъдимата няма знание, че подписите са фалшиви и не са положени от лекарите, защото няма практика, пред очите на освидетелстваното лице, да се полагат подписите. Моли съда да потвърди оправдателната присъда именно, защото субективният елемент от деянието е недоказан.

Подсъдимата Т. в съдебно заседание заявява, че била в тежко състояние физически, след катастрофа. Имала епикризи, снимки. Моли за оправдателна присъда.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид доводите и становищата на страните, установи:

2

Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал.

2-6 НПК.

С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимата А. З. Т. за невиновна за това, че за времето от 30.09.2008 г. до 31.10.2023 г., в гр. ***, обл.

Разград и гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 1679/28.08.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД, на който е бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД, приложен към Заявление вх. № МП-12455/30.09.2008 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление вх. № МП12456/30.09.2008 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представени пред служител на РУ „Социално осигуряване”- Разград /ТП на НОИ гр.Разград/, до Директора на РУ „Социално осигуряване”-Разград /ТП на НОИ гр. Разград/, както и към Молба- декларация вх.№ 181/29.12.2008 г. и Заявлениедекларация вх.№ ЦК 7/30.01.2014 г., двете за отпускане на месечни добавки за социална интеграция, и към Заявление-декларация вх.№ ЗХУИО/ДРР/2192/27.03.2019 г. за месечна финансова подкрепа и за целева помощ по ЗХУ, представени пред служител на Дирекция „Социално подпомагане” гр.

Разград, до Директора на „Дирекция „Социално подпомагане” гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, в общ размер на 45788,77 лева, собственост на Националния осигурителен институт, и парични средства за месечни добавки по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ и месечни добавки по чл.29 от ППЗИХУ, както и месечни добавки за финансова подкрепа и целева помощ по ЗХУ, в общ размер на 5829,48 лева, собственост на „Агенция за социално подпомагане“ гр.София, всичко на обща стойност 51618,25 лева, с намерение да бъде присвоено, поради което и във връзка с чл. 304 от я оправдал по обвинението по чл. 212, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Отхвърлил гражданския иск, предявен от

НАЦИОНАЛЕН

ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ гр.София, с ЕИК 121082521, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ 62-64, представляван от управител И.Ц.И. за сумата от 45 788,77 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2023 г. до окончателното изплащане.

Отхвърлил гражданския иск, предявен от Агенция „Социално подпомагане“ – София, ЕИК 121015056, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица“ № 2, сумата 5829,48 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.02.2024 г. до 3 окончателното изплащане.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 53, ал. 1, б.“а“ НК отнел в полза на държавата Експертно решение № 1679/28.08.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД - гр. Разград.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимата А. З. Т. е българска гражданка, *** в гр. ***, има средно образование, омъжена е, безработна, не е осъждана.

А. З. Т. живеела в гр. ***. До 2005 г. работела, като касиер, в РПК в гр.

*** (характеристична справка л. 12) след това до 2007 г. работела в кухня, като готвачка. Напуснала по здравословни причини. В началото на 2008 г. постъпила на планово лечение в МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна, където, по повод аденом, оперирали щитовидната й жлеза (епикриза от 11.01.2008 г. на л. 73 от НОХД №505/2024 г. РС Разград). Изписали я на 11.02.2008 г. Синът й дошъл да я вземе с кола, заедно с внучето й, което било на 4 години. По пътя към гр. *** спрели за почивка на една отбивка. След като се качили отново в колата и потеглили, ги ударил товарен автомобил. В резултат на претърпяното ПТП подс. А. Т. получила множество травматични увреждания счупване на бедрената кост, множествени счупвания на ребра, травматичен шок. Била лекувана в ОАРИЛ и ОТ на МБАЛ - Шумен (Епикриза ИЗ № 2036, 1118.02.2008, ОАРИЛ при МБАЛ-Шумен л. 75 от НОХД №505/2024 г. РС Разград и Епикриза ИЗ № 2341, 18.02-11.03.2008, Ортопедия и травматология при МБАЛ - Шумен на л. 77 от НОХД №505/2024 г. РС Разград).

На подсъдимата бил издаден протокол на медицинска комисия ЛКК при Ортопедия и травматология МБАЛ-Шумен №51/28.02.2008 г. (л. 101 НОХД №505/2024 г. РС Разград) със заключение, че поради вида на увредата болната е нетрудоспособна за срок от 180 дни.

Докато била в болницата, подсъдимата Т. разбрала, че при ПТП починало внучето и преживяла това много тежко. Прибрала се в дома си.

Дълго време била на легло.

След известно време постъпила в МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ АД Разград, за периода 13-23.05.2008 г., в Отделение за рехабилитация и физиотерапия (Епикриза КП №244, от 2305.2008 г. в МЕД на З. Т., диагноза Физиотерапия и рехабилитация при последици от счупване на дясно бедро).

Според представените епикризи (л. 105 и 106 от НОХД №505/2024 г. РС Разград) и през 2009 г. подсъдимата била на лечение в Отделение за рехабилитация и физиотерапия МБАЛ Разград, а през 2014 г. (л. 111 от НОХД №505/2024 г. РС Разград) в „Медика“ ООД Русе.

През 2010 г. бил отстранен от коста имплантиран уред – винт (епикриза от 22.05.2010 г. МБАЛ Шумен на л. 108 от НОХД №505/2024 г. РС Разград).

През годините постъпвала на лечение и по други поводи – 2012 г. травматично увреждане на нервни коренчета в лумбалната област на 4 гръбначния стълб и през следващите години.

През лятото на 2008 г. подсъдимата Т. се сдобила по неустановен начин с неистински официален документ - Експертно решение № 1697/28.08.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски - гр. Разград“ АД, на който бил придаден вид, че е подписан от председателя и членовете на ТЕЛК при МБАЛ – Разград: В.К.Ш., Р. Д.а Д. и М.К.М. (л. 146, т. 1). В документа било вписано, че Т. е с водеща диагноза „Счупване на бедрената кост“ и определена 72% трайно намалена работоспособност (ТНР) с пожизнен срок.