Решение № 102 от 02.03.2023, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Благоевград, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100515 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от В. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. “П.“ № против Р. Б. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. “Р.“№.

Ищцата твърди, че се е намирала в облигационно правоотношение с ответницата, произтичащо от договор за заем от 2016г. Поддържа, че по силата на този договор в качеството й на заемодател отпуснала на ответницата (заемател) сумата в общ размер от 450 лв., като тази сума била предоставена от ищцата на ответницата по нейна лична банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с три броя платежни нареждания от 31.10.2016г. в размер на 100 лв., от 23.11.2016г. в размер на 150 лв. и на 09.12.2016г. в размер на 200 лв. Заявява, че ответницата не върнала процесната сума. Претендира връщането на сумата по договора за заем. Сочи, че за процесното вземане на 02.11.2021г. по ч. гр. д. № 2717/2021г. по описа на РС-Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която от страна на длъжника е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

Ответницата изразява становище за неоснователност на ищцовата претенция. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че никога между нея и ищцата не бил сключван устен или писмен договор за заем. Сочи, че за периода от 05.10.2015г. до 21.08.2020г. била в трудово правоотношение с търговското дружество „В.", на което едноличен собственик на капитала била именно ищцата. Заявява, че през този период освен основното й трудово възнаграждение, била получавала и допълнителни възнаграждения и бонуси от ищцата, като същите били получавани на различни основания – за удължено работно време, за допълнително стимулиране за добре свършената работа. Поддържа, че била получавала част от тези допълнителни сума на ръка в брой, а други били превеждани от ищцата по банков път, като такава била практиката на ищцата като работодател с всички нейни служители.

Сочи, че отношенията й с ищцата се влошили предвид забременяването й и ползването й на отпуск за майчинство, което довело и до прекратяване на трудовото правоотношение.

Излага, че била предявила и иск за заплащане на дължимото й се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като било образувано и гр.д. № 544/2021г. по описа на РС-Благоевград, по което бил уважен предявеният от нея иск. Навежда, че по това производство ищцата била представила същите платежни нареждания, които била представила и в настоящето производство.

1

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на събраните доказателства и съобрази приложимия закон, намира за установено по делото следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 450 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем в лева от 2016г., сключен между страните в устна форма, с преведена на длъжника главница по банкова сметка с платежни нареждания на 31.10.2016г., 23.11.2016г. и на 09.12.2016г.

Вземането по така предявената установителна искова претенция е било предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 826 от 02.11.2021г., издадена по ч. гр. д. № 2717/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград, срещу която от страна на ответницата, имаща качеството на длъжник в заповедното производство е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

В принципен план уважаването на разглеждания иск е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидно облигационно правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищцата има качеството на заемодател, а ответницата – на заемател; 2/ реалното предоставяне от заемодателя на заемателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на падежа на задължението на заемателя, касаещо връщане на главницата, и 4/ неизпълнение на корелативното задължение на заемополучателя в тази връзка.

Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), възлагат на ищцовата страна да установи положителните изисквания за основателността на претенцията, а на ответната – погасяването на търсеното задължение или правоизключващото й възражение, че сумата е била получена на друго основание.

С цел да бъде доказано сключването на процесния договор за заем и изпълнението на задължението на заемодателя по него, с исковата молба са ангажирани копия от три броя платежни преводни банкови нареждания, както следва: I./31.10.2016 година за сума в размер на 100 лв. /сто лева/, I./23.11.2016 година за сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ и I B D M ./09.12.2016 година за сума в размер на 200 лв. /двеста лева/. Съгласно горепосочените платежни нареждания ищцата на посочените дати е извършила банков превод от банковата си сметка с IBAN: в "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА " АД, към банковата сметка на ответницата с IBAN: IBAN , водена в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК‘ АД.

Общата стойност на преводите е била 450 лв. Основанията за паричните трансфери е било "Възстановени средства за лични покупки".

Предаването от ищцата и съответно получаването от ответницата на процесната сума от 450 лв. се установява и от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на всички разпитани свидетели И. К. П. (във фактическо съпружеско съжителство с ответницата), Р. И. М. (майка на ответницата), В. К. К. (сестра на ищцата и бивш служител в управляваното и представляваното от ищцата търговско дружество „В.“ ООД) и Т. Г. П. (бивш служител в управляваното и представляваното от ищцата търговско дружество „В.").

Основните спорни въпроси по делото са дали е налице съгласие за сключване на договор за заем и дали е уговорен и настъпил падеж за връщането на процесната сума. В тази връзка главното възражение на ответницата е, че е получила сумата не на основание договор за заем, а на основание получени допълнителни възнаграждения и бонуси от ищцата – за удължено работно време, за допълнително стимулиране за добре свършената работа.

За да се отговори на въпроса дали има съгласие за сключване на договор за заем следва да се вземат предвид освен събраните гласни доказателствени средства и събраните писмени доказателства. От съвкупната преценка на доказателствения материал се установяват следните релевантни факти:

Между ответницата Р. М. и търговското дружество „В." е съществувало валидно трудово 2 правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността счетоводител. Едноличен собственик на капитала и управител на „В." е ищцата В. П.. Със Заповед № 22/20.08.2020 г. трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 21.08.2020г.

След прекратяване на трудовото правоотношение ответницата е предявила срещу „В.“ ЕООД иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като в тази връзка е било образувано гр.д. № 544/2021г. по описа на РС-Благоевград.

Ангажираните от двете страни свидетели дават противоречиви показания.

От една страна, свидетелките, доведени от ищцата (Т. П. и В. К.), заявяват, че последната е услужила и предоставила на ответницата през месеците ноември-декември 2016г. със средства в размер на 450 лв. В тази връзка свидетелката Таня П. сочи, че през 2016г. била наясно, че колежката й ответницата Р. М. била направила искане пред банка за отпускане на ипотечен кредит за закупуване на жилище, като това го знаела от самата Р. М.; всички говорили в офиса, както и управителят В. П. казала, че Р. М. искала да изтеглила ипотечен заем. Свидетелката П. заявява, че се била говорила по този въпрос с ответницата, защото тя била теглила заем и си говорили каква сума трябвало да се платила, какви били лихвите по кредитите. Тази свидетелка поддържа, че била сигурна, че през 2016г. банка „УниКредит“ отпуснала ипотечен кредит на ответницата М., което последната споделила с нея.

Свидетелката П. заявява, че ищцата отпускала заеми и на други служители на „В.", включително и на нея самата.

Свидетелката В. К. също сочи, че ищцата В. П. давала заеми на служителите от нейната лична сметка, като на ответницата Р. М. дала 450 лв. в края на 2016г. под формата на заем. Сочи, че ищцата В. П. споделяла всичко в офиса и се знаело на кой колко е дала. Свидетелката К. заявява, че имало папка на бюрото на П. и видяла платежни нареждания от месец ноември-декември 2016г., с които била превела на Р. М. сумата от 450 лв. Поддържа, че не знаела В. П. да е била давала на други служители на „В." пари под формата на заем, освен на ответницата М.. Изрично сочи, че не била присъствала на разговори и уговорки между П. и М. за даване на пари на заем от П. на М., но после В. П. казала, че давала пари на заем на М.. Заявява, че ищцата В. П. споделила, че Р. искала пари на заем, като уговорката била Р. М. да връщала парите от аванса или заплатата. Това, че ответницата Р. М. е търсила пари и е имало уговорка да бъдат връщани на аванс или на заплата, го знаела от ищцата В. П., тъй като последната споделяла всичко в офиса.

От друга страна, свидетелите, доведени от ответницата (Роса М. и И. П.), заявяват, че сумата от 450 лв. е била дадена от ищцата в края на 2016г. за добре свършената от нея работа и за това, че оставала да работила след работното време. В тази връзка свидетелката Р. М. сочи, че имала съм среща с ищцата В. П. през 2016г., която й била споделила, че била доволна от нейното дете ответницата Р. М., че детето й било умно, работно и това което й била давала било заслужено. Свидетелката М. заявява, че дъщеря й изтеглила ипотечен кредит преди да се родил внукът й, като тегленето било през 2017г.

Свидетелят И. П. сочи, че освен заплатата ищцата В. П. давала на ответницата Р. М. пари към заплатата й като бонуси, защото заплатата й била малка. Свидетелят заявява, че знаел, че Р. М. получавала от работодателя си бонуси суми от 50 лв.-100 лв. Поддържа, че ищцата В. П. лично му казвала, че стимулирала материално Р., защото й давала малко пари.

При преценката достоверността на показанията на свидетелите следва да се има предвид, че всички свидетели са заинтересовани от изхода на делото в полза на страните по делото /арг. от чл. 172 ГПК/.

Следва да се отчете при преценката на свидетелските показания и дали същите не противоречат на останалия доказателствен материал по делото. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че показанията на свидетелката Т. П., че била сигурна, че през 2016г. банка „УниКредит“ отпуснала ипотечен кредит на ответницата М., което последната споделила с нея, се опровергават от приетото като писмено доказателство по делото копие от Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № . от дата 24.04.2017 година. От съдържанието на този ипотечен кредит става ясно, че ответницата е сключила кредитната сделка през април 2017г., а не както сочи свидетелката П. през 2016г.

При това положение показанията на свидетелката П. не могат да бъдат приети за 3 достоверни.

Трябва изрично да се имат предвид и обстоятелствата за влошените лични отношения между ищцата и ответницата, които са започнали от излизането в майчинство на ответницата през 2018г. В тази връзка от съществено значение е, че между ответницата и собственото и управляваното от ищцата търговско дружество „В.“ ЕООД през процесния период ноември-декември 2016г. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответницата е работила на длъжност „счетоводител“. Няма данни ответницата да е била наказвана дисциплинарно за неизпълнение на трудовите си задължения по това трудово правоотношение. При това положение показанията на свидетелите Р. М. и И. П.