Решение № 90 от 14.05.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Враца, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20251400100110 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу Д. М. К., с ЕГН **********, от общ. *** и Д.

Д. К., с ЕГН **********, от общ. ***.

Ищеца твърди, че ответникът Д. М. К. е длъжник по договор за кредит, вземането по който е прехвърлено на ищеца „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, а именно договор за потребителски паричен кредит № 4578738 от 18.05.2021 г.. Вземането, било прехвърлено първо на „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133 с Рамков Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) сключен на 19.12.2022 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима” АД), с ЕИК 175070632 и „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133. Вземането било прехвърлено с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2023 г. сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима” АД), с ЕИК 175070632 и „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133. Ищецът придобил вземането на основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между АПС Бета България” ЕООД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, на 19.05.2023 г. по силата на който задължението на Д. М. К., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 4578738 от 18.05.2021 г., било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Със сключването на договора за цесия новият кредитор (цесионера) придобил всички права, които старият кредитор (цедентът) имал по отношение на длъжника (ответника) във връзка със съществуващото към момента на сключване на цесионната сделка вземане към последния.

1

Поради неплащане на дължимите суми по договора, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в Софийски районен съд. Образувано било съответно ч. гр. д. № 49978/2024 г.. При направена справка в имотния регистър ищецът установил, преди образуване на ч. гр. д. № 49978/2024 г. по описа на Софийски районен съд, че между първия ответник като прехвърлител, и втория ответник, като приемател, бил сключен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане и запазено право на ползване № 37, том II, рег. № 2916, дело № 188/2022 г. по описа на нотариус Р. С. с рег. № 26 в НК и с район на действие Районен съд - Враца, вписан в СВ Враца с вх. рег. № 3607 от 05.07.2022 г., акт № 104, том 10, дело № 1830/2022 г.. С посочения нотариален акт първият ответник прехвърлил на втория ответник следните недвижими имоти, както следва: поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадстралната карта и кадастралните регистри, засягащо имота от 02.10.2020 г., с адрес на имота: гр. Враца, общ.

Враца, обл. ***, с площ на целия имот от 293 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване: /до 10м/, стар идентификатор. няма, номер по предходен план 2654, квартал 139, при съседи: ***, ***, *** и 12259,1020.335, заедно с построеният в имота самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, с адрес на имота: гр.Враца, ***, самостоятелния обект се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент на едно ниво, със застроена площ от 80 кв. м., прилежащи части: мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото срещу задължението на приемателя да гледа и издържа прехвърлителя за в бъдеще, сам или чрез трети лица до края на живота му, като му осигурява условия за водене на спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, а след смъртта му да го погребе по обичая. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял трябва също да е знаело за увреждането, като знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Съгласно трайната практика на ВКС, е прието, че основателността на конститутивен отменителен иск по чл. 135 ЗЗД е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, предвидени в посочената разпоредба:

1/ ищецът да е кредитор на длъжника; 2/ длъжникът да е извършил конкретна сделка или действие, което уврежда кредитора; 3/ да е налице знание на длъжника за увреждането на 2 кредитора; 4/ да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора, когато действието е възмездно. В конкретния случай действието било възмездно, поради което не е необходимо доказване на знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора. В случая ответниците имали родствени връзки - вторият ответник Д. Д. К. бил син на Д. М. К.. В настоящия случай били налице елементите от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД по отношение на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане и запазено право на ползване № 37, том II, рег. № 2916, дело № 188/2022 г. по описа на нотариус Р. С. с рег. № 26 в НК и с район на действие Районен съд - Враца, вписан в СВ-Враца с вх. рег.№3607 от 05.07.2022 г., акт № 104, том 10, дело № 1830/2022 г.. Ищецът бил кредитор на длъжника (първия ответник) - за вземанията по цитирания по - горе договор за кредит. В трайната практика на ВКС се приемало, че правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може дори и да не е изискуемо или ликвидно. Длъжникът (първият ответник) извършил конкретна сделка, която уврежда кредитора - посоченият по-горе договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, с който собствеността на имота е прехвърлена на трето лице (вторият ответник). Съгласно трайно установената практика на ВКС, увреждане на кредитора е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор, като всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. У длъжника (първия ответник) било налице знание за увреждането на кредитора - към датата на сключване на процесния нотариален акт първият ответник знаел за съществуването на своите задължения към кредитора (ищеца) и техния размер. Същевременно, първият ответник съзнавал, че със сключването на договора се лишава от свое имущество, с което действие намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Сделката, оформена с процесния нотариален акт, била сключена около година след като първият ответник усвоил сумите по горепосочените договори за кредит. Това било целенасочено поведение на длъжника, насочено към укриване и намаляване на имуществото му, чрез което да се увредят правата на кредитора и същият да не може да се удовлетвори от отчужденото имущество. Съгласно трайно установената практика на ВКС, длъжникът знаел за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си. Относно третото лице (втория ответник), с които длъжникът договарял, не било необходимо да е налице знание за увреждането на кредитора. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, наличието на знание у третото лице за увреждането на кредитора било необходимо само в случаите, когато сделката е възмездна, какъвто бил и настоящия случай. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът договарял, трябвало също да е знаело за увреждането, като знанието се предполагало до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В конкретния случай, можело да се направи извод, че ответникът Д. Д. К., попада между лицата, посочени в чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Предвид всичко гореизложено, за ищеца бил налице 3 правен интерес от предявяване на иск против ответниците за обявяване на относителна недействителност по отношение на ищеца на договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължението за издръжка и гледане, сключен между ответниците с посочения погоре нотариален акт. Интересът от провеждането на иска по чл. 135 ЗЗД бил обусловен от създаването на възможност (при уважаване на иска) за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ - процесния недвижим имот, доколкото приобретателят (вторият ответник) не отговаря за задълженията на длъжника (първият ответник) към кредитора (ищеца), съгласно приетото в Тълкувателно решение №5 от 29.12.2014г. по тълк.д.№5/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Иска признаване за недействителен спрямо ищеца на договор за прехвърляне на недвижим имот, сключен между ответниците с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 37, том II, рег. № 2916, дело № 188/2022 г. по описа на нотариус Р. С. с рег. № 26 в НК и с район на действие Районен съд Враца, вписан в СВ - Враца с вх. peг. № 3607 от 05.07.2022 г., акт № 104, том 10, дело № 1830/2022 г., с който ответникът Д. М. К. прехвърлил гореописаните имоти срещу задължението на Д. Д. К. да гледа и издържа прехвърлителя за в бъдеще, сам или чрез трети лица до края на живота му, като му осигурява условия за водене на спокоен и нормален живот, какъвто водил до сега, а след смъртта му да го погребе по обичая. Претендира разноски.

Преписи от исковата молба и доказателствата са връчени на ответниците и в едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на първия ответник. В отговора, същият заявява, че оспорва иска изцяло. Излага, че иска е недопустим, неоснователен и недоказан. Намира съществено разминаване от първоначално посочения договор за потребителски кредит в исковата молба на ищеца (7578738/18.05.2021 г.) с реално сключения договор за потребителски кредит със страни Д. М. К. и Уникредит кънсюмер файненс (4578738/18.05.2021 г.). Намира, че не се касае за техническа грешка, а за неизвинима такава. Несъответствие в номера на договора за кредит представлявало съществен порок, който поставял под съмнение самата индивидуализация на твърдяното вземане. Това несъответствие имало две ключови последици: от една страна, водело до недопустимост на иска, тъй като при посочване на договор, който не съответства на действителния, ищецът не бил формулирал надлежно предмета на спора и липсвала идентичност между заявеното основание и представените доказателства. Дори да се приеме, че съществува договор, различен от този, посочен в исковата молба, това водело до недоказаност на иска, защото липсвали доказателства за твърдяното право. Съгласно последователната практика на ВКС индивидуализацията на вземането по отношение на страни, основание и размер била съществена, а при липсата й искът не можел да бъде уважен. Твърди, че като приложение към исковата молба е посочено такова /в подточка № 3 - Договор за потребителски паричен кредит № 5236285 от 20.09.2022 г./, което липсало от връчените на особения представител. Освен гореизложеното обръща внимание, че индивидуалният договор за прехвърляне на вземането от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД към „АПС Бета България" ООД не е от същата дата, каквато е посочена в исковата молба. Реално договорът бил сключен на 10.01.2023 г., като необяснимо поради 4 какви обстоятелства като дата в исковата молба била посочена 19.05.2023 г.. Това несъответствие поставяло под съмнение точността на твърденията на ищеца и създавало неяснота относно действителния момент на настъпване на цесията. От представените по делото документи и сезиращата искова молба допълнително се установявало, че се касае за различни договори за кредит, което водело до категоричния извод, че между „АПС Бета България" и „Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕООД от една страна и „АПС Бета България" и „ЕОС Матрикс" от друга не е налице валиден договор за цесия, обхващащ именно процесното вземане. При липса на такъв договор, ищецът не можел да се счита за носител на претендираното вземане и не разполагал с активна процесуална легитимация да предявява настоящия иск. Отделно от това, по делото не били представени доказателства, че ответникът - длъжник по договора за потребителски кредит изобщо бил уведомен за извършената на 10.01.2023г. цесия. Към горните несъответствия следвало да се добави и съществен порок в съдържанието на самия договор за цесия - липсата на уговорка за сумата, за която е прехвърлено вземането. Цената е елемент от съдържанието на възмездния договор, а без ясно определена или поне определяема цена не е налице действително съгласие между страните по съществен елемент на сделката. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, за да бъде една цесия възмездна, в договора трябвало да е ясно уговорено възнаграждението. В свои решения, ВКС изрично постановявал, че при липсата на уговорена цена договорът за възмездна цесия е недействителен, защото няма съгласие по съществен елемент. Всички тези пороци - несъответствие в номерата и датите на договорите, наличие на различни кредитни правоотношения и липса на уговорена цена водят до категоричния извод, че процесният договор за цесия е недействителен и че не е налице надлежно доказана активна процесуална легитимация на ищеца. На следващо място, липсвало доказателство за надлежно уведомяване на длъжника за извършените цесии. Чл.