Решение № 18827 от 20.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18827 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110177664 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на Г. Н. Д. и Д. Н. Д. да заплатят на ищцовото дружество, както следва: за Д. Н. Д., 2/3 ид. части от задълженията, а именно: сумата в размер на 1482,99 лева, представляваща незаплатена цена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, представляващ апартамент ., находящ се в гр. . с аб. № . за периода м.05.2023 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2024г до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 47.97 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2023 г. до 05.12.2024 г., сумата в размер на 64,60 лева, представляваща незаплатена цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2024г до окончателното изплащане на сумата, и сумата в размер на 11,97 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 05.12.2024 г.; за Г. Н. Д. - 1/3 ид. част от задълженията, а именно: сумата в размер на 741,50 лева, представляваща главница незаплатена цена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, представляващ апартамент ., находящ се в гр. . с аб. № . за периода м.05.2023 г. м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2024г до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на и 23,98 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2023 г. до 05.12.2024 г., сумата в размер на 32,30 лева, представляваща главница за извършена услуга 1 за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2024г до окончателното изплащане на сумата, и сумата в размер на 5,99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 05.12.2024 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството в качеството им на собственици на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени. Претендира присъждане на сумите за цена на доставената топлинна енергия и мораторна лихва върху незаплатените суми. Релевирано е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Д. депозира отговор на исковата молба, с който признава, че собственик на 1/2 ид. част от топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство от Т. Б. Д.. Поддържа, че той единствено е ползвател на процесния топлоснабден имот, поради което счита, че негова е отговорността за заплащане на дължимите суми. Признава тяхната стойност, като изразява готовност задълженията да бъдат платени разсрочено чрез сключване на споразумение между страните. Моли другия ответник – Г. Д., съсобственик на останалата 1/2 идч., да бъде изключен като страна от произвоството, доколкото същият се намира и живее от година в ., поради което не е потребявал процесните количества топлинна енергия.

Ответникът Г. Н. Д. не депозира отговор на исковата молба. За датата на проведеното открито съдебно заседание от името на същия е подадено становище, в което исковете се оспорват по основание, като се изтъква, че ответникът не следва да отговаря за начислените суми. Сочи се, че на името на другият ответник през 2025г е открита партида, поради което се изтъква, че именно той следва да отговаря за всички задължения. Изтъква се, че понастоящем е отменена методиката към Наредба № . от 12.03.2020г.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ЕООД представя писмени доказателства, като посочва, че счита предявените искове за основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по 2 договор за продажба между него и ответниците или техния наследодател, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. .., находящ се в гр.., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период и в частност наличието на облигационно отношение между ответника Г. Д. и ищцовото дружество през исковия период. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:

За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно двамата ответници са били собственици на топлоснабдения имот по делото е приет договор за покупко-продажба на жилище рег.№ . /л.82 от делото/, съгласно който Г. Т. Д. е закупил от М. ап. ., находящ се в гр.... Между страните не съществува спор, че Г. Т. Д. и М. Н.. Д. /видно то справка за родствени връзки л.11 от делото/ са били в брак към датата на придобиване на правото на собственост върху процесиня имот, поради което следва да се приеме, че жилището е придобито в условията на . по аргумент от чл.13 от СК от 1968г. Същевременно видно от приетата по делото справка за родствени връзки на Н. Г..Д. /л.11 от делото/ - баща му Г. Т.Д. и майка му М.Н.а Д. са починали, като са оставили за свой единствен наследник сина си Н. Г.ев Д.. Обстоятелството, че Г. Т. Д. и М.Н.а Д. са нямали други наследници се извежда именно от цитираната справка за родствени връзки, в която не е посочено Н. Г.ев Д. да има братя или сестри било то еднокръвни или едноутробни. Предвид това следва да се приеме че след смъртта на Г. Т. Д. и М. Н.а Д. притежаваното от тях жилище е придобито от единствения им син Н. Г.ев Д. по наследство съгласно чл. 5 ЗН. С оглед това следва да се посочи, че имотът е станал лично имущество на Н. Г.ев Д. без значение дали към момента на наследяването е бил в брак или не.

Съгласно справка за родствени връзки Н. Г.ев Д. е починал на 22.05.2023г. като вдовец, т.е сред наследниците му не е имало приживял съпруг. Това обстоятелство се 3 потвърждава от приетата по делото справка за родствени връзки на втората му съпруга Т. Б.

Д. /л.44 от делото/, от която е видно, че същата е починала на 19.10.1995г. Следователно по аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН след смъртта на Н. Г.. Д. на 22.05.2023г. процесното жилище е придобито от неговите синове съгласно справката на л. 11 от делото – ответниците Г. Н. Д. и Д. Н. Д., като всеки от тях е станал собственик на 1/2 ид.ч от жилището. Ето защо съдът приема, че по делото е доказано безспорно при условията на пълно и главно доказване, че Г.

Н. Д. и Д. Н. Д. към м.05.2023г. са притежавали по 1/2 ид.ч от правото на собственост върху топлоснабдения имот. Същевременно не са ангажирани и доказателства, а и не са изложени твърдения, някой от двамата ответници да се е разпоредил с притежаваната от него част от право на собственост върху процесното жилище до края на исковия период.

Съгласно действащата през исковия период нормативна уредба, както и съгласно действалата преди това разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо настоящият състав приема, че двамата ответници се явяват материално легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственици на топлоснабдения имот са придобили и качеството потребители на топлинна енергия. Придобивайки качеството потребители на топлинна енергия ответниците са обвързани с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от.. Тези общи условия се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от нито един от ответниците. По делото не е установено и някой от двамата ответници да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Ето защо следва да се приемат за неоснователни възраженията на ответникът Г. Д., че не съществува облигационна връзка между него и „..“ ЕАД, тъй като между тях не бил сключен писмен договор.

Следва да се посочи, че в действителност съгласно заявеното от ответника Д. Д. само 4 той ползва имота и само той живее в него, но това обстоятелство е ирелевантно за възникването на облигационна връзка между страните. Както беше посочено по-горе законодателят е предвидил облигационната връзка с топлопреносното предприятие да възниква със собствениците, а не с тези, които ползват имота /извън вещните ползватели/.