Решение № 3449 от 23.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 914/2023
- Вид
- Решение № 3449
- Подписан
- 23.07.2023
- В сила
- 17.08.2023
- Състав
- Тоско Петков Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 301 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3449 гр. Пловдив, 23.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330100914 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба подадена от „Перформ сървис“ ЕООД срещу „Ленассо“ ЕООД.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за счетоводни и данъчни услуги от 01.08.2021 г. срещу възнаграждение от 1800 лева с ДДС. Твърди, че е изпълнило задълженията си за периода от 01.04.2022 до 30.06.2022 г., но ответникът не заплатил възнаграждението. Във връзка с извършена работа по данъчна проверка на ответника се дължало и допълнително възнаграждение в размер на 1800 лева. Поради неизпълнението на ответника била изготвена и връчена чрез ****покана, за което била заплатена такса от 60 лева. Иска се осъждането на ответника за заплати сумата от 4950 лева възнаграждение за посочения период, сумата от 1800 лева- възнаграждение във връзка с извършена на ответника ревизия от НАП, сумата от 60 лева за претърпени вреди от неизпълнението и обезщетение за забава от падежа на всяко задължение до подаването на исковата молба. Претендира законна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника подава отговор, с който признава претенцията по отношение на сумата от 4950 лева. Оспорва останалите задължение и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Изтъква, че от ищеца не е издадена фактура за допълнителното вземане от 1800 лева, а подписаният протокол на бил данъчен документ по смисъла на закона.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чвъв вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения договор от 01.08.2021г. се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за абонаментно счетоводно обслужване. Договорът е сключен за неопределен срок, като е уговорено месечно възнаграждение в размер на 1500 лева без ДДС, съгласно чл. 8. В чл. 9 е уговорено, че цената подлежи на корекция при увеличаване на документооборота и появата на други дейности.
От приложеното към исковата молба писмо от дружеството ответни се установява, че ищец е изпълнявало задълженията си за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г. С него, както и с отговора на исковата молба се прави признание на задълженията за този период в размер на общо 5400 лева с ДДС. По делото не са представени доказателства за плащането на тези суми, извън признатите от ищеца 450 лева, поради което претенцията се явява установена по основание и размер.
Спор между страните съществува по отношение на дължимостта на сумата от 1800 лева за допълнителни дейности, извършени във връзка с данъчна ревизия на дружеството ответник в периода до месец август 2022 г. По отношение на нея ищецът се позовава на задълженията си сключения договор и приемо-предавателен протокол от 03.08.2022 г. С него дружеството ищец е предало счетоводни документи за времето от август 2021 г. до юни 2022 г., без тези за периода 01.11.2021 г.-30.04.2022 г. поради текуща данъчна ревизия от НАП. В края на протокола е уговорено плащането на допълнително възнаграждение в размер на 1800 лева с ДДС при окончателно издаване на документите.
Протоколът е подписан за ответното дружество от лице различно от управителя без доказателства за представителна власт, но в този случай приложение намира разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Страната е узнала за действията на 12.12.2022 г. чрез връчването на покана от ****, но не се е противопоставила в изпратения след това отговор от 13.12.2022 г. Чл. 301 ТЗ не съдържа легално определение за формата и съдържанието на "противопоставянето", т. е. как трябва да бъде изразено противопоставянето на търговеца за извършени от лице без представителна власт сделки и действия от името на търговеца. Поради което, за да се приеме, че такова е налице е необходимо от изявлението на представителя ясно да следва отричане на правомощията на третото лице.
В настоящия случай с писмото се възразява единствено срещу липсата на счетоводни документи за вземането и неиздаването им в предвидените в ЗСч срокове.
В същото време ответникът не оспорва извършването на допълнителна работа във връзка с данъчната ревизия, а изпълнението на такава се установява от по-късното предаване на документите свързани с нея и от записванията в представения от 2 ответника ревизионен доклад. Поради това следва да се приеме, че липсват възражения за ненадлежно представляване, а в хипотезата на чл. 301 ТЗ мълчанието се приравнява на потвърждаване на предприетите без представителна власт действия с оглед рационализиране на търговския обект. Трябва да се посочи, че такива възражения не са направени и в отговора на исковата молба, като с него се повтарят възраженията за счетоводното отразяване на задължението.
При така установените факти следва извод, че между страните е било договорено допълнително възнаграждение в размер на 1800 лева за работата свързана с извършваната на ответника данъчна ревизия. Тази възможност е изрично предвидена в чл. 9 от подписания между страните договор, съгласно който месечната цена, подлежи на корекция при поява на други дейности. Ответникът не оспорва изготвянето и изпращането на документацията във връзка с ревизията, като извършването на работата се доказва от приложените протоколи и ревизионния доклад. Поради това за ответника е възникнало задължение за плащане на допълнителното възнаграждение в размер на 1800 лева.
Възраженията относно липсата на счетоводни документи не могат да обосноват неоснователност на иска, защото издаването им не е част фактическия състав за възникване на вземането- чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Основателно е и искането за плащане на сумата от 60 лева- разходи за изпращане на покана за доброволно изпълнение чрез ****. Извършването на разходите се установява от представените документи и представляват претърпяна от ищеца финансова загуба във връзка с неизпълнението на задълженията на ответника. Вредите подлежат на възстановяване съгласно чл. 82 ЗЗД. Направеното в исковата молба позоваване на непозволено увреждане представлява по естеството си правна квалификация и не обвързва съда. От изложените обстоятелства става ясно, че сумата се претендира като вреда от неизпълнението на договорните задължения.
Падежът на задълженията за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г. е настъпил съгласно чл. 8 от договора на 10-то число на месеца следващ предоставянето на услугите, а на допълнителното възнаграждение, съгласно уговореното в протокола- на 17.08.2022 г. За периода от първия ден на забавата за всяко плащане до датата предхождаща подаването на исковата молба- 22.01.2023 г. обезщетенията за забава, изчислени на основание чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, се равняват на суми по-големи от претендираните (съответно: 97.55 лева, 114.56 лева, 99.56 лева и 80.56 лева), поради което исковете се явяват основателни в пълния им размер.
Обезщетението за вреди в размер на 60 лева е задължение бе срок за изпълнение, към което не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ответникът изпада в забава след покана от страна на кредитора, каквато в настоящия случай е била получена на 12.12.2022г. и е бил предоставен 10-дневен срок за изпълнение. Така ответникът е изпаднал в забава от 23.12.2022 г. и до датата на подаване на исковата молба (22.01.2023 г.) дължи обезщетение за забава в размер на 3
0.57 лева. До тази сума претенцията е основателна и следва да бъде уважена, а за разликата до претендираните 0.78 лева, за периода от 08.12.2022 г. до 22.12.2022 г., както и за датата 23.01.2023 г. да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса- 419.99 лева и за платено адв. възнаграждение. По отношение на последното е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява основателно. Съгласно НМРАВ минималният размер на възнаграждението е в размер на 1019.90 лева. Производството не се характеризира с фактическа и правна сложност, като са проведени две о.с.з. и са събрани само писмени доказателства. Поради това съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 1020 лева. От него съразмерно на уважените искове следва да се присъди сумата от 1019.97 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ленассо“ ЕООД, ЕИК 205166768, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на „Перформ сървис“ ЕООД, ЕИК 205882194, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 1350.00 лева- главница, представляваща възнаграждение по договор за счетоводно обслужване от 01.08.2021 г. по фактура № ****от 29.04.2022 г. и 96.75 лева- обезщетение за забава за периода от 11.05.2022 г. до 22.01.2023 г.; сумата от 1800.00 лева- главница, представляваща възнаграждение по договор за счетоводно обслужване от 01.08.2021 г. по фактура № *****от 31.05.2022 г. и 113.50 лева- обезщетение за забава за периода от 11.06.2022 г. до 22.01.2023 г.; сумата от 1800.00 лева- главница, представляваща възнаграждение по договор за счетоводно обслужване от 01.08.2021 г. по фактура № **** г. и 98.50 лева- обезщетение за забава за периода от 11.07.2022 г. до 22.01.2023 г.; сумата от 1800.00 лева- главница, представляваща възнаграждение по договор за счетоводно обслужване от 01.08.2021 г. по протокол от 03.08.2022 г. и 79.50 лева- обезщетение за забава за периода от 18.08.2022 г. до 22.01.2023 г.; сумата от 60.00 лева- главница, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението в размер на разходи за връчване на покана от ****и 0.57 лева- обезщетение за забава за периода от 23.12.2022 г. до 22.01.2023 г.; ведно със законната лихва върху главниците от подаването на исковата молба на 23.01.2023 г. до окончателното погасяване , като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над 0.57 лева до 0.78 лева, както и за периода от 08.12.2022 г. до 22.12.2022 г. и за датата 23.01.2023 г.
ОСЪЖДА „Ленассо“ ЕООД, ЕИК 205166768, със седалище и адрес на управление: *****, да заплати на „Перформ сървис“ ЕООД, ЕИК 205882194, със седалище и адрес на управление: *****, сумата от 1439.96 лева- разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка посочена в исковата молба: ******.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 5