Решение № 561 от 07.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Пловдив, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330110006 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. Т. П. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 4 691 лв. – претендирана от ответника по Договор за издаване на кредитна карта № *************************, сключен между страните, поради погасяване по давност на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът се опитал да изтегли кредит, но от няколко банки му отказали като обосновали причината за това в кредитната задлъжнялост на ищеца. Ищецът направил справка в „ЦКР“ към БНБ и установил, че там фигурира негово задължение към „Първа инвестиционна банка“ АД в размер от 4 691 лева по посочения договор за кредит. Ищецът се свързал с ответника като направил изрично възражение за погасяване по давност на посоченото вземане.

Ответникът не върнал отговор на ищеца, нито заличил задължението му в „ЦКР“ към БНБ, нито взел становище по отношение дължимостта на процесната сума. Ищецът сочи, че това поражда интереса му от предявяване на настоящия иск, като счита, че от сключване на договора до настоящия момент са изминали повече от 16 години, поради което и вземането на ответника се е погасило по давност.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по основателност. Излагат се твърдения, че между страните е сключен Договор за издаване на кредитна карта № *************************, като срокът за ползване на овърдрафта е до ****** г. Излагат се твърдения, че доколкото договорът не е прекратен от нито една от страните, то същият е продължаван всеки път за едногодишен период, както е уговорено в него. С оглед изложеното счита,че вземането не е погасено по давност

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна 1 следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Първа инвестиционна банка” АД като кредитор и ищецът А. Т. П. като кредитополучател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за издаване на кредитна карта № ************************* (л. 14). По силата на цитирания договор, на ищеца е предоставен кредитен лимит от 3000 лв., който се усвоява чрез използване на издадената му кредитна карата (т 1. от договора). На ответника са му известни общите условия /л. 15- 22/, приложими към правоотношението, като екземпляр от тях му е надлежно предаден при сключване на договора ( т. 10 от същия ).

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 41- 44/ се изяснява, че по предоставения му кредит, ответникът е осъществил усвоявания на суми, последното от които е на дата 27.04.2008г. Общо усвоената главница по кредитното правоотношение възлиза на 3000 лв., а лихвата, която ответникът е начислил върху посочената сума за периода 07.07.2020г.07.07.2023г. възлиза на 2 774, 43 лв. В заключението на експерта е отразено и че ищецът за последно е осъществил погашение на дължими суми по кредитното правоотношение на дата 25.10.2012г., когато е внесъл сума в размер от 140 лв. В открито съдебно заседание, проведено на 08.01.2024г. / л. 48 гръб/, експертът потвърждава изводите си, обективирани в заключението. Пояснява, че в „таблица 1“ към заключението не фигурира движение по сметката на ищеца, съответно не са налице усвоявания на суми след 27.04.2008г. В посочената таблица единствено е изчислена лихвата върху усвоената главница.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, като счита същото са обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

По допустимостта на производството: съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че доколкото с отговора на исковата молба ответникът ( кредитор ) поддържа, че ищецът дължи процесната сума по кредитното правоотношение, то за заемателя винаги ще съществува интерес да отрече съществуването на вземането. Това би могло да се постигне именно с предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ( не са налице данни за образувано изпълнително производство ), доколкото непосредствената цел, която се преследва с тази претенция е да се отрече претендирано от ответната страна право.

По същество: от представените по делото материали се установява, че е налице сключен между страните договор за кредит от *********** по силата на който на ищеца – заемател е предоставен кредитен лимит от 3000лв., който се усвоява на траншове по преценка на ищеца, по картова сметка открита в „Първа инвестиционна банка” АД ( за целта на усвояването на кредита е издадена и кредитна карта). Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че макар и в договора от 07.04.2006г. да е посочено, че се касае за кредит- овърдрафт, то прочитът на съдържанието на сключения между страните договор налага разбирането, че се касае за револвиращ кредит. Макар и в полза на ищеца – заемател да е открита разплащателна сметка, то обстоятелството, че му е предоставен кредитен лимит от 3000 лв., който се усвоява на части по негова преценка ( чрез ползване на издадена кредитна карта) и впоследствие се и погасява на части ( налице е минимална погасителна вноска, при внасянето на която кредитния лимит се възстановява) води до заключение, че процесното кредитно правоотношение е с елементи на револвиращ кредит.

2

Специфична особеност на револвиращия кредит е именно отпускането на сумата на траншове и погасяването й периодично, на части ( в тази връзка – Решение № 130/ 15.04.2020г. по т.д. № 1829/ 2018г., по описа на ВКС, Т.К., I- во отд. ).

Ответникът е осъществил усвоявания в рамките на предоставения му кредитен лимит, като от заключението на изготвената по делото ССчЕ се установява, че последното усвояване на паричен ресурс е от дата 27.04.2008г. ( за сумата от 499 лв.).

Горепосочените обстоятелства са от значение, доколкото с исковата молба е релевирано изрично възражение за недължимост на процесната претенция поради погасяването й по давност. По своята правна същност, давността представлява период от време, свързан с бездействие на кредитора. След изтичането на период от пет години ( приложима давност за главницата в процесния случай), кредиторовата пасивност рефлектира върху вземането и същото от притезание се трансформира в естествено право ( тоест, губи се възможността да бъде събрано по принудителен ред).

Съобразно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Предвид това, за да се прецени дали процесните вземания са погасени по давност, то следва да се дефинира моментът, в който за тях е настъпила изискуемостта.

Съобразно гл. I, т. 1.1, б. ”ц” от действащите към момента на сключване на процесния договор общи условия / л. 15 гръб от делото/, „за дата на падежа се счита всяко 5- то число от месеца ( при отчетен период от 20- то число на месеца до 19то число на следващия месец) и всяко 20- то число от месеца (при отчетен период от 1- во число на месеца до последно число на същия месец), а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден”. Гл. I, т. 1.1, б. ”ф” от общите условия, повелява, че „отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, който може да бъде считано от 20- то число на всеки месец до 19- то число на следващия месец включително…“. Същевременно, гл. VIII- ма, т. 8.1 от общите условия разписва, че за всички операции ( тоест, усвоявания на суми ) изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, титулярят ползва гратисен период от 45 дни и ако в този срок погаси пълния размер на дебитното салдо по сметката си, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва (тоест, лихва се начислява след изтичането на период от 45 дни). Тълкувайки съдържанието на горепосочените клаузи от общите условия, съдът счита, че падежът за всеки ползван кредитен транш настъпва на 19- то число на месеца, следващ усвояването на сумата ( арг. гл. I, т. 1.1, б. ”ф” от Общите условия ). След тази дата, главницата става изискуема и кредиторът може да иска изпълнение. Лихва върху ползвания финансов ресурс обаче, страните са се договорили да се дължи след изтичане на срок от 45 дни, след съответната транзакция. Както вече бе посочено, начинът, по който е конструирано кредитното финансиране по процесния договор разкрива специфика, съпоставено със стандартния тип кредитно финансиране. При последното, сумата се усвоява веднага или на предварително ясни периоди и траншове. При процесния кредит ( който съдът счита, че по своето естество представлява револвиращ кредит ), е налице определен кредитен лимит по разплащателната сметка на длъжника - в случая 3000 лв. До изчерпване на лимита, сумите се усвояват по избран начин и период от длъжника и при връщане на определена сума, кредитният лимит се подновява. Предвид гореизложените принципни съображения, то релевантно за началния момент, от който ще се отброява давността е датата, на която настъпва изискуемостта на последното осъщественото усвояване на парични средства от ответника.

В процесния случай, съобразно заключението на вещото лице, последното усвояване на сума по кредитното правоотношение е от дата 27.04.2008г. ( след тази дата ищецът не е усвоявал суми ). Съобразно уговореното между страните (гл. I, т. 1.1, 3 б. ”ф” от Общите условия) и горепосочените особености на процесния кредит, падежът на вземането за главницата следва да се отброява от 19- то число на месеца, следващ последната транзакция- тоест, изискуемостта настъпва на 19.05.2008г.

Именно от тази дата следва да се отброява и петгодишният период за погасяване по давност на вземането за главницата. Същият е изтекъл на 19.05.2013г., като до посочения момент не са осъществявани действия, които биха прекъснали или спрели изтичането на давността. Тоест, главното вземане по процесния договор за кредит е погасено по давност. След като главницата е погасена по давност, то и начислените върху нея акцесорни вземания също са недължими като погасени по давност.

За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи следното: длъжникът е осъществявал погашения на вземанията по процесния договор, като последното такова е от дата 25.10.2012г. в размер от 140 лв. (съобразно заключението по приетата експертиза ). Самите погашения от страна на длъжника ( за които се установява, че са частични), не са в състояние да прекъснат давността, доколкото, за да се приеме, че е налице признание на дълга, то следва да e налице изявление или действие, което признава не само неговото основание, но и размер. В случая, с факта на извършено частично плащане, би могло да се приеме, че длъжникът признава единствено основанието за вземането, но не и неговия размер. Всъщност, то дори и да се приеме, че е налице пълно признание на основанието и размера, последното плащане е от дата 25.10.2012г. Отброявано от този момент, петгодишният срок за погасяване на вземането е изтекъл на 25.10.2017г. ( за този период също не се установява кредиторът да е предприел действия, с които да спре или прекъсне хода на давността ).

Съдът не споделя съображенията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че действието на договора за кредит се подновява автоматично, при условие, че нито една от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора. Отразеното в т. 3 от сключения между страните Договор за издаване на кредитна карта от 07.04.2006г. е в противен смисъл- посочено e, че кредитната карта по договора се издава със срок на валидност до ******г., който срок е и краен за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако договорът не бъде продължен. Тоест, страните са обвързали срока на валидност на издадената кредитна карта ( ******г.) с настъпването на падежа на всички вземания по договора за кредит. Впрочем, единствената причина настоящият съдебен състав да не приеме датата ******г. като падеж на всички вземания по кредитното правоотношение ( и от нея да се отброява давностният срок ) е фактът, че ищецът- длъжник е осъществил последна кредитна транзакция на 27.04.2008г. и кредиторът я е разрешил. Предвид това, съдът приема, че релевантната дата, от която следва да се отброява петгодишният давностен срок е падежът на вземането за главница по последната транзакция ( както е посочено по –горе ).