Решение № 975 от 14.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20265300501187 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Е. Г. Г., ЕГН: **********, адрес: ************, против решение № 1593/03.04.2026 г. по гр. д. № 14318/2025 г. по описа на ПдРС, IV гр.с., с което е отхвърлен предявения от нея срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК:

********, със седалище и адрес на управление: *********, осъдителен иск с правно основание на чл.92 ЗЗД, във вр. чл.25, ал.1 от ОУ и чл.13, ал.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г., за осъждане на ответника да и заплати сумата от 409,03 евро (с левова равностойност от 800 лв.), представляваща неустойка по договор при общи условия за невъзстановено снабдяване с електрическа енергия на имота на ищцата, находящ се в ******** с ИТН *********за периода от 30.01.2024 г. до 09.03.2024 г. и е осъдена да заплати разноските на ответника по делото в размер на 150 евро за юрисконсултско възнаграждение. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и с искане да се отмени и постановено друго, с което да се уважи изцяло предявения иск. Конкретно са изложени оплаквания, че решението е изцяло неправилно, изцяло с погрешни изводи на съда за добросъвестно поведение от страна на ответника и неизпълнение на задълженията на ищцата, поради следното: На 22.1.2024 г., Е. Г. се идентифицира като клиент за процесния обект и заявлениедекларация за започване на продажба на ел. енергия. В срока до 7 дни, а именно до 29.1.2024 1 г., вкл., ЕВН е следвало да започне да я снабдява с ел. енергия, вместо това тя получава писмо от 19.2.2024 г., с което е уведомена, че за да се възстанови захранването с ел. енергия на обекта е необходимо да се заплатят стари задължения, натрупани за това ИТН. Е. Г. подава искова молба от 8.3.2024 г., с която оспорва задължението. Счита, че ЕВН действа недобросъвестно защото използва извънсъдебни способи за принуда, чрез преустановяване на снабдяването с ел. енергия, за да събира свои задължения, натрупани от предишни собственици за стари периоди. Тези задължения от 1535.72 лв. не се дължат от нея, тъй като касаят периода от 26.12.2018 г. до 22.03.2019 г. и са дължими от предходния собственик, което е признато и от въззиваемата страна. Счита, че ответникът й дължи неустойка за прекратяване на ел. захранването без основание. Счита, „е неоснователно е прекъснато ел. захранването за процесния период 30.1.2024 г. – 9.3.2024 г. Не са направени доказателствени искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция. Претендират се разноски за производството.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от

ЕВН

БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение. Излагат се следните обстоятелства и доводи: На 22.01.2024 г. ищцата подава заявление - декларация за започване продажба на ел. енергия, като прилага нотариален акт от 2017 г., с който документ се идентифицира като клиент на обекта. От представения нотариален акт за собственост е видно, че тя е собственик на процесния обект с ИТН *******, находящ се в ******* от 17.1.2017 г. Към датата на подаване на заявлението токът е бил спрян заради натрупани неплатени задължения за периода 2018-2019 г. С писмо от 19.2.2024 г. ЕВН ЕС уведомява ищцата, че са налице неплатени задължения и за възстановяване на ел. захранването следва да отпаднат причините за прекъсването като бъдат погасени задълженията. На 8.3.2024 г. ищцата подава искова молба да бъде установено по отношение на ЕВН, че не дължи гореописаната сума. С исковата молба тя оспорва задълженията като погасени по давност, няма оспорване на тяхното основание и размер. На същата дата захранването е възстановено. От акта за собственост се установява, че ищцата не е нов клиент към датата на подаване на заявлението на 22.1.2024 г., тъй като е придобила собствеността от 17.1.2017 г. и следователно е станала клиент на ЕВН от този момнт. От представените доказателства неплатената ел. енергия е натрупана в период, в който Е. Г. е била вече собственик на имота. Преди да се направи валидно възражение за погасителна давност вземането съществува и може да бъде доброволно платено, макар и да не може да бъде принудително събрано. Е. Г. не е информирала своевременно ЕВН ЕС за промяната на собствеността. Неподаването на заявление за започване на продажба не освобождава жалбоподателката от качеството й на битов клиент и не следва ищцата да черпи права от неизпълнение на задължението си за своевременно уведомяване за промяна в собствеността. Възражението за изтекла погасителна давност на задълженията се подава едва с исковата молба. Не са направени доказателствени искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски по делото, в т.ч. и 2 юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като анализира събраните по делото доказателства съгласно чл.269 от ГПК, и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено следното:

ВЖ е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, във вр. с чл.25,ал.1 от ОУи чл.13,ал.2 ОУ, предявен от Е. Г. Г. п р о т и в „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за сумата 409,03 евро с петитум да бъде осъден ответника да й заплати исковата сума, представляваща неустойка по договор при общи условия за невъзстановено ел. снабдяване на имота на ищцата , находящ се в ********** с ИТН :

*******за периода 30.01.2024 г. до 09.03.2024 г.

В срока по чл.131 ГПК, с отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен.

Е. Г. претендира от ответника неустойка за невъзстановено ел.захранване в имота с ИТН:*******за периода 22.01.2024 – 09.03.2024 г. в размер на 409,03 евро /800 лв./, съгласно чл.25,ал.1 ОУ и чл.13,ал.2 ОУ.

В чл.25,ал.1 ОУ е казано, че при доказано неспазен на срок в ОУ по вина на ЕВН ЕС, последният заплаща обезщетение в размер на 20лв. за всеки 24 часа закъснение, а в чл.13,ал.2 ОУ е казано, че снабдяването с ЕЕ на нови клиенти от ЕВН ЕС започва в срок до 7 дни от датата на подаване на писмено заявление от клиента.

При отделяне на спорното от безспорното, съдът е опредЕ.л като безспорно между страните, Че:

От 17.01.2017 г., съгласно договор за ПП по НА №2,том1, рег.№29,д.2/17.01.2017 г., въззиваемата е придобила собствеността върху процесния апартамент в ********* на 22.01.2024 г. Е. Г. е подала заявление –декларация за започване на продажба на ЕЕ от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и смяна на партидата; на 19.02.2024 г. –писмо –отговор от ЕВН, че искането за възстановяване на захранването не се уважава до заплащане на старо задължение в размер на 1535,72 лв. за периода 26.12.2018-22.03.2019 г. + 7 лв. такса възстановяване.

На 08.03.2024 г. - Е. Г. завежда гр.д.№4411/2024 г. на ПРС - установителен иск за недължимост на сумата 1535,72 лв. – неплатена ЕЕ за периода 26.12.2018-22.03.2019 г. поради погасяването му по давност. ЕВН е признал иска и съдът го е уважил, решението е влязло в сила.

На 08.03.2024 г. – на датата на завеждане на иска, ЕВН е възстановил електрозахранването, с което е спазил разпоредбата на чл.31,ал.4 от ОУ.

От представените по делото ОУ на договорите за продажба на ЕЕ на ЕВН ЕС ЕАД, 3 одобрени с решение на ДКЕВР от 10.05.-2008 г. е видно, че: съгласно чл.1,т.4 клиент на ЕВН е ФЛ, собственик или ползвателя на имот, присъединен към ел.разпр.мрежа на ЕВН.

Следователно, със закупуването на апартамента на 17.01.2017 г. Е. Г. е станала собственик на имота с ИТН:********и клиент на ЕВН ЕС, но в 30-дневния срок от закупуването му не е подала заявление –декларация за смяна на партидата, съгласно чл.11, т.3 от ОУ; няма данни след тази дата продавачът да продължил да ползва имота. Към момента на подаване на заявлението-декларация от 22.01.2024 г. ищцата не е била нов клиент по смисъла на чл.13,ал.2 от ОУ, тъй като е подадена 7 г. след придобИ.ето на апартамента.

Съгласно чл.14,ал.1 от ОУ ЕВН ЕС може да откаже снабдяване с ЕЕ за даден обект, при наличие на неизплатени задължения от същия клиент. От доказателствата се установява, че правомерно ЕВН е отказал възстановяване на ЕЕ за периода 26.12.2018-22.03.2019 г., в който собственик е Е. Г., няма данни задълженията за този период да са платени от длъжницата и преди вл.в сила на решението, с което е признато, че задълженията в този период са погасени по давност, нито, че длъжницата е заявила писмено на ЕВН ЕС, че вземанията му за процесния период са погасени по давност, а давността не се прилага служебно нито от съда, нито от кредитора, тъй като вземането може да бъде доброволно платено, макар и да не може да бъде принудително събрано. От изложеното следва извода, че не е доказано по делото неспазен на срок в ОУ по вина на ЕВН ЕС по смисъла на чл.25,ал.1 ОУ.

По изложените съображения, ПОС намира, че въззивницата е неизправна страна по договора, а въззиваемото дружество спазвало законовите разпоредби, не е нарушило чл.25,ал.1 ОУ и чл.13,ал.2 от ОУ, поради което искът за заплащане на неустойка е неоснователен.

До същия извод е достигнал и ПРС, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В частта за разноските: С оглед изхода от делото – неоснователност на въззивната жалба, въззиваемият има право на разноски пред ПОС, и такива се присъждат в размер на 100 евро- юрисконсулско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1593/03.04.2026 г. по гр. д. № 14318/2025 г. по описа на ПдРС, IV гр.с.

ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН: **********, адрес: *********** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:

*********** сумата 100 евро- юрисконсулско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5