Решение № 263 от 16.10.2018, Районен съд - Велинград

Р Е Ш

Е Н И Е № . . . . гр. Велинград, 16.10.2018 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 288 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Христо Смирненски № 9, партер,офис 1-2 представлявано от Р.Г.А.-чрез процесуалният си представител юриск.Н.С.и съдебен адрес за получаване на книжа гр.София бул."В.Левсик“ № 114, ет.мецанин, п р о т и в В.Н.К., ЕГН: ********** ***.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми: 338.68 лв.- главница; 34.62 лв. – договорна лихва за периода от 27.02.2017 г. - датата на първата вноска до 27.07.2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.; 235.38 лв. -неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45 лв. -разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 14.55 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 28.07.2017г. датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1672/2017г. на ВлРС.

Твърди се в исковата молба , че ищеца е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения двуседмичен срок В.Н.К. възразил срещу същата, поради което на осн.чл.415 ГПК депозирал настоящия установителен иск.

Основанието, на което искано да бъде издадена заповед за изпълнение било подписан Договор за паричен заем № 2737215 от 28.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като Заемодател и В.Н.К. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Моли да се приеме, че датата на Договор за паричен заем с № 2737215 от 28.01.2017 г., видно от представения договор с настоящата искова молба, а некакто погрешно, поради техническа грешка е посочена датата в заявлението за издаване на заповед за изпълнение като 30.01.2017 г. Въпреки допуснатото разминаване в датата, останалите реквизите на договора за паричен заем напълно съвпадат - неговия номер, страни, предмет и съдържание напълно съвпадат. Поради изложеното Моля да приемете, че е налице пълна идентичност на договора за кредит и да приемете представения такъв с настоящата като доказателство за възникналото правоотношение между страните.

Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на доверителя ми е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.10.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 400 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. В.Н.К. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 447.96 лв., ведно с договорната лихва на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 74.66 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).

По договора за паричен заем, В.Н.К. е извършвал/а плащания в общ размер на 122.00 лв.

Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 338.68 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2737215 от 28.01.2017 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 34.62 лв. за периода от 27.02.2017 г. - датата на първата вноска до 27.07.2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

В сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка.

Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 235.38 лв.

Разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай В.Н.К. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер45 лв. Следва да имате предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.Юа от ЗПК и нямат характер на неустойка.

Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 27.07.2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 14.55 лв. от 28.07.2017 г. датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска да се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има вземания срещу В.Н.К. за следните суми: 338.68 лв.- главница; 34.62 лв. – договорна лихва за периода от 27.02.2017 г. - датата на първата вноска до 27.07.2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.; 235.38 лв. -неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45 лв. -разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 14.55 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 28.07.2017г. датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира и направените съдебни разноски за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл.

25 от НЗПП.

Сочи и банкова сметка ***, а именно: IBAN: ***: BPBI BG SF, открита в Банка:

"Юробанк България" АД (б."Пощенска банка"АД).

Производството по делото в частта и по отношение на сумата от 14.55 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 28.07.2017г. датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 30.11.2017 г., е прекратено на осн. чл.232 ГПК – поради оттегляне на иска тази част.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Поради което и му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.

В о.с.з. ищеца, с писмена молба, ищецът подържа иска и иска уважаване на същия, по съображения в изложени в нея. В молбата е направено и искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на предпоставки за това.

В о.с.з. ответника-редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, не взема становище по иска, не ангажира доказателства.

Съдът констатира, че препис от искова молба, с приложенията към нея, е връчена на ответника лично на 25.06.2018г., с указания да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, с оглед доводите на ищеца, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 1672/2017г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 1110/11.12.2017г., се установява да е разпоредено В.Н.К., ЕГН: ********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД -гр. София, сумите от: 338.68 -главница по

Договор за паричен заем № 2737215 от

30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника, което вземане е прехвърлено на заявителя с цесия, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.12.2017г. до изплащане на вземането; 34.62 лева - договорна лихва за периода от 27.02.2017г. до 27.07.2018г.;

235,38 лева- неустойка за неизпълнение на задължение по договора; 45,0 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 14.55 лева - лихва за забава за периода от 28.07.2017г. до 30.11.2017г., както и разноски от 76лв., включващи 25лв.

- държавна такса и 50.0 лв. - юриск. възнаграждение.

Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1672/2017г. на ВлРС е връчена на длъжника В.Н.К. лично на 28.12.207г. На 29.12.2017г. е постъпило възражение по чл.414 ГПК от В.К., в което твърди да не дължи изпълнение, тъй като е изплатил изцяло задълженията си на 14.04.2017г., за което прилага квитанция издадена от кредитора. Поради което на заявителя е указана на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено на заявителя на 24.01.2018г. възможността да предяви иск, като такъв е предявен от него на 26.02.2018г., изпратен по пощата с клеймо от 23.02.2018г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.

От представените в тази насока писмени доказателства – копие от Договор за паричен заем № 2737215 от 28.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника В.Н.К., като Заемател, подписан от него, съгласно който договор К. е дадена в заем сума в размер на 400лв. и възникнало задължение да погасява кредита-получената сума, ведно с договорна лихва върху тази сума, общо в размер на 447.96 лева. Заемополучателят се е задължил да върне сумата на 6 равни седмични погасителни вноски в размер на 74,66 лева всяка, считано от датата на първата погасителна вноска – 27.02.2017г. и последна вноска с дата 27.07.2017г. След като посоченото в договора за заемател лице се подписало за получил сумата, а и ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства за направеното във възражението изявление, да не теглил този заем, то и следва да се приеме, че налице валидно възникнало правоотношение по договор за заем, по който е налице и реално предоставяне на договорената в заем сума.