Решение № 427 от 12.10.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. гр.Н., 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Ст.Д. при участието на секретаря М.Д.Ш. като разгледа докладваното от С.Ст.Д. Гражданско дело № 20232150100730 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 6326/05.07.2023 г. на П. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Н., общ. Н., ул. „С.“ № ....., чрез адвокат Й.

М. от АК - П., със съдебен адрес: гр. В., ул. ”Б.Т.” № 4, срещу „А.К.П.З.“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ”........... № ...., представлявано от Я.Я. с която се иска от съда да прогласи нищожността на Договор за паричен заем Standart 30 № 5822273/19.05.2022 г., като противоречащ на закона и заобикалящ закона, а в условията на евентуалност – да установи нищожността на клаузи от него – чл. 1, ал. 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 8, ал. 4, ал. 5 и ал. 6, поради противоречието им с добрите нрави.

Излагат се твърдения, че ищецът сключил Договор за паричен заем Standart 30 № 5822273/19.05.2022 г. с „В.К.“ ООД, по който усвоил изцяло главница в размер на 500 лева. На 14.06.2023 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение на задължения по посочения договор от страна на ответника, легитимиращ се като цесионер на заемодателя „В.К.“ ООД, което породило интереса му от настоящия иск.

Излагат се подробни правни съображения за нищожност на договора за паричен заем вцялост и част от клаузите му. Твърдят се нарушения на чл. 5 и чл. 11, т. 10 от ЗПК, чрез прикриване на допълнителна възнаградителна лихва с уговорката на договорна неустойка, като по този начин се достигало до противоречие с добрите нрави и неравноправност. Прави се оплакване за отсъствие в договора на условията за прилагане на лихвения процент, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и по подробни доводи. Аргументира се нищожност на клаузите по чл. 1, ал. 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 8, ал. 4-6, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради противоречието им с чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4от ЗПК вр. чл. 22, както и чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Представят се писмени доказателства в подкрепа на иска. Претендират се съдебни разноски, вкл. присъждането на адвокатско възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 1

7079/31.07.2023 г. от ответника „А.К.П.З.“ АД, ЕИК ......., чрез юрисконсулт Е.И., с който предявените искове се оспорват като неоснователни по подробно изложени правни съображения. Моли се за отхвърляне на предявената претенция и присъждане на съдебни разноски. Прави се евентуално възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Иска се от съда да задължи ищцовата страна да представи информация, с цел изплащане на евентуално присъдени в нейна полза съдебни разноски.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се представлява. Депозиране молба вх. № 9161/02.10.2023 г., с която исковете се поддържат, не се сочат възражения по проекта за доклад на съда и не се правят доказателствени искания. Дадено е становище по съществото на спора, като се допълват и поясняват доводите на страната за нищожност на процесния договор и неговите клаузи. Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски и се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество не изпраща представител в съдебно заседание. Депозира писмена молба вх. № 9222/03.10.2023 г., с която оспорва исковата молба, поддържа дадения отговор, взема становище по същество и претендира за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Не се правят възражения срещу проект за доклад на съда и доказателствени искания. Релевира се възражение за прекомерност на ищцовите разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителени искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ от ЗЗД; и при евентуалност във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Приет като доказателство по делото е Договор за паричен заем Standart 30 № 5822273/19.05.2022 г., сключен по електронен път между „В.К.“ ООД, ЕИК ...... и П. К.

С., ЕГН ********** /л. 11-15 от делото/, от съдържанието на който се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на потребителски паричен заем в размер на 500 лева; за срок от 9 месеца; при изплащане на 9 погасителни вноски с посочване на конкретните падежи по дати, всяка в размер на 98,57 лева; при ГПР 49,50 %; годишен лихвен процент – 40,39 %; и обща дължима сума в размер на 887,13 лева с включена такса за експресно разглеждане. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 299,43 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от подписването на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по този договор, а именно: поръчител – физическо лице или банкова гаранция. Съгласно чл. 4, ал. 2 е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 на заемателя се начислява неустойка за в размер на 199,62 лева, която се разсрочва на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска е 120,75 лева, а общото задължение става в размер на 1086,75 лева. В чл. 8, ал. 4 се предвижда, че при допусната първа забава от заемателя в заплащането на коя да е погасителна вноска с повече от 50 календарни дни, същият следва да предостави на заемодателя съгласие за директен дебит, както и в банковата сметка по дебитното съгласие да има разполагаеми парични средства, с които Заемодателят да може удовлетвори вземането си, като в случай че не бъде предоставено дебитно съгласие и/ или в банковата му сметка няма достатъчно парични средства, от които заемодателят 2 да се удовлетвори, на 61-ия ден забава в заплащането на погасителна вноска заемателят дължи 30 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение.

Съгласно чл. 8, ал. 5 при първа забава на заемателя в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 110 (сто и десет) календарни дни, същият се задължава в срок до изтичане на 120- дневния период на забавата да предостави на Заемодателя удостоверения за наличието или липсата на задължения но чл. 87, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, издадени от Национална агенция за приходите и от общината по постоянния адрес на Заемателя, като от посочените документи следва да е видно, че заемателят няма задължения към държавата. В случай, че заемателят не предостави изисканите съгласно тази алинея документи или ги предостави, но от тях е видно, че заемателят има задължения към държавата, то той дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 50 лева.

Страните спорят относно факта, че между ищеца и „В.К.“ ООД е бил сключен посочения договор с описаното съдържание, при условията на който на ищеца е била отпусната заемната сума от 500 лева, както и относно факта, че ответникът се легитимира, като цесионер по същия, въз основа на сключен със заемодателя договор.

Това обстоятелство се потвърждава и от представена в приложение на исковата молба покана за доброволно изпълнение /л. 16 от делото/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно пред настоящия съд стои на преценка валидността на договор за потребителски кредит, доколкото заемателят П. К. С. е физическо лице, а предоставената в заем /кредит/ сума не е предназначена за извършването на търговска или професионална дейност. Изложеното мотивира съда да приеме, че ищецът има качеството на „потребител“, съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, респ. заемодателят – на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, а процесният договор – сключен при действието на Закон за потребителския кредит /Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г./ Процесният договор по чл. 9 от ЗПК е сключен в законоустановена форма /съгл. чл. 10, ал. 1 от ЗПК/ и има изискуемото по закон съдържание /чл. 11, ал. 1 от ЗПК/.

Във връзка с главната претенция за прогласяване нищожността на процесния договор на евентуално заявените основания - като противоречащ на закона и заобикалящ закона, съдът, съобразявайки доводите на ищеца, намира същата за неоснователна.

Неоснователно е ищцовото твърдение, че договорните неустойки представляват добавък към договорната лихва и скрита печалба за заемателя, като това влияе действителния размер на ГЛП и ГПР. Видно от съдържанието на процесния договор, действително са включени неустоечни клаузи и клаузи за заплащане на такси за допълнителни услуги, като е посочено изрично с неизпълнението на кое задължение са скрепени неустойките, съответно - за ползването на каква по вид услуга са дължими таксите. В този смисъл, независимо от това, дали посочените клаузи са неравноправни или противоречащи на добрите нрави, не може да се приеме, че уговарят по същество договорно възнаграждение. Съответно, неоснователно се явява възражението за противоречие на договора в посочените части със закона – чл. 5 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК или заобикалянето му. За пълнота следва да се отбележи, че доводът на ищеца би бил приложим, в случай, че предвиденото по чл. 4 от договора обезпечение бе предоставено срещу възнаграждение от свързано със заемателя лице, какъвто не е процесният случай. От друга страна, видно от чл. 2, ал. 1, т. 7 и т. 8 от договора, предвидената такса експресно разглеждане, съставляваща разход по кредита, е включена при определяне ГПР, съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и 3 чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.

Във връзка с ищцовите оплаквания за нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и отсъствие в договорното съдържание на условията за прилагане на лихвения процент, съдът споделя изложеното от ответника становище. В случая и видно от клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32 %. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗПК „фиксиран лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит, а съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗПК „лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. В случая се касае до кредит със срок от 9 месеца, при фиксиран лихвен процент, приложим към усвоения размер на заема, при което не е налице основание за определяне на допълнителни условия за приложението му.

Предвид изложените съображения, предявения иск за установяване недействителността/нищожността/ на процесния договор на евентуално заявените основания - чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД вр. чл. 5; чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При това положение на разглеждане подлежи евентуално заявената претенция за прогласяване на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД нищожността на договорните клаузи на чл. 1, ал. 3; чл. 4, ал. 2; чл. 8, ал. 4, ал. 5 и ал. 6.

Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 – 146 от ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи в договор за потребителски кредит, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл.