Решение № 1811 от 18.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1811 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100501368 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу решение № 19787/03.11.2025 г. по гр.д. № 41003/2025 г. по описа на СРС, 66 състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен срещу ответника В. И. Г., за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 2954,04 лв., представляваща незаплатен остатък от получена без основание сума по договор за потребителски кредит № 30038775848 от 20.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу определение № 96/05.01.2026 г. по гр.д. № № 41003/2025 г. по описа на СРС, 66 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят - „Профи Кредит България“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че вземането, предмет на настоящото производство, не е погасено по давност, доколкото давностният срок е бил прекъснат. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен. Претендира разноските по производството.

1

Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника е прекомерно, поради което моли определението по чл. 248 ГПК да бъде отменено и да бъде уважена молбата за изменение на решението в частта, касаеща разноските.

Ответникът по жалбите – В. И. Г., оспорва същите, като счита, че решението и определението по чл. 248 ГПК са правилни. Претендира разноските.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Профи Кредит България“ ЕООД с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен срещу В. И. Г. за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 2954,04 лв., представляваща незаплатен остатък от получена без основание сума по договор за потребителски кредит № 30038775848 от 20.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът – „Профи Кредит България“ ЕООД, твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 3003877585848/20.08.2019 г., по силата на който е предал в полза на ответника в заем сумата в размер на 5000 лв. С решение по гр.д. № 51765/2022 г. по описа на СРС договорът за кредит е обявен за недействителен, тъй като не отговоря на изискванията на ЗПК, поради което претендира от ответника непогасената част от чистата получена сума, а именно – 2954,04 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2025 г., до погасяването. Ето защо, предявява посочения иск.

С обжалваното решение искът е отхвърлен, като районният съд е стигнал до фактически и правни изводи, че вземането, предмет на претенцията, е погасено по давност.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с преценка правилността на решението следва да се има предвид от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че между тях е сключен договор за потребителски кредит № 3003877585848/20.08.2019 г., по силата на който ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД се е задължил да преде в полза на ответника В. И. Г. в заем сумата в размер на 5000 лв.

Съгласно служебно известната информация, съдържаща се в информационната система на СГС, с решение по в.гр.д. № 12046/2023 г. по описа на СГС, IV-Д състав, е потвърдено решение № 11957/07.07.2023 г. по гр.д. № 51765/2022 г. по описа на СРС, 2

171 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 203670940 срещу В. И. Г., ЕГН ********** по чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер на 3997,13 лв., а в условията на евентуалност, за сумата от 2954,04 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 30038775848 от 19.08.2019 г., ведно със законна лихва за период от 29.06.2022 г. - подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и за сумата от 2492,68 лв., договорното възнаграждение за периода 15.10.2020 г. - 03.11.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.07.2022 г. по ч.гр.д. № 35059/2022 г. по описа на СРС, 171 с-в.

Видно от решението по в.гр.д. № 12046/2023 г. по описа на СГС, IV-Д състав, исковете за връщане на сумите по процесния договор за потребителски кредит са отхвърлени, тъй като въззивният съд е стигнал до фактически и правни изводи, че кредитодателят не е предал на кредитополучателя паричната сума в размер на 5000 лв., предмет на договора за кредит. Доколкото посоченият факт е част от фактическия състав на предявения от „Профи Кредит България” ЕООД иск, то с влязлото в сила решение по гр.д № 51765/2022 г. по описа на СРС, 171 състав, потвърдено с решение в.гр.д. № 12046/2023 г. по описа на СГС, IV-Д състав, е формирана сила на пресъдено нещо, че е сключен договор за кредит, по който обаче липсва предаване на кредитополучателя на паричната сума, предмет на договора.

Следователно, дори да се приеме, че договорът е недействителен, както е посочено в мотивите на влязло в сила решение № 11957/07.07.2023 г. по гр.д № 51765/2022 г. по описа на СРС, 171 състав, то, предвид липсата на предаване в заем на сума в полза на кредитополучателя, последният не дължи на кредитодателя връщане на чистата сума по договора за кредит на основание чл. 23 ЗПК.

Ето защо, макар по мотиви, които са различни в сравнение с мотивите, изложени в обжалваното решение, последното е правилно и следва да бъде потвърдено.

По частната жалба срещу определение № 96/05.01.2026 г. по гр.д. № № 41003/2025 г. по описа на СРС, 66 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК:

С решение № 19787/03.11.2025 г. по гр.д. № 41003/2025 г. по описа на СРС, 66 състав, първоинстанционният съд е присъдил в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 595,40 лв., тъй като процесуалното представителство е осъществявано при условията на чл. 38 ЗА. С определение № 96/05.01.2026 г. по гр.д. № № 41003/2025 г. по описа на СРС, 66 състав, първоинстанционният съд е отхвърлил искане на ищеца „Профи Кредит България” ЕООД за изменение на решението в частта, касаеща разноските, чрез намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

3

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на осъществена безплатна права помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. На основание чл. 36, ал. 3 ЗА и съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 г., критериите за определяне на адвокатското възнаграждение са фактическата и правна сложност на делото, засегнатият интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката, като при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите, предвидени в наредбата, поради което не следва да се преценява какъв е размерът по наредбата. Предвид факта, че предявеният иск е отхвърлен изцяло, то в полза на процесуалния представител на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като се явява последващ на предходен съдебен процес, в рамките на който със сила на пресъдено нещо са установени част от правопораждащите вземането факти. Следва да се отчете обстоятелството, че делото пред първата инстанция е решено в рамките на едно открито съдебно заседание, в което не е участвал процесуалният представител на ответника. Ето защо, в полза на процесуалния представител на ответника - адв. С. С. С., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 100 евро, поради което молбата за изменение на решенето в частта, касаеща разноските, е основателна и следва да се уважи, като обжалваното определение бъде отменено.

По разноските:

При този изход на спора в полза на процесуалния представител на ответника по жалбата - адв. М.Л.Л., следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро. По посочените по-горе причини настоящият съдебен състав намира, че същото се явява съответно на фактическата и правна сложност на делото пред въззивната инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19787/03.11.2025 г. по гр.д. № 41003/2025 г. по описа на СРС, 66 състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен срещу ответника В. И. Г., за осъждането на ответника да заплати в полза 4 на ищеца сумата в размер на 2954,04 лв., представляваща незаплатен остатък от получена без основание сума по договор за потребителски кредит № 30038775848 от 20.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОТМЕНЯ определение № 96/05.01.2026 г. по гр.д. № № 41003/2025 г. по описа на СРС, 66 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 19787/03.11.2025 г. по гр.д. № 41003/2025 г. по описа на СРС, 66 състав, като вместо „ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на адв. С. С. С. сума в размер на 595,40 лв., представляваща съдебни разноски в исковото производство.“, ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на адв.

С. С. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 100 евро, представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на адв.

М.Л.Л. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 100 евро, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5