Решение № 18764 от 17.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18764 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110131646 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. С. М. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове против ответника „Кредисимо“ ЕАД с правно основание: 1/ по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023 г. поради противоречието му със закона и 2/ по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1077,60 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023 г.

Предявен за разглеждане е и установителен иск против ответника „Ай Тръст“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 14.09.2023 г. към договор за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023 г. поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне на закона.

Ищецът М. С. М. твърди, че на 14.09.2023 г. сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2836964. По силата на договора му била предоставена сумата от 1900,00 лева при годишен лихвен процент от 19,01 % и годишен процент на разходите – 20,76 %. Общият размер на сумата, която следвало да върне по договора възлизала на 2047,06 лева, като срокът на погасяване бил уговорен на 5 месечни вноски. Сочи, че във връзка с договора за потребителски кредит, на същата дата сключил с втория ответник - „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023 г., по силата на който следвало да заплати на дружеството сумата от 930,54 лева, представляваща възнаграждение за гаранта, чието заплащане било разсрочено. Сочи, че двете дружества са свързани лица.

1

Сочи, че съгласно договора, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, следвало да осигури обезпечение под формата на гарант, одобрен от заемодателя, а именно дружеството – поръчител. Ето защо бил сключен договорът с ответника „Ай Тръст“ ЕООД.

Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така годишният процент на разходите ставал над максимално допустимия в закона размер. Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл.

12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем. Счита, че с оглед предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция е сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е свързано с него, а именно – „Ай Тръст“ ЕООД. По този начин се стигало до заобикаляне на закона и скрита печалба за кредитора. Ето защо намира и сключения с втория ответник договор за поръчителство за нищожен. Счита, че същият противоречи на императивни разпоредби на ЗЗП.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори за кредит и поръчителство. Кумулативно предявява и иск за осъждането на ответника „Кредисимо“ ЕАД да му заплати сумата от 1077,60 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит.

Претендира разноски.

В срочно постъпили отговори ответниците оспорват както допустимостта, така и основателността на предявените искове. Считат, че ищецът няма правен интерес от предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността на договорите.

Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, не му противоречат и не водят до накърняване на добрите нрави. Излагат подробни съображения. По отношение на договора за паричен заем се твърди, че отговаря на изискавинята на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице и не следва да бъде част от ГПР. Сочи, че същото не представлява общ разход по кредита по смисъла на закона. Признава се фактът, че възнаграждението за поръчител не е част от процесния ГПР, като в случай че същият бъде включен, то ще се достигне до превишаване на максимално допустимия по закон размер. Сочи се, че сумата от 52,57 лева представлява заплатена от кредитора, но за сметка на кредитополучателя, преддставлява застрахователна премия по сключен застрахователен договор. Сумата била преведена в полза на застрахователното дружество, поради което счита, че не може да се претендира нейното връщане. Сочи, че ищецът е погасил сумата в общ размер от 2552,27 лева, отразена в счетоводството на ответника. Развиват се съображения относно начина и процедурата, която се следва за сключването на договора с поръчителя, както и че кредиторът не е наясно какво е уговореното възнаграждение за поръчителя, което следва да бъде заплатено от кредитополучателя. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 23.07.2025 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 02.10.2025 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени фактите, че ищецът и ответниците са страни по процесните договор за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023 г. и договор за 2 предоставяне на поръчителство към него; че уговореното възнаграждение за поръчител не е част от формирания ГПР по договора за заем; че включването на възнаграждението за поръчител при формирането на ГПР би довело до превишаване на максимално допустимия в закона размер; че ищецът е заплатил на ответника „Кредисимо“ ЕАД сумата в общ размер от 2552,27 лева.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Същите се установяват и от приетите по делото договор за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство към него от 14.09.2023 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. Към всеки от тях е приложено Приложоение № 1 с обективиран погасителен план. Приети по делото са и приложимите Общи условия, стандартен европейски формуляр и декларация за обработване и съхранение на лични данни от „Ай Тръст“ ЕООД.

По силата на сключения договор за договор за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023 г. заемодателят „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 1952,27 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок от 5 месеца, с посочена последна падежна дата 10.02.2024 г.

Отразено е, че сумата от 1900 лв. е размерът на кредита, а сумата от 52,27 лв. – застрахователна премия. Уговореният ГПР бил в размер на 20,76 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 19,01 %. Между страните не се спори, че сумата е била предоставена на кредитополучателя.

Видно от договора за предоставяне на поръчителство от 14.09.2023, същият е сключен във връзка с договора за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД и М. С. М.. Ответникът по договора за предоставяне на поръчителство - „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да отговаря за задълженията по договора за потребителски кредит пред кредитора солидарно с поръчителя /чл. 1, ал. 1 от договора/. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Ай Тръст“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 930,54 лева, платима от потребителя на датата на падежа по договора за кредит /чл. 1, ал. 2 от договора за поръчителство и Приложение № 1 към него/.

Следва да се посочи, че съдът е пропуснал да се произнесе по направеното от ищеца искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, но с оглед отделените като безспорни факти и събрани в производството доказателства, същата не е необходима по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция:

В тежест на ищеца по предявените главни искове с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК срещу двамата ответници е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответниците са възникнали облигационни отношения по договор за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023 г. и договор за предоставяне на поръчителство към него, които противоречат на закона.

На първо място, съдът намира, че процесните договори са потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът 3 предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем от е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесните договори се подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е заемодателят „Кредисимо“ ЕАД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Въз основа на изложените от ищцата фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.

1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.