Решение № 650 от 24.09.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. Перник, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20261720105695 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, срещу Г. К. Т., предявена по реда на чл. 422 ГПК, да се признае за установено между страните съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е възникнало на основание неизпълнение на договор за потребителски кредит № 400214***** за главница за сумата 1090,57евро, дължима от вноска № 7 с падежна дата 25.06.2024 г. до вноска № 27 с падежна дата 25.02.2026 г. Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Доколкото заповедният съд е отхвърлил заявлението, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата в общ размер 2671,03 евро, от които: договорно възнаграждение: 1001,03 евро, дължимо от вноска № 7 с падежна дата 25.06.2024 г. до вноска № 27 с падежна дата 25.02.2026 г.; лихва за забава в размер на 221,35 евро, дължима от 26.12.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението в съда, неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 511,20 евро, дължимо от вноска № 7 с падежна дата 25.06.2024 г. до вноска № 27 с падежна дата 25.02.2026 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 937,45 евро, дължимо от вноска № 7 с падежна дата 25.06.2024 г. до вноска № 27 с падежна дата 25.02.2026 г.. Ищецът моли ответницата да бъде осъдена да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва. Претендира се присъждането на сторени разноски.

Ищецът твърди, че на 15.11.2023 г. между него и Г. К. Т. бил сключен договор за потребителски кредит № 400214*****, по силата на който на ответницата била отпусната в заем сумата от 2045.17 евро, със срок на погасяване 36 месеца, при месечна вноска 99,59 евро, ГПР 48,46 %, ГЛП 41%, лихвен процент на ден 0,11 %, като по този начин общото задължение по кредита възлизало на 3585.28 евро. Уговорено било и заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 920.33 евро, и „Флекси“ в размер на 1615,68 евро, като вноската по тези услуги била в размер на 70,45 1 евро и съответно общата месечната 1 вноска станала 170.04 евро, а общото задължение по кредита в размер на 6121,29 евро.

Твърди се, че ищецът изпълнил точно задължението си, като на 15.11.23 г. предоставил заемната сума от 2045,17 евро на Г. К. Т., чрез банков превод по посочена от нея банкова сметка, видно от другото приложено преводно нареждане за кредитен превод. Твърди се, че кредитополучателят е извършвал частични плащания – в общ размер 1359,96 евро. Със сумата от 1050,77 евро, били погасявани задължения съобразно погасителния план. В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 283,62 евро. С плащанията си клиентът е заплатил и 25,57 евро начислени такси по Тарифа.

Ответната страна Г. К. Т., чрез адв. А., е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Признава, че е получила кредит в размер на 4000 лева, с равностойност в евро 2045,17 евро и е заплатила за погасяване на задължението си 1359,96 евро. Счита договорът за недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, поради противоречие с чл. чл.11, ал.1, т.10, чл. 10, ал.4, чл. 19, ал.4, за което излага подробни съображения в подкрепа на тезата, че допълнителните услуги е следвало да бъдат включени при определяне размера на ГПР. С оглед недействителността на договора дължима се явява, според ответника, само чистата главница и при отчитане на извършеното плащане искът се явява основателен до размера на 685,21 евро, а по отношение на разликата над тази сума до претендирания размер и по отношение на останалите вземания се моли за отхвърляне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК, както и осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 9 ЗПК.

Съдът, като съобрази, че исковата претенция за връщане на заемната цена е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в хода на производството по ч. гр. дело № 1237/2026 г. по описа на РС-Дупница, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита по отношение на исковете за главница. По отношение осъдителните искове за договорна лихва, мораторна лихва и за заплащане на възнагражденията по закупени пакети за допълнителни услуги- възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и за закупена услуга „Флекси“, съдът намира, че същите следва да бъдат разгледани, тъй като се касае за последващо обективно съединяване на искове в рамките на производството по чл. 422 ГПК.

Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Следователно, касае се за двустранна, възмездна, консенсуална, формална и реална сделка, при която срещу предоставеното ползване на определена парична сума заемодателят /кредиторът/ получава като насрещна престация цената за това под формата на възнаградителна лихва.

Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания за главница и лихва е обусловено от установяване на следните предпоставки: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за заем, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора; 2) наличието на валидно постигната договореност между страните за заплащане на договорно 2 възнаграждение; 3) наличието на валидно постигната договореност между страните за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 4) изпадане на ответника в забава; 5) размера на вземанията.

По силата на чл. 7, ал. 1 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора. Съгласно разяснението дадено с ТР № 1/27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. по описа на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

От представения договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 400214***** и общи условия се установява, че на 15.11.2023 г. „Профи Кредит България“ като кредитодател и Г. Т., като кредитополучател са постигнали съгласие на кредитополучателя да бъде предоставена парична сума в размер на 4000 лв., която следва да бъде върната на кредитора в срок от 36 месеца на равни месечни вноски от 194,78 лева. Уговорен е ГПР 48,46% и годишен лихвен процент 41,00 %, като по този начин общата сума, която подлежи на връщане възлиза на 7012,20 лева. С договора е уговорено и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ 1800,00 лв. и „Флекси“ 3160,00 лв., като месечната вноска за погасяване на вземанията за закупени пакети за допълнителни услуги възлиза на 137,78 лв. По този начин общият размер на всички задължения по договора възлиза на 11972,20 лева, при вноска 332,56 лв., платима на 25-ти календарен ден от всеки месец. Към договора са приложени Общи условия - Версия 5/18.04.2022 г., които носят подписа на кредитополучателя на всяка страница. Съгласно чл. 8.1 от ОУ клиентът се задължава да върне отпуснатия кредит, както и да погаси всички задължения, възникнали във връзка с него, по банковата сметка на кредитора. Към договора са приложени и Декларация по образец, информация относно обработката на личните данни, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити - всички подписани от ответницата, с което са удовлетворени специалните изисквания на ЗПК.

От представените доказателства – платежно нареждане за превод, се установява и вторият правно-релевантен факт, а именно - реалното предоставяне на заемната сума на ответницата, за което обстоятелство и не съществува спор между страните.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието "общи разходи по кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да 3 заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи.

Според задължителния характер на даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от Директива 2008/48, договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, а чл. 23 от Директива 2008/48, предвижда, че държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.

Разпечатката съдържа 24 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df722b55-a238-4506-9c76-b3fc03e03f7c