Решение № 661 от 05.08.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Шумен, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зара Ех. И.а при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. И.а Гражданско дело № 20253630102715 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание по чл. 108 от ЗС (ревандикация на недвижим имот) и по чл. 124 от ГПК и е заявена претенция по чл. 537, ал. 2 ГПК

Делото е образувано по искова молба подадена от К. А. А., ЕГН **********, Х. К. (Х. А.ев А.ов), роден на 17.05.1953г. в Р България, гражданство Р**********С. Л. Д., ЕГН **********, И. Ш. (И. М. К.), родена на 14.01.1957г. в РБългария, гражданство РТурция и С. Л. Л., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“*** №1, сграда 4, офис 1 срещу Е. Н. Х., ЕГН **********, З. С. Х., ЕГН ********** и Н. З. Х., ЕГН **********, в която посочват, че ищците са собственици на поземлен имот, а именно: нива с площ от 15,875 дка, пета категория, находягца се в местността „Чакмаклък“, в землището на село Венец, общ.Венец, област Шумен, с ЕКАТТЕ 10642, с номер на имота: 019002 по плана за земеразделяне на с.Венец, който имот по КККР на с.Венец, общ.Венец, обл.Шумен, одобрен със Заповед № РД-18- 1949/11.12.2018 г. на изп.директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор: ***, с площ от 15876 кв.м, с адрес с.Венец, местност “Чакмаклък“, с трайно предназначение на територията:

Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: Пета, номер по предходен план: 019002 Гореописаният имот ищците са придобили по реституция и наследство от техния праводател М. Р. К., починал на 14.04.1070 г., бивш жител на село Венец, въз основа на Решение № 4В от 25.10.1994 г. на ПК - село Венец, общ.Венец, обл.Шумен, по силата на което е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Р. К. върху посочените в документа три ниви, една от които е процесния имот. В исковата молба е описано подробно наследственото правоприемство въз основа което ищците са придобили имота, при дялове, както следва: К. А. А. - 3/18 ид.части, Х. А.ев А.ов - 3/18 ид.части, С. Л. Д. - 2/18 ид.части, И. М. К. - 2/18 ид.части и С. Л. Л. - 2/18 ид.части, като 1 общо всички ищци притежават 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот.

След издаване на горното Решение № 4В/25.10.1994 г. и влизането му в сила, същата година длъжностно лице от ПК - село Венец с протокол е въвело наследниците на М. К. във владение на земите описани в същото решение, на основание чл.32, ал.1 ППЗСПЗЗ, по преписка №04-280/1992 г.

Преди три години, представител на ищците на име Албена Красимирова Антонова е установила, че ответницата З. С. Х. от с.Венец на дата 12.12.2016 г. се е снабдила с нот.акт № 6, том X, рег.№ ***, дело № 1278 от 2016 г., на нот.С. С., рег.№ 024 в регистъра на НК, по силата на който нотариусът, след като е признал ответницата за собственик на процесния имот, по давностно владение на същия, е снабдил ответницата с цитирания нотариален акт за собственост върху спорния имот.

Четири месеца по-късно, на 20.04.2017 г. отв.З. С. Х. и съпругът й отв.Н. З. Х. са продА. процесния имот на сина им отв.Е. Н. Х. с нот.акт № 83, том II, рег.№ ***, дело № 214 от 2017 г., на нот.С. С., рег.№ 024 в регистъра на НК.

Ищците твърдят, че след издаване на процесното Решение на ПК Венец, с което е била възстановена собствеността на процесния имот т.е. от 1994 г. те не са предоставяли имота за ползване на трети лица, предвид спецификите на процесната земя, която е пета категория, а освен това граничи с гробищния парк на селото.

Ищците оспорват изготвения констативен нотариален, с който ответницата З. Х. е призната за собственик на имота, респективно оспорват материалната доказателствена сила на констатацията, която материА.зира същия нот.акт. Ищците заявяват, че отв.З. Х. не е придобила правото на собственост върху процесния имот. Същата ответница и съпруга й отв.Н. Х. нито са владяли, нито са ползвА. имота, за да се позовава ответницата на изтекла в нейна полза придобивна давност. Като последица, отв.Е. Х. не е придобил правото на собственост върху процесния имот, т.к. продажбата на имота, която е била документирана с цитирания нотариален акт от 20.04.2017 г., е извършена от несобственици на имота. Същият е знаел, че неговата майка, която е праводател на процесния имот, не е владяла действително същия, за да придобие надлежно правото на собственост върху имота.

Предвид горното молят да бъде постановено решение, по силата на което да бъде установено спрямо тримата ответници, че ищците са собственици на описания подробно по-горе недвижим имот, като К. А. А. е собственик на 3/18 ид.ч., Х. К. (Х. А.ев А.ов) е собственик на 3/18 ид.ч., С. Л.

Д. е собственик на 2/18 ид.ч., И. Ш. (И. М. К.) е собственик на 2/18 ид.ч. и С.

Л. Л. е собственик на 2/18 ид.ч. от същия имот и да бъде осъден ответника Е.

Н. Х. да предаде владението върху процесния имот на ищците К. А. А., Х. К.

(Х. А.ев А.ов), С. Л. Д., И. Ш. (И. М. К.) и С. Л. Л..

Моли да бъде отменен нотариален акт № 6, том X, рег.№ ***, дело № 1278 от 2016 г., на нотариус С. С., с рег.№ 024 в регистъра на Нотариалната камара.

В срока по чл.131 от ГПК от ответниците са постъпили отговори на исковата молба, с която оспорват предявените искове.

В отговора си ответникът Е. Н. Х. оспорва заявеното от ищците право на собственост върху процесния имот като счита правото им погасено с 2 изтичане на придобивен срок – 5 години в негова полза, тъй като е придобил процесния имот с нотариален акт за покупко-продажба. Твърди, че ищците са се дезинтересирА. от прозцесния имот след 1994 г.

Ответниците З. С. Х. и Н. З. Х. също оспорват правото на собственост върху процесния имот като считат, че то е погасено с изтичане на придобивен срок, предвиден в Закона за собствеността в полза на ответника З. С. Х.. Също твърдят, че ищците са се дезинтересирА. от процесния имот след 1994 г.

Правят възражение срещу предявения иск, позовавайки се на настъпил ефект на придобивна давност в полза на З. С. Х..

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците се легитимират като собственици на идеални части от процесния недвижим имот въз основа на реституция и наследство. Твърдят, че имотът представляващ нива с площ от 15,875 дка, пета категория, находяща се в местността „Чакмаклък“, в землището на село Венец, общ.Венец, област Шумен, с ЕКАТТЕ 10642, с номер на имота: 019002 по плана за земеразделяне на с.Венец, е възстановен с Решение № 4В от 25.10.1994 г. на ПК - село Венец, общ.Венец, обл.Шумен на наследниците на М. Р. К. като последният се явява техен общ наследодател. От представените удостоверения за наследници се установява, че действително ищците са наследници на М. Р. К. като притежават посочените в исковата молба идеални части от наследството му, включително и възстановения по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот.

От изготвената по делото СТЕ се установява, че имотът описан в Решението на ПК Венец, а именно НИВА с площ от 15,875 дка, пета категория, находяща се в местността „Чакмаклък“, в землището на село Венец, общ.Венец, област Шумен, с ЕКАТТЕ 10642, с номер на имота: 019002 по плана за земеразделяне на с.Венец, е идентичен с имот по КККР на с.Венец, общ.Венец, обл.Шумен, одобрен със Заповед № РД-18- 1949/11.12.2018 г. на изп.директор на АГКК представляващ поземлен имот с идентификатор:

***, с площ от 15876 кв.м, с адрес с.Венец, местност “Чакмаклък“, с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: Пета, номер по предходен план: 019002

Ответниците оспорват материалната доказателствена сила на решението на ПК Венец, като заявяват, че актът не е автентичен. Съобразно изложеното и направеното от тях искане е открито производство по чл.194 от ГПК за проверка на документа. Аргументите на ответниците касаещи автентичността на документа са свързани с обстоятелството, че липсва оригинал с положени подписи на председател, секретар и членове на комисията на ПК.

По искане на ответниците от ОбСЗ Венец е изискана цялата преписка по възстановяване на процесния имот. Представен е официално заверен препис от решението на ПК, като преписа е от решение върху което липсват оригинални подписи на лицата обозначени като съставители на документа.

Във връзка с възраженията на ответниците относно истинността (автентичността) на решението на ПК, съдът намира следното: На първо място съдът не може да даде отговор на въпроса дА. решението на ПК е подписано от председател, секретар и членове, защото по делото не е представен оригиналният документ, а негов официално заверен препис, който не е 3 подписан. Официално заверения препис според съда се ползва с присъщата материална доказателствена сила на официалните документи и като такъв доказва, че оригиналното решение е подписано от председателя и секретаря и членовете на ОбСЗ, тъй като оспорващата страна, в случая ответниците, в чиято тежест е било това, не е доказала в производството по чл. 193, ал. 2 ГПК, че този документ е неистински (Определение № 488 от 29.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2018 г., I г. о., ГК).

Тук следва да се допълни, че посоченото от ответниците Решение № 151/24.10.2019 г. на ВКС, І ГО, дело №3988/2018 г., с което аргументират твърденията за неавтентичност на решението на ПК Венец е постановено при различна фактическа обстановка, свързано е с непредставяне на оригинал на приети като доказателство копия от решения. Съдът намира, че по настоящото дело се установи, че оригинА. на хартиен носител не се съхраняват, а информацията по преписката е в електронен вид (Определение № 521 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1995/2018 г., II г. о., ГК), съответно официално заверения препис е от електронния образ на документа.

По изложените съображения съдът намира, че оспорването по чл.194 от ГПК е недоказано, което води до извода, че на М. Р. К.- наследодател на ищците надлежно е възстановено право на собственост върху процесния имот.

Ответниците възразяват, че т.к. част от ищците са турски граждани имат задължението да прехвърлят придобития от тях по наследство земеделски имот на лица, имащи право да притежават такъв и това не е изпълнено в установения за това тригодишен срок.

Действително, част от ищците са турски граждани и съгласно с чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ (ред. ДВ бр. 17/1991 г.) и сега действащите чл. 3б, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ (ДВ бр. 24/2007 г.) чужденци, които придобият право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон, но не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти. Неизпълнението на задължението обаче не води до автоматично изгубване на правото на собственост, каквато последица в закона не е предвидена, а само поражда правото по чл. 3б, ал. 3 ЗСПЗЗ на държавата да изкупи земеделския имот по цени, определени от МС, което не се твърди и няма данни да е осъществено.

Предвид факта, че съдът приема за неоснователно възражението на ответниците, че липсват надлежни доказателства удостоверяващи правото на собственост на ищците върху имота, следва съдът да даде отговор на заявеното от З. С. Х. и Н. З. Х. възражение за придобиване на имота по давност.

Два са елементите от фактическия състав на придобивната давност – владение и определен срок от време, като владението трябва да отговаря на признаците, установени от чл.68 от ЗС – упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя и да има времетраене от 10 години за недобросъвестното, съответно 5 години за добросъвестното владение.

За установяване на тези елементи по искане на ответниците са 4 разпитани като свидетели И. Н. Б., Д. Е.Р. и Р. А. Р.. И тримата свидетели твърдят, че около 1997-1998г. ответницата е установила фактическа власт върху имота. Лично и чрез трети лица го е обработвала, наемала е земеделска техника за да оре и култивира нивата. Продавала е реколтата от нивата. Не са чувА. или виждА. някой да има претенции.