Решение № 333 от 12.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора ИВАЙЛО Б. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600758 по описа за 2026 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 56 от 20.04.2026 год. на СГС по НОХД № 6346/25 год.,подс.Д. З. С. е признат за виновен в това,че на 06.04.2025 год.,около 00.24 ч. в *** направил опит умишлено да умъртви другиго-Б. Е. И.,като му нанесъл удари с ръце и крака в главата и тялото му причинил закрита черепно-мозъчна травма субарахноидален кръвоизлив и образуване на хигроми в двете челно-слепоочни области,подкожен хематом в лява тилнотеменна област на главата,като травмата на главата е протекла с изпадане в безсъзнателно състояние и опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини-на пострадалия И. била оказана спешна медицинска помощ /транспортиран от екип на ЦСМПгр.София във ВМА-гр.София/,поради което и на основание чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 във вр. с чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от тринадесет години при първоначален строг режим на изтърпяване,определен на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗИНЗС.

На основание чл.59,ал.1 от НК съдът е приспаднал времето,през което подс.С. е бил задържан до влизане на присъдата в сила.

На основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил подс.С. да заплати на частния обвинител и граждански ищец Б. И. сумата от 51 129.19 евро,равняваща се на 100 000 лв.,представляваща причинените му с деянието неимуществени вреди,ведно със законната лихва от датата на 1 деянието-06.04.2025 год. до окончателното изплащане на всички дължими суми.

СГС се е произнесъл и по веществените доказателства,като е върнал на пострадалия И. една маратонка,на подс.С. е върнал бели спортни обувки,текстилен панталон и текстилно яке.Оставил е по делото 2 бр.СД,приложени към ВТЕ.

На основание чл.189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски-1091.13 евро по ДП,886.26 евро в хода на съдебното следствие,2045.17 евро ДТ върху уважения граждански иск и по 2.56 евро за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия,чрез защитнникът му,с която прави искане за преквалифициране на деянието по чл.129,ал.1 от НК и оправдаването му по първоначално повдигнатото обвинение.Прилага на хартиен носител разпечатка от самолетен билет с имената на пострадалия,който самостоятелно е пътувал на 28.05.2025 год. до Обединеното Кралство,като поддържа и че има данни за това,че там е управлявал лек автомобил,продавал е наркотични вещества и не е в психологичното състояние,описано от вещите лица в КСППЕ,както и че е годен да дава свидетелски показания.

В допълнението към жалбата поддържа,че присъдата е неправилна и незаконосъобразна,а преценката на СГС е субективна, при липса на правилен анализ и задълбоченост на всички факти по делото.Изтъква в тази насока,че СГС е приел,че подсъдимият е направил всичко необходимо,за да лиши от живот пострадалия,но удобно е пропуснал,че непосредствено до пострадалия,на земята е имало нож,който подс.С. не е използвал,т.е.ако е целял настъпването на този резултат е щял най-малкото да използва ножа.Сочи още,че нанесените допълнителни удари с ръце и крака са и по други части на тялото,а не само в областта на главата,нанесени са били спорадично,през различни интервали от време и не с такъв интензитет,че да предизвика смъртта на пострадалия.Поддържа,че Д. С. е бил обут с маратонки с мека подметка,а не с обувки с твърда такава,същият не притежава специализирана подготовка или военно обучение,което да предполага завишена степен на опасност при подобни случаи.Счита,че това е една типична пиянска свада,която е завършила с побой и е лишена от всякакъв мотив,умисъл и желание за убийство.

По отношение на субективната страна на престъплението поддържа,че пострадалия е бил приведен в безпомощно състояние след нанасяне на първия удар и настъпилата от него черепно-мозъчна травма,а при нанасяне на последващите удари подсъдимия не е знаел,че пострадалия е в това състояние и не са били нанасяни с цел умъртвяването му.

Не споделя становището на съда,че ударите са преустановени благодарение на своевременното пристигане на полицейския патрул.Счита,че патрула е пристигнал на местопроизшествието около десет минути по-късно,през което време подсъдимия е издърпал и обърнал пострадалия на една страна,за да не се задуши от собствената си кръв,в който случай със сигурност е щял да настъпи летален изход.

Продължава,че ударите са били преустановени от подсъдимия по собствено 2 усмотрение,осъзнавайки,че пострадалия е в безсъзнание.

По отношение на психологичното състояние на пострадалия твърди,че има информация,според която той преекспонира състоянието си,тъй като в приятелският си кръг и обкръжение е демонстрирал напълно нормално поведение,пътува често до Англия,хвалейки се,че си е „оправил живота,понеже държавата щяла да му плати 100 000 лв.“

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея.Пледира за отмяна на присъдата,тъй като подсъдимият не е искал и не е предвиждал настъпването на общественоопасния резултат,в която насока сочи събраните по делото доказателства.

Изразява притеснение от правната квалификация на деянието,като счита,че то следва да бъде преквалифицирано по чл.129 от НК.

Обръща внимание,че подсъдимия не е осъждан до този момент,не е имал мотив да извърши опит за убийство,факта,че не е използвал ножа,който бил до пострадалия,а допълнителните удари не са с такъв интензитет и макар да са многократни,те са през различен времеви период и освен това е обърнал пострадалия настрани,за да не се задуши.

Подс.С. поддържа казаното от защитникът му,като заявява,че никога не би отнел живота на някой,опитал се е да му помогне,като го обърнал на една страна.

Представителят на САП моли присъдата да бъде потвърдена.Според него механизмът на извършване на деянието говори най-малкото за евентуален умисъл.Акцентира,че има удар,падане на пострадалия,нанесени многократни удари след това,които допълнителни удари са влошили състоянието на пострадалия.Оспорва позицията на подсъдимия и защитникът му относно обръщането на пострадалия,в която насока изтъква,че той го е обърнал,за да търси ключове,а не за да му спасява живота.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец също счита присъдата е правилна и обоснована,съобразена с наличните по делото доказателства и моли да бъда потвърдена.

В последната си дума подс.С. заявява,че е бъркал в джобовете на пострадалия преди да го обърне.Оспорва твърденията,че пострадалия не може да даде показания,като твърди,че той е започнал да пътува за друга държава и може да дава показания.Повтаря,че не е имало какво да направи при положение,че е имал срещу себе се непознат,пиян и надрусан човек с нож.Посочва,че от видеоматериала е видно как със слизането от колата той го е избутал няколко пъти и той е реагирал едва след като е насочил ножа към него.

Моли присъдата да бъде отменена,поддържа,че не е убиец и не е искал да го убие.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

Въз основа на събраните в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства е установена следната фактическа обстановка:

3

Към началото на месец април 2025 г. пострадалият Б. И. живеел под наем от около 1 седмица в една стая от апартамент, находящ се в ***. В другата стая от апартамента живеели свидетелите Н. и Д. Г.и (майка и син). Същият употребявал често голямо количество алкохол, бил през по- голямата част от времето пиян, вдигал шум, но не проявявал агресия към двамата свидетели.

Пострадалият И. се познавал със св.А. М. от около 7-8 години от заведението „Катеричката“, в което св.М. работела като сервитьор, а св.И. посещавал често.

На 04.04.2025 г. двамата се чули по телефона и се разбрали да се видят на следващия ден в ресторанта, в който работела св.М.. Св.И. пристигнал в това заведение на 05.04.2025 г. около 18:10 ч. заедно със своя братовчед- свидетелят Б. П.. На място двамата употребили по около 100 грама уиски. Междувременно и докато били още в този ресторант, подсъдимият Д. С., който се познавал със св.А. М. отпреди (двамата се били запознали чрез приложението Тик Ток, но не се били срещали до този момент на живо), се свързал с нея по Месинджър и я попитал дали ще излиза някъде, на което тя му отговорила, че има среща с приятЕ.- св.А. К.

Т.. Подсъдимият попитал дали може да дойде и той и св.М. му казала „Да“.

Към 20:15 ч.- 20:20 ч. св.М., пострадалият И. и братовчедът му- св.П. отишли в съседен ресторант- „Братска среща“, като св.М. казала на подс.С. да дойде там.

След като отишли в този ресторант тримата си поръчали 1 бутилка уиски. Подсъдимият С. пристигнал към 21:15 ч., заедно със свой братовчед, който го докарал с кола, като последният постоял малко след което си тръгнал. Подсъдимият С. обаче забравил ключа от дома си в автомобила на своя братовчед и нямало как да се прибере. Малко по- късно в заведението дошла и приятЕ.та на св.М.- св.А. Т..

Петимата седели заедно на една маса- св.М. седяла от лявата страна на подсъдимия, до нея на тясната страна на масата седяла св. Т., срещу св.М. бил пострадалият Б. И., а до него братовчед му- св.Б. П., който седял срещу подсъдимия. Подсъдимият казал, че по принцип му викат „***“. И петимата пиели уиски от бутилката, която били поръчали първоначално св.И., П. и св.М.. В един момент пострадалият и подсъдимият се разбрали да ходят в тоалетната, за да „шмъркат“, като пострадалият извадил от джоба си пакет с кокаин и поканил всички да опитат. Останалите не приели, единствено подс.С. решил да опита, като двамата заедно с пострадалия тръгнали към тоалетната, където действително употребили кокаин. След това се върнали на масата при останалите. След този момент поведението и на двамата се променило, като св. Т. чула по едно време пострадалият И. да казва на подс.С.:

„Ти на какъв се правиш?“, а разговорът помежду им се изострил, и двамата започнали да ръкомахат един спрямо друг, да се карат, да се псуват и да се държат агресивно, но останалите от компанията не разбрали какво точно се случва. Тогава един от сервитьорите в заведението помолил св.П. да им каже да спрат, при което св.П. се обърнал към тях и ги попитал дали не искат да ги „нашамари“ и всички да им се смеят, използвайки израза образно, без намерение да бие когото и да е било. Св.П. настоял двамата да си стиснат ръцете като мъже и да се държат нормално, тъй като тъкмо се били запознали и нямало какво да делят. След намесата на св.П. двамата се помирили, стиснали си ръцете и 4 продължили да пият без да се карат и да се разправят. Подсъдимият изпил около 300 гр. уиски, като и пострадалият бил употребил не малко количество алкохол.

Към 23:30 ч.- 23:40 ч. св. Т. и св.М. си тръгнали.До този момент отношенията между подсъдимия и пострадалия били нормални, без заплахи, без размяна на удари помежду им, с изключение на някоя и друга псувня. Още преди двете да си тръгнат, подсъдимият споделил, че е забравил ключовете от дома си в автомобила на братовчед му, който го бил докарал до заведението и няма къде да се прибере да спи, тъй като братовчед му пътувал тогава извън София. Ето защо пострадалият предложил на подсъдимия да отиде да спи в неговата квартира в ***. Малко след като двете свидетелки си тръгнали,подс.С. и постр.И. също тръгнали с такси към квартирата на И..Последен от заведението си тръгнал св.П..

Подсъдимият и пострадалия пристигнали на адреса на И. в *** около 00:01:50 ч. на 06.04.2025 г., слезли от таксито и останали на улицата за времето до около 00:12:10 ч., през което време разговаряли помежду си и неколкократно, заставайки един срещу друг се дърпали и блъскали. След това, към 00:13 ч. на 06.04.25 г., влезли във входа на кооперацията и се насочили към апартамента, в който живеел под наем пострадалия И.. По това време в апартамента били и свидетелите Н. Г. и Д. Г., които спели в тяхната част от апартамента.