Решение № 266 от 30.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Бургас , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100500507 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Община Поморие, с адрес гр.Поморие, ул.“Солна“ № 5, представлявана от Кмета инж.Иван Атанасов Алексиев, подадена чрез пълномощник адв.Г., против решение № 260042/27.11.2020 г. , постановено по гр.д.№ 189/2020 г. по описа на РС-Поморие, с което Община Поморие е осъдена да заплати на „РТК“ ООД, ЕИК 122082104, седалище и адрес на управление гр.Елин Пелин, ул.”“Кирил и Методий“ № 23,, представлявано от управителя Николай Илиев, сумата в размер на 10 416.90 лв., представляваща договорена неустойка за забава, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 05.05.2020 г. до окончателното плащане. Със същото решение Община Поморие е осъдена да заплати на „РТК“ ООД сумата от 1966.67 лв. за направените по делото съдебни разноски.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения. Счита се за неправилен извода на районния съд, че в сключения между страните договор има уговорена неустойка, като се сочи, че в текста на чл.15 от договора никъде не е използван термина неустойка или обезщетение, а става въпрос за уговорена лихва за забава, поради което искът за заплащане на неустойка, каквато не е уговорена, е неоснователен. В тази връзка, въззивникът счита, че дори и да се приеме за правилен извода на ПРС, същият необосновано и неправилно е оставил без уважение 1 направеното от общината възражение за нищожност на клаузата на чл.15 от договора поради противоречие с добрите нрави, като съдът бланкетно е цитирал ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСГТК, ВКС и в противоречие с дадените от ВКС указания не е направил анализ на конкретната договорна норма, за да се прецени нейната действителност. При това се счита, че уговорената неустойка излиза извън рамките на нейния обезщетителен и санкционен характер, за което в жалбата са изложени съображения. Счита се също, че съдът необосновано и неправилно е оставил без разглеждане искането на Община Поморие да намали размера на тази неустойка до размера на дължимата за периода законна лихва, тъй като общината е изпълнила задължението си и въпреки забавата ищецът не е претърпял никакви вреди, като ПРС неправилно се е позовал на чл.309 ТЗ за което също са изложени съображения. При това, според въззивника, непроизнасянето по искането на общината по чл.92, ал.2 ЗЗД съставлява съществено процесуално нарушение, което е основание за връщане на делото на първата инстанция. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да върне делото на първата инстанция за произнасяне по възражението по чл.92, ал.2 ЗЗД, а ако не са налице основания за връщане да се постанови ново решение, с която предявения иск да бъде отхвърлен. Не са направени доказателствени искания. Претендира се заплащане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „РТК“ ООД, подаден чрез адв.А., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Оспорват се като неоснователни доводите на въззивника за липса на уговорена неустойка, респ. за нищожност на клаузата за неустойка и за намаляване на неустойката поради прекомерност, за което в отговора за изложени подробни съображения. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.

Претендират се направените по делото разноски.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД, предявен от „РТК“ ООД против Община Поморие, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата общо от 10416.90 лв., представляваща уговорена неустойка за забава по сключен между страните Договор № Д-610/02.12.2016 г., формирана за периода от 30.04.2017 г. до 20.04.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Изложени са твърдения, че след проведена процедура по възлагане на обществена 2 поръчка, между страните е сключен Договор № Д-610/02.12.2016 г. за извършване на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на територията на Община Поморие в това число и на територията на Кметства Каблешково и Ахелой, за които дейности се издават отделни протоколи и фактури. Сочи се, че съгласно договора дължимите суми за извършените от ищеца дейности е следвало да се заплащат от ответната община в срок до 30 дни след издаването на фактурата и съставянето на приемопредавателен протокол за извършените работи, като съгласно чл.15 от договора – при забава се дължала лихва, която всъщност представлява уговорена неустойка, в размер на 0.1 % от стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от стойността на договора, която съгласно чл.2 от същия възлиза на 3 420 000 лв. без ДДС. Твърди се, че ищецът е изпълнявал точно и в срок задълженията си, но ответникът заплащал своите задължения със значително забавяне, поради което на основание чл.15 от договора му дължи сумата общо от 10416.90 лв., представляваща сбор от следните суми:

2677.50 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 7657.20 лв. по фактура № 6580/31.03.2017 г., за периода от 30.04.2017 г. до 20.04.2018 г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 7.65 лв. по дните на забавата – 350, без да се превишава ограничението по договора;

479.50 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 1375.06 лв. по фактура № 6581/31.03.2017 г., за периода от 30.04.2017 г. до 20.04.2018 г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 1.37 лв. по дните на забавата – 350, без да се превишава ограничението по договора;

1958.40 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 6125.76 лв. по фактура № 6590/30.04.2017 г., за периода от 30.05.2017 г. до 20.04.2018 г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 6.12 лв. по дните на забавата – 320, без да се превишава ограничението по договора;

416.00 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 1308.58 лв. по фактура № 6591/30.04.2017 г., за периода от 30.05.2017 г. до 20.04.2018 г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 1.30 лв. по дните на забавата – 320, без да се превишава ограничението по договора;

2219 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 6341.80 лв. по фактура № 6582/31.03.2017 г., за периода от 30.04.2017 г. до 20.04.2018 г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 6.34 лв. по дните на забавата – 350, без да се превишава ограничението по договора;

570.50 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 1634.68 лв. по фактура № 6583/31.03.2017 г., за периода от 30.04.2017 г. до 20.04.2018 г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 1.63 лв. по дните на забавата – 350, без да се превишава ограничението по договора;

1 622.40 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 5073.44 лв. по фактура № 6592/30.04.2017 г., за периода от 30.05.2017 г. до 20.04.2018 г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 5.07 лв. по дните на забавата – 320, без да се превишава ограничението по договора;

473.60 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 1486.54 лв. по фактура № 6593/30.04.2017 г., за периода от 30.05.2017 г. до 20.04.2018 г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 1.48 лв. по дните на забавата – 320, без да се превишава ограничението по договора.

3

Тъй като ответникът към момента не е заплатил горепосочените суми, ищецът претендира за осъждане на Община Поморие да заплати на „РТК“ ООД сумата общо от 10416.90 лв., представляваща договорена неустойка за забава, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответната Община Поморие е оспорила предявения иск като неоснователен. На първо място ответникът е оспорил наличието на валидно уговорена клауза за неустойка с твърдението, че в чл.15 от договора се касае за лихва за забава, поради което за ищеца липсва правно основание за предявяване на настоящия иск. На следващо място, ако се приеме, че клаузата н а чл.15 е всъщност договорна неустойка, ответникът е направил следните възражения – възражение за нищожност на тази клауза поради противоречие с добрите нрави по чл.26 ЗЗД, тъй като уговорения размер на неустойката излиза извън обезщетителния и санкционен характер на същата; възражение по чл.92, ал.2 ЗЗД за прекомерност на неустойката и з а нейното намаляване до размера на дължимата законна лихва за процесния период, тъй като Община Поморие е изпълнила задължението си и въпреки забавата за това ищецът не е претърпял никакви вреди. Ответникът е направил и възражение за изтекла погасителна давност с твърдението, че изискуемостта на фактурите е настъпила на 30.04.2017 г. и с изтичането на тригодишния срок вземанията за неустойки са погасени.

Страните по делото са ангажирали писмени доказателства и експертиза за установяване на твърденията и възраженията си.

След извършен анализ на доказателства по делото, първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на сключен между страните Договор от 02.12.2016 г. за обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в Община Поморие, в чл.15 от който е уговорено, че „при забава на изпълнение задълженията по договора неизправната страна дължи на изправната лихва за забава в размер на 0,1% въърху стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на договора“. За установено е прието също, че издадените за извършените дейности фактури са осчетоводени в счетоводствата на „РТК“ ООД и на Община Поморие, като сумите по всички фактури са платени от ответника със закъснение, на 20.04.2018 г. По отношение на клаузата на чл.15 от договора и изхождайки от начина по който е уговорено обезщетението за неизпълнение (процент за всеки ден просрочие, не по голямо от определен размер), районният съд е приел, че в случая страните са уговорили задължение за неустойка. В тази връзка за неоснователно е счетено направеното от ответника възражение за погасяване по давност на неустойката, тъй като съгласно чл.114, ал.4 ЗЗД погасителният тригодишен давностен срок в случая е започнал да тече от датата на извършеното плащане по съответните фактури – 20.04.2018 г. и към датата на подаване на исковата молба на 05.05.2020 г. същият не е изтекъл. За неоснователно е счетено и възражението на ответника за нищожност на уговорената неустойка, като съдът се е позовал 4 на разясненията, дадени в ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д ело № 1/2009 г. на ВКС, ОСTK.

Съдът е приел, че претендираната от ищеца неустойка е заради забавено изпълнение на задължението и не се спори, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на част от задълженията си. Прието е също, че така уговорената неустойка не може да се намали поради прекомерност, във връзка с разпоредбата на чл.309 ТЗ и в случая не може да се направи извод, че неустойката излиза извън своите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като не може само на основание, че се твърди прекомерност, да се приеме, че същата противоречи на добрите нрави. По тези съображения и с оглед прието по делото заключение на ССЕ, съдът е уважил като основателна исковата претенция в предявения размер от 10416.90 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.