Решение № 538 от 08.07.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. Благоевград, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20221210102568 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „***** *****“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез пълномощника си - главен юрисконсулт Г. К., със съдебен адрес гр. *****, против С.

К., с ЕГН **********, с адрес *****

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С. К., с ЕГН **********, че дължи на ищеца „***** *****” АД, с ЕИК *****, по Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 1044/22.12.2021г., издадена по ч.гр.д.№ 3146/2021 г. на Районен съд Благоевград и издаденият въз основа на нея Изпълнителен лист №611 от 22.12.2021г., сумите както следва: 713,44 лв. - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 06.01.2017г., по кредит отчитан със заемна сметка №13/26167558, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК 21/12/2021 г. до окончателното изплащане на дължимото; 176,94 лв. - дължима договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 21.12.2018г. до 06.01.2020г.; 129,25лв.

- законна лихва за периода от 07.01.2020г. до 21.12.2021 г.

Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение както по исковото, така и по заповедното производство.

Твърди се в исковата молба, че на 06.01.2017г. между ***** ***** АД, в качеството си на Кредитор и С. К., с ЕГН **********, с адрес *****- като Кредитополучател е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който *****та е предоставила на 1 кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лв., под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осъществява чрез кредитна карта, с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21,95% годишно или 0,06% на ден, формиран от стойността на 6 месечен Sofibor, в размер на 0,331%, който индекс при отрицателни стойности се приема със стойност нула, и фиксирана надбавка в размер на 21,619%. Сочи се, че реда, начина на формиране на лихвеният процент е уреден в приетите с подписването им от страните Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на ***** *****, методологията за определяне на базовия лихвен процент, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на интернет страницата. По икономическата си същност договорената лихва, представлява цена, във връзка с ползването на паричните средства, т.е. срещу това, че *****та - кредитор се лишава временно от определени средства, кредитополучателят дължи възнаграждение. Твърди се, че годишният процент на разходи по кредита /ГПР/ е 24.30%, като в чл.52 от Общите условия по договора е бил разяснен реда и начина на формиране на Годишният процент на разходите по кредита, както и компонентите, включени при формирането му. Сочи се, че достъпът до кредитния лимит кредитополучателят е получил чрез предоставената му карта DSK Maxicard, която е предадена на картодържателя срещу подпис, съгласно Декларация за предаване/приемане на банкова карта /Приложение №А14/ на 24.1.2017г. Твърди се, че срокът на ползване на кредита съвпада със срока на валидност на картата, включително и в случаите на преиздаване на картата, който съгласно Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карта — Приложение U9 е 3 години. Излага се, че за месечна падежна дата е определено 20-то число от месеца, с гратисен период 15 дни. Кредитополучателят е бил длъжен ежемесечно, в рамките на определения срок след падежната дата /гратисен период/ да заплаща минимална сума за револвиране в размер на 3% - представляващ процент от усвоената част от кредитния лимит.

При непогасяване на минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период по картата се твърди, че се начислява такса за невнесена мин.сума, която съгласно Приложение U9 е в размер на 15,00 лв. Навежда се, че съгласно чл.88, ал.2 от ОУ изискуемите задължения се олихвяват освен с лихва в размер на договорения лихвен процент върху усвоената част от кредитния лимит с допълнителна надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта.

Сочи се, че след подаване на молба за събиране на вземането по съдебен ред остатъка от главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.

Навежда се, че за издаване и ползването на кредитната карта, кредитополучателят заплаща такси съгласно действащата към момента на събиране на таксите Тарифа. Твърди се, че е налице валидно сключено облигационно отношение между *****та, в качеството си на Кредитор и С. К., в качеството му на Кредитополучател, като точно и ясно са индивидуализирани страните по договора, конкретизирани са параметрите по кредита - посочен е размера на предоставената в кредит сума, уговорена е дължимата се договорна лихва, както и срока, падежната дата за револвиране, минималната сума за револвиране на кредитния лимит. Сочи се, че в изготвения и подписан от страните погасителен план става видно и общата дължима сума. Твърди се, че *****та е изпълнила задължението по Договора, като е предоставила кредитният лимит в размер на 1000 лв., а кредитополучателят не е изпълнил уговорените в договора начин и срокове за револвиране на кредитната карта, като след 20.06.2019г. напълно е преустановил плащане. Сочи се, че съгласно чл.87, 2 ал.1 *****та има право да прекрати договора без предизвестие при нарушаване от страна на кредитополучателя на условията на Договора и на Общите условия, и именно поради липсата на револвиране, нова карта не е преиздадена, респ. срока на договора не е продължен, с оглед на което и договорът е със срок - до 06/01/2020г.

Твърди се, че крайният срок за погасяване на задължението по договора за кредит, предоставен на С. К. е изтекъл на 06/01/2020г., с изтичането на който срок всички дължими суми стават изцяло изискуеми. Излага се, че *****та е пристъпила към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу Кредитополучателя за което било образувано пред Районен съд Благоевград ч.гр.д.№ 3146/2021г. като съдът е издал Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумата в общ размер на 1019,63 лв., конкретизирани в молбата.

Сочи се, че на основание издадените по ч.гр.д.№ 3146/2021 г. на Районен съд Благоевград Заповед за изпълнение и изпълнителен лист с молба от 06/01/2022г., ***** ***** АД е образувала в кантората на ЧСИ Виолина Тозева с рег№795 с район на действие ОС Благоевград изпълнително дело № 35/2022г. срещу длъжника С. К..

Изпълнена е надлежно процедурата по чл.131 от ГПК.

Съобщението до ответника е връчено на 11.08.2023 г. на адвокат Д. Т., назначен за особен представител на ответника. В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Наведени са възражения за нередовност на исковата молба.

В отговора се излага, че исковете са неоснователни, тъй като договорът за кредит на който ищецът основава претенциите си е нищожен, в условията на евентуалност се излага, че ответника е изпълнил всички задължения по кредита, а в случай че са налице такива, то същите са погасени по давност. Навежда се, че договорът за издаване и обслужване на кредитна карта е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че договорът за издаване и обслужване на кредитна карта е сключен при действието на ЗПК, в редакцията му към 29.07.2016 г. (последно изм. и доп., ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.), а съгласно чл. 22 от ЗПК, същия е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т.

7-12 и 20 и ал. 2. Сочи се, че договорът за издаване и обслужване на кредитна карта не отговаря и на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като е написан на изключително сложен и неразбираем за средния потребител език. Шрифтовете, на които са написани Договорът за кредит, както и Общите условия към него, са помалки от 12 и се различават помежду си по вид и по размер, което води до неговата нищожност. На следващо място, се сочи, че Договорът за издаване и обслужване на кредитна карта не съдържа задължителните реквизити на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК. Излага се, че в Договора за кредит липсва информацията по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. На следващо място, се твърди, че договорът за издаване и обслужване на кредитна карта не съдържа задължителните реквизити на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК. В приложимите общи условия няма методика за изчисляване на лихвения процент, а само бланкетно посочени абревиатури, за които не е ясно нито как се образуват, нито до каква степен могат да утежняват положението на кредитополучателя. Сочи се, че договорът за издаване и обслужване на кредитна карта е нищожен поради противоречие с чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, като се посочва, че 3 съгласно чл. 8 ЗПК кредитодателят е длъжен да предостави стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договора, което в настоящия случай не се е случило по отношение на ответника. Твърди се, че Европейският формуляр въобще не е изготвян, още по-малко подписван от ответника. Твърди се, че кредитодателят е имал задължение да информира ответника по ясен и разбираем начин за параметрите на кредита. Твърди се, че ищецът е нарушил императивна норма от закона, а последицата на това поведение е нищожност на договора за кредит на осн. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК. Излага се, че Договорът за издаване и обслужване на кредитна карта е нищожен поради противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че в представения ГПР не са включени обаче договорната лихва, в размер на 21.95 % и наказателната лихва („неустойка“), уредена в чл. 88, ал. 2 от Общите условия към Договора, в размер на 5 %. Общия размер на ГПР, в който безусловно се включват договорната лихва и наказателна лихва за забава („неустойка“) е 51.25 %, което е над законово допустимия максимум от 50%. Излага се, че по този начин се заобикаля нормативно установената горна граница за ГПР в размер до 50 %., като това е основание за нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречието му със закона - арг. от чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По отношение на възражението, че договорът противоречи със ЗЗП.

Сочи се, че договорна лихва не се дължи, тъй като клаузата, въз основа на която се претендира, е нищожна поради неравноправност по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Твърди се, че няма данни за реално предаване на банкова карта. Оспорва се истинността на представената от ищеца „Декларация за предаване/приемане на банкова карта - Приложение А14", като се твърди, че нито подписите на Кредитополучателя, нито подписите на представител на Кредитодателя, принадлежат на лицата, които се сочат за техни автори. Оспорва се и представителната власт на лицето, което е подписало договора от името на „***** *****" АД, като се сочи, че по делото не е представено пълномощното, въз основа на което се твърди, че г-жа А. се е легитимирала при подписване на Договора за кредит.

Направено е възражение за липса на реално предоставяне на средствата по договора, като се твърди, че ищецът не е представил абсолютно никакви доказателства, че сумата по кредита е била реално предоставена, поради което се твърди, че претенциите се явяват неоснователни.