Решение № 1901 от 27.05.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1901 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20233110110238 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 10238/08.08.2023 г. от И.

Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу „ИРИСИ" ЕАД -в ликвидация, ЕИК 103864175, с адрес: гр. Варна, ***, представлявано от ликвидатора М. С. С. (ликвидатор), с която е предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните на 16.04.2014 г. предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: ПАРКОМЯСТО №6 /шест/, находящо се в подземен гараж с идентификатор *** с площ на ПМ от 13.19 квадратни метра, както и 10.8250% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващи 10.38 кв.м квадратни метра идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при граници: гараж 7, маневрено хале и гараж 5, оградено със син цвят на приложената скица.

Ищецът твърди, че между страните е подписан предварителен договор за покупко-продажба на паркомястото от 16.04.2014 г. при продажна цена в размер на 7000 лв., като срокът за сключване на окончателен договор бил уговорен до 31.12.2018г. Излага, че към 07.08.2023г. е заплатена изцяло продажната цена, но продавачът с поведението си показва нежелание да сключи окончателен договор.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.

Книжата са му редовно връчени чрез неговия ликвидатор, вписан в ТРРЮЛНЦ.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в 1 съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. С него се упражнява потестативното право да се иска сключване на окончателен договор, насочено към постигане правните последици на несключения договор чрез съдебно решение, което го замества.

За да може да бъде обявен предварителен договор за окончателен е необходимо да са налице следните предпоставки: договорът, чието обявяване за окончателен се иска, да е валиден, да е сключен в изискуемата от чл.19, ал.1 от ЗЗД писмена форма, да съдържа уговорки относно съществените условия за окончателния договор (чл.19, ал.2 от ЗЗД) и да има характера на предварителен договор, т.е. да съдържа клауза за сключване на окончателен договор. За да бъде налице основание за обявяване на договора за окончателен следва да са настъпили правопораждащите условия, уговорени от страните, касаещи правото да се иска сключване на окончателен договор. За да може да бъде обявен за окончателен предварителния договор, той трябва да има за предмет сключването на окончателен договор и ищецът да е изправна страна по договора.

Разглеждайки предявен иск на процесното правно основание в тежест на съда е да извърши проверка и за предпоставките за прехвърляне на правото на собственост върху недвижимост по нотариален ред - чл. 362 ГПК, в това число и факта, дали ответникът е собственик на имота и дали има годен за прехвърляне обект и да съобрази специалните изисквания на ДОПК и ЗННД.

Ето защо, в тежест на ищеца по предявения конститутивен иск е да установи валидно възникнало между страните правоотношение от сключен предварителен договор за продажба на описаните недвижими имоти, елемент от съдържанието на което е задължението на процесуално легитимирания ответник да обективира волеизявление за сключване на договор за продажба в изискуемата форма, настъпила изискуемост на задължението, като процесуално условие за уважаване на иска е и правото на собственост, както и годен обект на прехвърляне по предварителния договор.

С Определение №4129/08.04.2024 г. съдът, на осн. чл. 183 от ГПК е задължил ищеца да представи оригинала на предварителния договор в едноседмичен срок от получаването на съобщението. В предоставения му срок ищецът не е представил оригинала, поради което на основание същата разпоредба с определение от открито съдебно заседание, проведено на 26.04.2024 г. е изключил представения препис от доказателствения материал по делото.

С оглед на изложеното съдът намира, че доколкото липсва представено 2 доказателство за сключен предварителен договор в необходимата писмена форма, ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи основанието на предявения от него иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

Отделно от горното, за пълнота на изложението следва да се посочи, че предмет на предварителния договор за покупко-продажба е собствеността на паркомясто №6. Правната същност на паркомястото не е законово регламентирана, като в териториално-устройствените закони не се третира като самостоятелен обект, който е годен да бъде своен. Легална дефиниция на недвижими вещи е дадена в чл.110, ал.1 от ЗС и това са земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. В чл.23 от ЗКИР е посочено, че недвижимите имоти, обект на кадастъра могат да бъдат поземлен имот, сграда и самостоятелен обект в сграда. В ЗУТ, още от приемането му, се третира въпроса за осигуряване на места за паркиране и гариране /чл.43/, като с изменения от 2012г. се говори за гаражи и места за паркиране в границите на урегулирания поземлен имот. Във всички случаи, обаче, законодателят не придава статут на обект на вещни права на тези места за паркиране или гариране. Едва при приемане през 2015г. на новата ал.4 на чл.37 от ЗУТ е посочено, че в сграда в режим на етажна собственост необходимите места за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект във: 1/ паркинг - гараж със статут на самостоятелен обект в сградата; 2/ паркинг - гараж със статут на обща част в сградата; 3/ отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. Следователно и към настоящия момент законодателят не е предвидил възможността паркомястото да бъде третирано като самостоятелен обект на собственост, като отделните места за паркиране могат да бъдат само принадлежност към главна вещ в етажната собственост, но не и да имат самостоятелно съществувание.

Безспорно, като се изхожда от дефиницията в ЗС за понятието вещ, паркомястото не би могло да се квалифицира както такава. Фактически то представлява условно обособена /обикновено чрез очертаване/ част от повърхност - земна или на друга недвижима вещ / подземен или надземен етаж от сграда/. Така собствениците на идеални части от тези недвижими имоти /дворни места или етажи от сгради/ практически разпределят ползването на същите обекти. Независимо от това обаче те не стават собственици на тази очертана реална част, а остават съсобственици в общата вещ - дворно място или етаж от сграда.

Съдът е указал на ищеца да уточни дали претендира реална или идеална или идеална част от подземния паркинг на сградата, съставляващ самостоятелен обект със самостоятелен идентификатор, като ищецът е посочил изрично, че претендира паркомясто №6, в границите, в които е очертано на място на терен, т.е. в реални граници. С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице годен обект на прехвърляне, както е посочен от ищеца, което е отделно основание за отхвърляне на 3 предявения иск. Видно от представения нотариален акт за учредяване на право на строеж №159, том ІІ, вх. Рег. №5145, нот. д. №338/2008 г. на нотариус Павлина Симеонова, с район на действие ВРС „ИРИСИ“ АД си запазва правото на строеж, ЕТ „СУПЕР АРТ-17-Кръстю Вапцаров“ си запазва правото на строеж, същите собственици взаимно си учредяват право на строеж и И. В. К. им учредява правото на строеж за изграждане на ПОДЗЕМЕН ПАРКИНГ, извън жилищната сграда, състоящ се от десет паркоместа на застроена площ от 239,90 кв.м, рампа на площ от 15,63 кв.м и маневрено хале на площ от 90,02 кв.м, при части на съсобствениците:41,6313% ид.ч. за ЕТ „СУПЕР АРТ-17-Кръстю Вапцаров“, 58,3687% ид.ч. за „ИРИСИ“ АД, като е посочено, че ползвател на паркомясто №1, 2, 3 и 10 ще е ЕТ „СУПЕР АРТ-17-Кръстю Вапцаров“, а на паркомясто №4, 5, 6, 7, 8 и 9 ще е ответникът. Или и при учредяването на правото на строеж същото е учредено за целия подземен паркинг, а не за самостоятелни обекти, като страните са се договорили помежду си само по отношение на ползването на отделните обекти, но не са придобили самостоятелни парва на собственост върху тях. Съгласно представената схема №15-939779-30.08.2023 г. е видно, че целият паркинг с ид. *** е самостоятелен обект в сграда с ид. ***, като няма обособен самостоятелен обект в сградата, който да съставлява паркомясто №6.

Освен горното с оглед съществуващата съсобственост върху целия подземен паркинг, то съдът следва да извърши проверка и дали е спазена разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС, доказателства за което не са представени пред настоящия състав.

На основание изложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу „ИРИСИ" ЕАД -в ликвидация, ЕИК 103864175, с адрес: гр. Варна, ул. „Ивац Войвода" №1, представлявано от ликвидатора М. С. С. (ликвидатор) иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните на 16.04.2014 г. предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот:

ПАРКОМЯСТО №6 /шест/, находящо се в подземен гараж с идентификатор *** с площ на ПМ от 13.19 квадратни метра, както и 10.8250% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващи 10.38 кв.м квадратни метра идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при граници: гараж 7, маневрено хале и гараж 5, оградено със син цвят на приложената скица.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5