Решение № 14450 от 23.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14450 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110165029 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Д. П. Д. с ЕГН ********** , по отношение на тжоплоснабден имот , находящ се в гр. София, ж.к.“Красна поляна II“, бл. 43, вх.В, ап.52, аб. № *****, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника в качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди , като собственик и ползвател на топлоснабден имот за процесния период , топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Съгласно приложимите общи условия, в сила от 12.03.14г., клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1, в 30-дн. срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С ОУ , в сила от 10.07.2016г. , чл.31, ал.1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия , като в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно

1 получаваните фактури , бил 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.С последните ОУ било регламентирано , че лихва се начислява след изтичане на 45 дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.С изтичане на последния ден от месеца ответникът изпаднал в забава за тази сума и на осн. чл. 86, ал.1,ЗЗД била начислена законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016г. било установено , че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на дружеството, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Поради изложеното и при твърдение за наличие на горните предпоставки претендира сумата от 1818,36лева , представляваща продажна цена на доставена , но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот в гр. АДРЕС, аб. № *****, за периода от м. 05.19г. до м. 04.2022г. , сумата от 277,73лева - законна лихва за забава от 16.10.2020г. до 01.02.2023г. , както и 24,22лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.02.2021г.- м.04.2022г. , и 4,33лева – законна лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода 05.03.20г.- 23.09.22г., ведно със законна лихва върху сумите за главниците от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 13.02.23г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнени ена парично задължение по чл. 410,ГПК по ч. гр.д. № 7683/23г. по описа на СРС, 69с-в.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът , на когото препис от исковата молба и доказателствата са връчени, не подава отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е редовно уведомен и за последиците по чл. 238 ГПК освен с разпореждането по чл. 131,ГПК, и със съобщението, с което му е връчен препис от исковата молба и определението за насрочване на делото.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ООД не ангажира становище по предявените искове, като представя документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот и период.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата 2 претенция.

Още с исковата си молба, процесуалният представител на ищеца е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника. Искането за постановяване на неприсъствено решение се поддържа и с писмена молба по делото, депозирана от ищеца – с вх. № 232124/16.07.24г., докладвана в откритото съдебно заседание , проведено на 16.07.2024г.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призована е и не е направила искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото – писмените такива, може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение .

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство, в размер на 181,21лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както и разноските по заповедното производство по ч. гр.д. № 7683/23г. по описа на СРС, 69с-в. в размер на 67,49лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ФИРМА „ЕАД с ЕИК ****** срещу Д. П. Д. с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422,ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съществуването на вземането на ищеца „ФИРМА „ЕАД срещу ответника Д.

П. Д. с ЕГН ********** за сумите, както следва:

1818,36лева , представляваща продажна цена на доставена , но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот в гр. АДРЕС, аб. № *****, за периода от м.

05.19г. до м. 04.2022г. , сумата от 277,73лева - законна лихва за забава от 16.10.2020г. до 01.02.2023г. , както и 24,22лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м. 02.2021г.- м.04.2022г. , и 4,33лева – законна лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода 05.03.20г.- 23.09.22г., ведно със законна лихва върху сумите за 3 главниците от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –13.02.23г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК по ч. гр.д. № 7683/23г. по описа на СРС, 69с-в.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1,ГПК Д. П. Д. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА „ЕАД с ЕИК ******, сумата от 181,21лева , представляваща разноски за настоящото исково производство, и сумата от 67,49лева, представляваща разноски за заповедното производство по ч. гр.д.№ 65029/23г. по описа на СРС, 69с-в .

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „ФИРМА“ ООД .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4