Решение № 120 от 06.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Варна, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

К. Т. В.

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20223100502518 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на с вх. № 265778/01.06.2022 г. на Д. С. Х., К. В. И. и С. К. И. против Решение № 260274/11.05.2022 г. по гр.д. № 14920/2020 г. по описа на ВРС, ХХ състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260422/02.11.2022 г. по гр.д.

№ 14920/2020 г. по описа на ВРС, ХХ състав в частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателите с правно основание чл. 108 от ЗС против И. С. Х., М. С. П. и Д. Т. Т. за предаване владението върху реална част от ПИ № *** по КК на *** с площ от 1036 кв.м., при граници: ПИ № ***, останалата част от *** и ПИ № ***, защрихована в зелен цвят на скицата на лист 245 от делото, която приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението и реална част от ПИ № *** по КК на *** с площ от 107 кв.м., при граници: ПИ № ***, останалата част от *** и ПИ № ***, защрихована в зелен цвят на скицата на лист 245 от делото, която приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е постановено при нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 от ЗС и постановяване на ново, с което същите да 1 бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски.

Въззиваемият И. С. Х. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на подадената въззивна жалба, с който се оспорва въззивната жалба и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Въззиваемите М. С. П. и Д. Т. Т. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозират отговор на подадената въззивна жалба.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 266086/10.06.2022 г. на С. А. Х., Р. А. А., С. Д.

С., Д. Б. С. и Н. Б. С. против Решение № 260274/11.05.2022 г. по гр.д. № 14920/2020 г. по описа на ВРС, ХХ състав поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260422/02.11.2022 г. по гр.д. № 14920/2020 г. по описа на ВРС, ХХ състав в частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателите с правно основание чл. 108 от ЗС против И. С.

Х., М. С. П. и Д. Т. Т. за предаване владението върху две реална част от ПИ № *** по КК на *** с площ от 1036 кв.м., при граници: ПИ № ***, останалата част от ПИ № *** и ПИ № ***, защрихована в зелен цвят на скицата на лист 245 от делото, която приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението и реална част от ПИ № *** по КК на *** с площ от 107 кв.м., при граници: ПИ № ***, останалата част от *** и ПИ № ***, защрихована в зелен цвят на скицата на лист 245 от делото, която приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 от ЗС и постановяване на ново, с което същите да бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски.

Въззиваемият И. С. Х. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на подадената въззивна жалба, с който се оспорва въззивната жалба и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Въззиваемите М. С. П. и Д. Т. Т. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозират отговор на подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Д. С. Х., К. В. И. и С. К. И. , С.

А. Х., Р. А. А., С. Д. С., Д. Б. С. и Н. Б. С. с правно основание чл. 108 от ЗС против И. С. Х., М. С. П. и Д. Т. Т. за приемане за установено, че ищците са собственици на ПИ № *** по КК на *** с площ от 1846 кв.м., при граници: ПИ с №№ 5*** и за осъждане ответницата да предаде владението върху същите.

В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците И. С. Х., М. С. П. и Д. Т. Т. , с който оспорват исковете с правно основание чл. 108 от ЗС като 2 неоснователни и отправят искане за тяхното отхвърляне.

С Решение № 260274/11.05.2022 г. по гр.д. № 14920/2020 г. по описа на ВРС, ХХ състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260422/02.11.2022 г. по гр.д. № 14920/2020 г. по описа на ВРС, ХХ състав е прекратено като недопустимо производството по исковете с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху пеални части с обща площ от 703 кв.м., заключени между границите на ПИ № *** по КК на *** и двете реални части с обща площ от 1143 кв.м. /реална част от ПИ № *** по КК на *** с площ от 1036 кв.м., при граници: ПИ № ***, останалата част от *** и ПИ № ***, защрихована в зелен цвят на скицата на лист 245 от делото, която приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението и реална част от ПИ № *** по КК на *** с площ от 107 кв.м., при граници: ПИ № ***, останалата част от *** и ПИ № ***, защрихована в зелен цвят на скицата на лист 245 от делото, която приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението/, на основание чл. 130 от ГПК. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Иск овете с правно основание чл. 108 от ЗС са допустими доколкото се касае за ревандикационни искове предявени от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

За бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищците да са собственици на претендирания имот, а ответниците д а се намират във владение на същия, без да имат 3 правно основание за това.

Ищците твърдят, че са собственици на ПИ № *** по КК на *** с площ от 1846 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** по наследствено правоприемство от С. Д. Х. и К. Я. Х., а от тях по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 131, том IV, дело № 1696/30.05.1964 г. на ВН.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства /удостоверения за наследници/ се установява, че ищците Д. С. Х. - дъщеря, К. В. И. -зет и С.

К. И. - внук са наследници по закон на С. Д. Х., б.ж. на гр. Варна, поч. на 23.09.2003 г., а ищците С. А. Х. - син, Р. А. А. - дъщеря са наследници по закон на К. Я. Х., б.ж. на гр.

Варна, поч. на 03.03.2019 г. Безспорно е между страните, че към момента на горната сделка наследодателката Х. е в брак с А. С. Х., б.ж на гр. Варна, поч. на 03.11.1990 г. Наследници по закон на последния към момента на предявяване на иска са: С. А. Х. – син, С. Д. С. – снаха, Д. Б. С. - внук и Н. Б. С. – внук.

Възмездната сделка, от която черпят права ищците следва да е сключена по реда на действащия към него момент /30.05.1964 г./ ЗРПВПННИ /отм./. В отговорите на ответниците е направено своевременно възражение за липса на предпоставките за придобИ.е на имота по горецитирания нормативен акт. Законът за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти от 1958 г. въвежда някои ограничения за придобИ.ето на недвижими имоти в посочените в чл. 9 от същия закон /първоначална редакция съгласно публикацията във в. Изв., бр. 90 от 1958 г./ места. Според чл. 1 /редакция съгласно публикацията в ъв в.

Изв., бр. 99 от 1963 г./ сделки за прехвърляне право на собственост, както и за учредяване или прехвърляне на други вещни права върху незастроени или застроени с малоценни постройки места, се извършват чрез изпълнителния комитет на местния народен съвет, който определя приобретателя и цената в рамките на специалната тарифа. Съгласно чл. 2 от Закона /първоначална редакция/ недвижими имоти и вещни права в същите населени места се придобиват само от жители на тези населени места, и то за задоволяване на техните и на семействата им жилищни, професионални, курортни и здравни нужди. Това не се отнася до недвижимите имоти в националните курорти, които се придобиват за задоволяване на курортни и здравни нужди. Ноторно е, че територията на с. К. е курорт, поради което и отпада изискването имоти там да се притежават само от жители на конкретното населено място.

С горните два текста законът е установил различен режим на ограничения за придобИ.ето на недвижими имоти в зависимост от характера им. По-ограничителен е режимът за прехвърляне собственост или други вещни права върху незастроените или застроените с малоценни постройки имоти, за които е предвиден посоченият особен ред за извършване на прехвърлянето. Всички останали недвижими имоти могат да бъдат предмет на свободно договаряне между страните при условие, че приобретателят установи жилищните си или професионални или здравни нужди. С чл. 1 от Указа за регулиране на правните сделки с някои недвижими имоти /Обн., в . Изв., бр. 32 от 20.04.1962 г., отм./ действието на ЗРПВПННИ /отм./ се разпростира за цялата страна по отношение на 4 незастроените и застроените с малоценни постройки парцели и неурегулирани земи.

Т.е. задължителна предпоставка за валидност на възмездното разпореждане с недвижим имоти, извършено при действието на ЗРПВПННИ /отм./ е да има надлежно взето решение на изпълнителния комитет на местния народен съвет, ко ето да определя приобретателя и цената на вещта. В настоящия казус от представените пред нотариуса документи, послужили за издаването на нот. акт № 131, том IV, дело № 1696/30.05.1964 г. на ВН е видно, че страните по сделката, а именно ТКЗС „Ст. Добрев – Страндажата“, с. К., в качеството му на продавач и С. Д. Х. и К. Я. Х., в качеството им на купувачи се позовават на такова решение, обективирано в Протокол № 4/29.02.1964 г. на ИК на ОНС – с. К.. От горния /представен по делото на ВРС на листи 204 – 207/ е видно, че за купувач на парцел VII в кв. X, находящ се във вилна зона на *** е определен А. С. Х. /под № 20/. При изповядване на сделката обаче като купувачи участват С. Д. Х. и К. Я. Х. /съпруга на А. Х./.