Решение № 384 от 29.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. София , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20211001000306 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260008 от 04.01.2021г., постановено по т.д. № 999/2020г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 16 състав е осъдил ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на „КОИН КОНСУЛТ“ ООД, на основание чл. 301, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 99 от ЗЗД сумата от 92 039,06 лева, представляваща цедирано от застрахователен брокер „АВВИ“ ООД вземане за възнаграждение за посредничество във връзка със сключен между ответника и „Софийска вода“ АД договор № 8055/06.11.2018г. за застраховки „Имущество – всички рискове“ и „Прекъсване на дейността“, за което възнаграждение са издадени фактура № 0000002419/10.01.2019г. на стойност 46 019,53 лева и фактура № 0000002530/11.07.2019г. на стойност 46 019,53, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба – 02.06.2020г. до окончателното й погасяване; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 8 348,10 – обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до 01.06.2020г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 4 365,49 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Излагат се твърдения за неправилно приложение на материалния закон, а именно на разпоредбата на чл. 301, ал. 1 и ал. 3 от КЗ, предвид неправилно приетото от първоинстанционния съд, че 1 възлагането на брокера „АВВИ“ ООД да осъществява застрахователно посредничество е станало с факта на подписването на договор № 6609/22.06.2015г. със „Софийска вода“ АД.

Твърди се да са неправилни изводите на съда, че за да възникне вземането на застрахователния брокер е достатъчно да е налице горепосочения договор между застрахователния брокер и ползвателя на услугата, без да е необходимо да има отделно възлагане. Посочва, че предвиденото в разпоредбата на чл. 301, ал. 1 от КЗ, като условие възлагане на брокера от ползвателя на застрахователните услуги, в случая „Софийска вода“ АД не е установено да е налице по делото. Такова възлагане не е налице и по рамковия договор между „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и застрахователния брокер „АВВИ“ ООД от 2007г., съобразно чл. 1 и чл. 3 от последния „брокерът може да извършва застрахователно посредничество само след възлагане на такова от потребител на застрахователни услуги“, който в конкретния случай е „Софийска вода“ АД. Излага се, че противно на възприетото от първоинстанционния съд по делото не е доказано „АВВИ“ ООД да е извършило дейност в полза на „ОЗК – Застраховане“ АД, за да претендира заплащане на възнаграждение. Посочва се, че издадените едностранно фактури не са основание за плащане. От изложеното следва, че вземането на „АВВИ“ ООД към „ОЗК – Застраховане“ АД не съществува, съответно извършената цесия е с невъзможен предмет. Претендира се отмяна на така постановеното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените съдебно – деловодни разноски.

Въззиваемата страна „КОИН КОНСУЛТ“ ООД оспорва така подадената въззивна жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят направените съдебно – деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в законовоустановения срок, същата изхожда от надлежна страна - ответник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с доводите на страните, намери следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „КОИН КОНСУЛТ“ ООД срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 301, ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 92 039,06 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща цедирано от „АВВИ“ ООД вземане за комисионно възнаграждение по договор за застрахователно посредничество от 09.07.2007г., за което са издадени фактура № 0000002419/10.01.2019г. на стойност 46 019,53 лева и фактура № 0000002530/11.07.2019г. на стойност 46 019,53 лева и обезщетение за забава върху главницата в размер на 8 348,10 лева за периода от падежа на всяка фактура (10-то число на месеца, следващ издаването й) до 2 предявяване на исковата молба - 02.06.2020г.

В първоинстанционното производство ищецът „Коин Консулт“ ООД е поддържал, че между ответника и „АВВИ“ ООД бил сключен договор № 2000-19 за извършване на застрахователно посредничество, по силата на който на посредника се дължало възнаграждение за сключен застрахователен договор. На 22.06.2015г. застрахователният брокер „АВВИ“ ООД сключило договор със „Софийска вода“ АД за посредничество № 6609, като в резултат на проведена обществена поръчка между застрахователя и „Софийска вода“ АД бил сключен договор № 8055/06.11.2018г. за застраховки „Имущество – всички рискове“, „Прекъсване на дейността“, като в издадената от застрахователя полица № 0110195-2018-00003 изрично било записано, че застрахователен брокер по същата е „АВВИ“ ООД, което имало право на възнаграждение в размер на 20 % от застрахователната премия, като за същото били издадени фактура № 0000002419/10.01.2019г. на стойност 46 019,53 лева и фактура № 0000002530/11.07.2019г. на стойност 46 019,53 лева, които следвало да бъдат заплатени до 10-то число на следващия издаването им месец. Липсата на изпълнение пораждала и задължение за престиране на обезщетение за забава в размер на законната лихва. На 14.04.2020г. между застрахователния брокер „АВВИ“ ООД и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземане, в резултат на който дължимите по фактурите главници и обезщетенията за забава върху тях преминали в патримониума на ищеца, за което длъжникът ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД бил нотифициран с уведомление № ЦУ 993013/16.04.2020г. Ищецът изпратил до застрахователя и нарочна покана за плащане № ЦУ 99-3012/16.04.2020г.

Ответникът ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД в подаден в срок отговор на исковата молба е оспорвал предявените искове като недопустими, поради липсата на правен интерес, тъй като ищецът не бил негов кредитор, което възражение не касае процесуалната допустимост, а основателността на исковете. По същество е оспорил исковете като неоснователни, тъй като ищецът не бил придобил вземане чрез цесия от застрахователен брокер „АВВИ“ ООД, тъй като такова вземане изобщо не съществувало към сключване на договора за цесия. Не било доказано „АВВИ“ ООД да е осъществило посредничество по отношение „Софийска вода“ АД. Посочването на „АВВИ“ ООД в застрахователната полица имало действие за в бъдеще, а не касаело минали действия. Издадените фактури не били приети за плащане и не били подписани от ответника. Обществената поръчка била спечелена от ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД без каквото и да било съдействие от праводателя на ищеца „АВВИ“ ООД.

За установено от фактическа страна, настоящият състав намери следното:

По делото не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с договор № 2000-19, сключен на 09.07.2007г. ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в качеството му на застраховател и „АВВИ“ ООД, в качеството му на застрахователен брокер, вписан в регистъра на застрахователните брокери на КФН са постигнали съгласие в случаите, когато по възлагане от потребители на застрахователни услуги, брокерът извършва застрахователно посредничество, в резултат на което е сключен застрахователен договор със застрахователя, да се дължи възнаграждение на брокера в размер, посочен в приложение № 1 към договора (т. 1.1), което възнаграждение се заплащало до 10-то число на всеки месец за 3 застраховките, сключени с посредничеството на брокера през предходния месец (т. 4.5 от договора). В т.2.1. от Договора е предвидено, че последния влиза в сила от датата на подписването му и се сключва за неопределен срок.

Видно от договор за застрахователно посредничество № 6609, сключен на 22.06.2015г., трето за спора лице - „Софийска вода“ АД назначило „АВВИ“ ООД за свой застрахователен брокер за застраховки с предмет „Имущество“ и „Прекъсване на дейността“, за което брокерът имал право да получи възнаграждение, което му се дължало под формата на комисионна от застрахователната компания, предоставяща застрахователно покритие – чл. 4 и чл. 5 от договора.

Не е спорно по делото, че в резултат на процедура по възлагане на обществена поръчка № ТТ001732, между „Софийска вода“ АД и ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е сключен договор № 8055/06.11.2018г. за застраховки „Имущество – всички рискове“ и „Прекъсване на дейността“, с който договор застрахователят се задължил да извършва услугите, предмет на обществената поръчка за обособена позиция 1, съгласно одобреното техническо-финансово предложение, като е сключена застрахователна полица № 0110-1952018-00003/06.11.2018 г. със срок на действие 12 месеца, считано от 05.11.2018г., по която застрахователната премия е в общ размер на 240 000 евро и е платима на две равни вноски.

За размера на всяка от вноските, възлизащ на сумата 234 699,60 лева са издадени, съответно сметка № 0110195201800003/06.11.2018 г., подписана от застрахования „Софийска вода“ АД и застрахователя, и дебитно писмо за начислена застрахователна премия от 15.03.2019г., изготвено от „АВВИ“ ООД, с адресат „Софийска вода“ АД. Не се спори, че застрахователната премия е заплатена в полза на застрахователя.

Видно от раздел А: техническо задание – предмет на договора, сключен между „Софийска вода“ АД и ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, е предвидено, че обслужването на договора по обособената позиция 1, да се извършва с посредничеството на застрахователен брокер „АВВИ“ ООД.

По делото са представени фактура № 0000002419/10.01.2019 г. на стойност 46 019,53 лева и фактура № 0000002530/11.07.2019 г. на стойност 46 019,53 лева.

С договор за прехвърляне на вземане, сключен на 14.04.2020г. застрахователният брокер „АВВИ“ ООД е прехвърлил на ищеца „КОИН КОНСУЛТ“ ООД вземанията си о т ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за комисионно възнаграждение в размер на 92 039,06 лева, обективирани във фактура № 0000002419/10.01.2019г. на стойност 46 019,53 лева и фактура № 0000002530/11.07.2019г. на стойност 46 019,53 лева, като за извършеното прехвърляне застрахователят е нотифициран с уведомление, вх. № ЦУ 99-3013/16.04.2020г.

Цесионерът „КОИН КОНСУЛТ“ ООД изпратило и нарочна покана за плащане, вх. при адресата № ЦУ99-3012/16.04.2020г., с която претендирало освен заплащането на главницата и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забава, което към 12.03.2020г.

4 възлизало на сумата 7 836,73 лева.

В отговор на поканата, изх. № 99-3112/24.04.2020г. ответното ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД оспорило да съществуват прехвърлените вземания по процесните две фактури, тъй като ако „АВВИ“ ООД изпълнявало някакво посредничество, то това било само и единствено в полза на „Софийска вода“ АД, освен това дължимостта на комисионна при обществените поръчки следвало да е изрично записана в документацията по обществената поръчка, а такова условие липсвало и затова, ако възнаграждение се дължало на брокера, то се дължало от застрахования, но не и от застрахователя.

По делото пред първоинстанционния съд е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице – Д. С. Т., който излага, че застрахователна полица № 0110-195-2018-00003 е отразена в счетоводството на ответника, като дължимото възнаграждение на брокера „АВВИ“ ООД в размер на 20 % от застрахователната премия (дължима на две вноски) възлиза на сумата 92 039,06 лева (по 46 019,53 лева за всяка вноска). Процесните фактури № 0000002419/10.01.2019г. на стойност 46019,53 лева и № 0000002530/11.07.2019г. на стойност 46 019,53 лева били осчетоводени само в счетоводството на „АВВИ“ ООД, като в счетоводството на ответника не били приети и отразени. Липсвали доказателства за извършени плащания по фактурите.