Разпореждане № 92 от 30.09.2026, Военен съд - София

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 92 гр. София, 30.09.2026 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ, ПОЛК. МАДЛЕН Д., в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: полк. МАДЛЕН Г. Д. като разгледа докладваното от полк. МАДЛЕН Г. Д. Административно наказателно дело № 20266100200105 по описа за 2026 година ...........

Днес, на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година, в гр. София, Съдебната палата, кабинет № 61, полк. МАДЛЕН Д., в качеството си на съдия – докладчик по АНД № 20266100200105 по описа на Софийския военен съд за 2026 г., като се запозна с постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия редник Ц. И. Т. от военно формирование *****– София от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 18.09.2026 г. и материалите по делото, и обсъди въпросите по чл.

376, ал. 1 от НПК, установи следното:

Делото е образувано с внесено постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия редник Ц. И. Т. от военно формирование *****– София от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, обвинен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК в гр. София.

Делото е подсъдно на Софийския военен съд на основание чл. 396, ал. 1, т.

1, вр. чл. 36, ал. 1 от НПК, но не са налице основанията за разглеждането му в съдебно заседание по реда на глава двадесет и осма от НПК по следните съображения:

От така внесеното постановление по чл. 375, ал. 1 от НПК не може да се установи дали са налице условията за разглеждане на делото по реда на тази 1 диференцирана процедура, тъй като не може да се установи, дали са налице основанията по чл. 78а от НК. Видно от обвинението, деецът е обвинен в извършване на умишлено престъпление, наказуемо до 3 години лишаване от свобода и от престъплението не са причинени имуществени вреди, поради което основанията по чл. 78а, ал. 1, б. „а“ и „в“ от НК са налице.

Същевременно, задължителна предпоставка за разглеждане и решаване на делото с прилагане на чл. 78а от НК е условието деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти на глава осма от Общата част на НК (чл. 78а, ал. 1, б. „б“ от НК). В конкретния случай в постановлението е посочено, че обвиняемият не е осъждан (стр. 3), но лисва констатация дали не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти на глава осма от Общата част на НК. Това не може да се установи и от материалите по делото, тъй като в рамките на образуваното наказателно производство въпросът за съдебното минало на обвиняемия изобщо не е изследван.

Наред с изложеното, се установява, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, а именно да научи в какво престъпление е привлечен в това качество.

Постановлението по чл. 375, ал. 1 от НПК в производството по диференцираната процедура по глава 28 от НПК по своята същност се приравнява към обвинителния акт, иницииращ производството по общия процесуален ред, поради което и стандартите за неговото съставяне са идентични с тези, предпоставени към обвинителния акт. Съгласно правната теория и установената съдебна практика „В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението …“ (т.

4.2. от ТР № 2/2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС), което разбиране е приложимо и за съдържанието на постановлението по чл. 375, ал. 1 от НПК.

Ето защо, в обстоятелствената част на постановлението по чл. 375 , ал. 1 от НПК прокурорът, освен, че следва да изложи убедителни мотиви за наличието на основания за приложението на чл. 78а от НК, е длъжен да очертае параметрите на обвинението с ясни и конкретни фактически твърдения, тъй като именно тя очертава предмета на доказване и пределите на осъществяване 2 на правото на защита.

Делото е внесено в съда с постановление по чл. 375 , ал. 1 от НПК, което е непълно и неясно мотивирано. Обвиняемият е предаден на съд за извършването на престъпление, квалифицирано по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл.

130, ал. 1 от НК. От обективна страна се изисква деянието да е извършено в условията на домашно насилие. Кога престъплението е извършено в условията на домашно насилие е дефинирано в чл. 93, т. 31 от НК. Легалната дефиниция обаче предполага различни механизми на осъществяване на изпълнителното деяние – чрез упражняване на физически, сексуално или психическо насилие; поставяне в зависимост; принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, както и специален обект на въздействие – възходящ; низходящ; съпруг или бивш съпруг; лице, от което има дете; лице, с което се намира във фактическо съжителство, или лице, с което живее или е живяло в едно домакинство. В обстоятелствената част на внесеното постановление липсва ясен фактически извод защо, според прокурора, деянието е извършено в условията на домашно насилие и в коя от неговите хипотези. Обстоятелството, че в постановлението е извършен буквален препис на цялата норма на чл. 93, т. 31 от НК (стр. 7 и стр. 10), не може да санира допуснатата липса на конкретика.

С оглед горното съдия-докладчикът намира, че внесеното постановление по чл. 375, ал. 1 от НПК не е годно да изпълни основните си процесуални функции – да постави граници на предмета на доказване по делото и да даде на обвиняемия ясна представа за извършването на какво престъпление е предаден на съд и спрямо него да може да упражни пълноценно и ефективно правото си на защита.

Нарушенията, във връзка с описването на обективните и субективни признаци на деянието, установени при изготвянето на постановлението по чл.

375 от НПК (и описани по-горе), са валидни и по отношение на постановлението за привличане на лицето като обвиняем от 01.07.2026 г., предявено на 13.07.2026 г. (л. 166 - 167, т. 2 от д. п.). В него също, от обективна страна, липсва конкретика за това в условията на коя от хипотезите на чл. 93, т. 31 от НК е извършено деянието, а е направен механичен препис на цялата норма от НК, поради което се явява извън утвърдения стандарт за съставянето му. Според задължителната съдебна практика, в постановлението по чл. 219 от 3

НПК, наред с времето и мястото на извършване на деянието, следва да се посочат „в обобщен вид всички фактически признаци на престъпния състав и приложимата норма от Особената част на НК.“ (вж. т. 4.1. от ТР № 2/2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС), а когато приложимата правна норма от особената част на НК е бланкетна или препращаща „допълнително трябва да се посочат и нарушените други правни разпоредби“ (вж. пак т. 4.1. от ТР № 2/2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС). Константната съдебна практика относно съдържанието на постановлението по чл. 219 от НПК се споделя неотклонно и от правната доктрина, а именно: „Постановлението за привличане на обвиняем задължително трябва да съдържа времето и мястото на извършеното престъпление, начина по който е извършено – неговите обективни и субективни признаци … Посочва се още и приложимата правна норма от особената част на Наказателния кодекс, а когато тя е бланкетна – и текста от закона, към който е съответното препращане“ (вж. проф. д-р Чинова, Маргарита; Досъдебно производство по НПК (Теория и практика); СиелаНорма АД; София; 2013 г.; с. 334).

Установените процесуални нарушения ограничават възможността на обвиняемия да научи точно в извършването на какво е обвинен, с всички факти и обстоятелства относно време и начин на извършване и съответния наказателен закон, по който следва да носи отговорност. Неяснотата на обвинението е нарушение на основното право на обвиняемия по чл. 55, ал. 1, т. 2 от НПК да научи в какво е обвинен, което е елемент от конституционно признатото право на защита. Неговото нарушаване винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, независимо дали лицето е предадено на съд по общата процедура или по специалната за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

Наред с изложеното, съдът е длъжен да разглежда делото в рамките на фактическите положения, изложени в постановлението по чл. 375, ал. 1 от НПК и ако установи нови такива, той следва да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. Разглеждането на делото в съдебното производство е невъзможно когато в мотивите на постановлението не са описани всички съставомерни факти от които може да се направи преценка дали са налице основанията на чл. 78а от НК.

Констатираните съществени процесуални нарушения са отстраними, 4 поради което делото следва да бъде върнато на ВОП-София.

По горните съображения съдия-докладчикът счита, че не са налице условията за разглеждане на делото, поради което и на основание чл. 377, ал.

1, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК,

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 20266100200105 по описа на СВС за 2026 г. и ВРЪЩА делото на ВОП – София за отстраняване на допуснатите нарушения.

Препис от разпореждането да се връчи на обвиняемия и на ВОП - София, като се уведомят, че подлежи на обжалване и протестиране в седмодневен срок от получаване на преписа пред Военно-апелативния съд.

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК:

Съдия при Военен съд – София: _______________________ 5