Решение № 41 от 19.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора Нина Ст. Янева като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601544 по описа за 2025 година С присъда на Софийски градски съд от 16.06.2025г.,постановена по н.о.х.д.

№2324/2024.,подс.А. Е. А. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.269,ал.1 от НК,като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца ,чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.На основание чл.189,ал.3 от НПК на подс.А. А. са били възложени направените по делото разноски в размер на 590 лева в полза на СГС.

Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към последната от адв.Л. Д.защитник на подс.А. А. с оплакване за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Според жалбоподателя обвинението не се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.Според защитника необосновано първостепенният съд е кредитирал показанията на двама от свидетелите на обвинението,които обаче са заинтересовани от изхода на делото поради допуснати от тях нарушения при извършване на проверка за незаконно превозване и държане на дърва.Същевременно според жалбоподателя съдът е пропуснал да анализира и да прецени показанията на свидетел-очевидец,свид.С. А.,относно срещата между подс.А. и свид.Ф. на бензиностанция в гр.Дулово.Също така се навежда довод за това,че по делото липсват доказателства относно това с кого свид.Ф. е провел разговор по мобилния телефон и дА. това е бил подс.А.,доколкото насрещният номер на комуникатор е бил неизвестен.В този смисъл се поддържа и тезата за манипулация на този разговор,в рамките на който според обвинителната теза са изречени думите,за които е 1 подведен под наказателна отговорност подс.А..Прави се искане за постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението или алтернативно-за приложение на чл.9,ал.2 от НК.В жалбата и допълнението към нея не се прави искане за събиране на нови доказателства.

Срещу присъдата на СГС е постъпила жалба и допълнение към нея от друг упълномощен защитник на подс.А. А.-адв.Н. Р. с идентични доводи и искания,каквито са направени в жалбата на адв.Д..И в тази жалба и допълнението към нея не се прави искане за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание защитниците на подс.А. А. поддържат жалбите си и допълнението към тях.

Упълномощеният защитник на подс.А.-адв.Н. Р. моли САС да отмени първоинстанционната присъда като незаконосъобразна,с оплакване за неправилно приложение на материалния закон,допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,и доколкото подсъдимият е следвало да бъде оправдан,е налице и явна несправедливост на наложеното наказание.Адв.Р. поддържа,че по делото не са събрани никакви доказателства,от които да може да се направи извод за това,че подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна деянието,в което е обвинен.Според защитника не е имало телефонен разговор между подсъдимия и свид.С. Ф. и че това е конструкция,измислена от последния,за да оправдае нарушенията допуснати от него при извършената проверка по Закона за горите.От своя страна срещата между двамата на бензиностанция „Ромпетрол“ в гр.Дулово е случайна.Няма и доказателства кой се е обадил на инкриминираната дата на свид.С. Ф.,тъй като телефонът на подс.А. според показанията на свидетеля не е бил запаметен в мобилния му телефон,а от друга страна Ф. твърди,че категорично е разпознал гласа на народния представител А. А..Няма доказателства и за упражнена принуда от страна на последния да бъде прекратена вече започнала проверка по ЗГ.Според защитника в случая присъдата на СГС почива на предположения,поради което е следвало да бъде постановен оправдателен съдебен акт.

Алтернативно адв.Р. прави искане,ако не бъдат възприети гореизложените аргументи,въззивният съд да приложи разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК,във връзка с разпоредбата на чл.336,ал.1,т.3 от НПК.

Упълномощеният защитник на подс.А. А.-адв.Л. Д. намира,че присъдата на СГС е постановена,без да има „нито едно позитивно доказателство“.На първо място защитата посочва,че няма запис от проведен разговор по телефона между свид.С. Ф. и подс.А.,няма и доказателсдтво за отправена заплаха от страна на подсъдимия спрямо свидетеля.За да е налице такава,е необходимо последната да бъде конкретна,за да е налице съставомерно деяние.От своя страна записаните в обвинителния акт думи на подс.А. А. по никакъв начин не са повлияли на горските стражари да извършат проверката си.Адв.Д. също така посочва,че е нелогично народен представител на управляваща партия да се обади на неизвестен горски служител,след като е могъл да го стори на по-високо ниво в йерархията.От показанията на свидетелите Т. и К. /началници на свид.Ф./ може да се направи 2 извод за това,че последният е развил версията си три дена след инкриминираните събития.От своя страна заявеното от свид.Ф. и свид.М. изглежда като нагласена версия и защитна позиция предвид възможността за налагане на дисциплинарно наказание на всеки един от тях.Също така според адв.Д. срещата на бензиностанцията „Ромпетрол“ в гр.Дулово между свид.Ф. и подс.А. е абсолютно случайна и не е в резултат на предходно телефонно обаждане,като това следва от показанията на двама независими свидетели,включително водача на лекия автомобил-свид.С. А.,с който свид.Ф. е отишъл на посочения търговски обект.Според защитника случаят има политически привкус,става въпрос за политическа саморазправа.Според защитника единствено правилно е в случая въззивният съд да приложи разпоредбата на чл.336,ал.1,т.3 от НПК,като постанови оправдателна присъда.В тази посока адв.Д. изтъква и аргумент,че досъдебното производство е било прекратявано на четири пъти от

Прокуратурата,като въпреки липсата на нови обстоятелства и доказателства,наблюдаващият прокурор е внесъл обвинителен акт срещу подс.А..Също така адв.Д. обръща внимание на обстоятелството,че в случая обвинението е срещу млад човек и колега-юрист,като една осъдителна присъда би преградила професионалното му развитие за цял живот.Прави се искане подс.А. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подс.А. А. поддържа изцяло заявеното от неговите защитници,твърди,че не е провеждал такъв разговор,какъвто е описан в обвинителния акт,счита се за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание представителят на САП дава становище,че въззивните жалби на защитниците на подс.А. А.,както и допълненияата към тях, следва да се оставят без уважение,като неоснователни,и респективно да се потвърди присъдата на СГС като правилна и законосъобразна.Според прокурора е доказан факта на проведен разговор между свид.Ф. и подс.А.,като този факт не се опровергава от показанията на първия,че номерът на мобилния телефон на подсъдимия не е бил въведен в паметта на телефона на Ф..Телефонният разговор,последвалата го среща между двамата,както и по-нататъшните събития в крайна сметка доВ. до дисциплинарното уволнение на свидетелите Ф. и М.,водят до извод,че първоинстанционният акт е правилен.Обжалваната присъда не почива на предположения,поради което следва да бъде потвърдена.

Съдът,след като прецени изложените в жалбата доводи,и след като провери изцяло правилността на проверявания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК,намира за установено по делото следното:

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал следните гласни и писмени доказателства-обяснения на подс.А. А.,дадени в съдебно заседание,показания на свидетелите С. Ф.-пред съда,М. М.-пред съда и на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1 от НПК,Г. М.-пред съда,Х. А.-пред съда и на досъдебното производство,приобщени на основание чл.281,ал.5,вр.ал.1 от НПК,Т. Т.-пред съда,К. К.-пред съда,С. А.-пред съда,Т. А.-пред съда,П. П.-пред съда и Б. С.-пред съда и на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2 от НПК;инкорпорирал е писмените доказателства,събрани по делото,по реда на чл.283 от НПК,както и 1бр.веществено доказателство C D /л.49,т.5 от ДП/,които е обсъдил внимателно и задълбочено.

3

Въз основа на обстойния им анализ първоинстанционният съд е приел следното:

Подс.А. Е. А. е роден на ***г.в гр.Силистра,българин ,български гражданин, с висше образование по специалност „Право“,неженен,работи като управител и собственик на търговско дружество.

Подс.А. е бил народен представител от Парламентарната група на партия „ГЕРБ“ в ХХХХІV ОНС на Република България в периода 02.04.2017г.-26.03.2021г.

Свид.С. Х. Ф. работил на длъжността „горски стражар МКЕ /мобилен контролен екип/“ към Държавно ловно стопанство „Каракуз“,гр.Дулово.Последното е териториално поделение на Северноцентрално държавно предприятие,гр.Габрово.Считано от 11.02.2019г.,съгласно допълнително споразумение към трудов договор от

23.06.2017г.,основните функции на заеманата от свидетеля длъжност включвА. да опазва и охранява горите,дивеча и рибното богатство,като извършва проверки в тази насока и при констатирани нарушения да съставя актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка със специалните закони,приложими в съответните случаи.

На 04.05.2020г.свид.С. Ф. получил анонимен сигнал,че в селата Ножарево и Падина,общ.Главиница,обл.Силистра,се намира незаконна дървесина.По сигнала следвало да се извърши проверка на място.Свид.Ф.,който бил ръководител на екип,съобщил на останалите си трима колеги за получения сигнал,и заедно с двама от тях-свидетелите Х. А. и С. А. се насочили със служебен автомобил към с.Ножарево.Междувременно съобщил за този сигнал и на колегата си-свид.М. М.,който се отправил към същото село с личния си автомобил.Четиримата горски стражари се събрА. в ***,където ги чакали органите на редаполицейски служители от Главиница.

В четири домакинства в селото /тези на Ю. Х.,С. А.,Д. Р. и Д. М./ било констатирано наличие на незаконна дървесина-без контролна марка и без превозен билет,която без надлежните документи е била продадена на местното население,в нарушение на разпоредбите на Закона за горите.Свид.С. Ф. подал сигнал на Национален телефон 112 и поискал съдействие от разследващ полицай,каквато била обичайната практика на горските стражари при наличие на големи количества незаконна дървесина.Служителите чакали до 16.00 часа пристигането на разследващ полицай,но такъв така и не се появил на място.За случая свид.С. Ф. уведомил директора на ловното стопанство-свид.Т. Т..От последния поискал съдействие във връзка с физическото задържане и изземване на незаконната дървесина,което по закон следвало да бъде сторено след съставяне на съответните актове,но така и не бил подпомогнат от Т. за това.

Хората от местното население,в чиито домакинства били констатирани нарушения,били възрастни и се притеснили от така развилата се ситуация.Споделили,че горския стражар Т. от съседното село Падина говорил с тях и им е обещал доставката на дърва за огрев.Тъй като Т. бил служител в стопанството,хората му имА. доверие и били с убеждението,че дървесината е законна,и не са поставяли въпроса за документи към него.

В действителност въпросната дървесина била незаконна.Веднъж годишно на всеки от служителите на ловното стопанство се полагали 10 куб.м.служебни дърва за огрев.От тази възможност се възползвали служителите Г. М.,А. Н. и Т. А..Тъй като тези дърва не им били необхадими за отопление,решили да ги преотстъпят на други хора,което било забранено.Цялата организация била осъществена от Т. А.,който осигурил хора за транспортиране на дървесината до съответните домакинства,част от които били в *** и дървата били доставени и предадени на местните жители.Държането на въпросната дървесина било незаконно,тъй като същата била служебна и изрично предназначена за 4 служителите на ловното стопанство,но без право на преотстъпване.